Това е съвместна рубрика на "24 часа" и Министерството на иновациите и растежа. Тя разказва кой, как, кога и за колко средства може да кандидатства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) и Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ) 2021-2027. Всички възможности, условия и срокове за кандидатстване - в рубриката "Иновации и растеж за хората и бизнеса".

Работим на пълни обороти, този месец отваряме петата процедура от Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриалните зони и паркове, каза още Пулев по време на събитието

Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев проведе национална среща с близо 200 представители на местната власт и заинтересовани страни от цяла България относно предстоящата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за развитие на индустриалните зони и паркове. „Това е петата процедура, която ще отворим за кандидатстване още този месец по линия на ПВУ. Работим приоритетно, на пълни обороти, като успяхме да начертаем истинска стратегия, без да правим нещата на парче, с ясна визия за подкрепа на българската икономика“, каза Пулев пред присъстващите в "София Тех парк".

По думите му бюджетът на процедурата е 212 млн. лв., като минималният размер на безвъзмездната помощ за проект е 1 млн. лв., а максималният до 40 млн. лв. По мярката ще могат да кандидатстват оператори на всички индустриални зони и паркове в страната – държавни, общински, съвместни и частни, новосъздадени или в напреднал етап на развитие.

Парите по процедурата са за четири вида дейности:

1) изграждане и реконструкция и рехабилитация на довеждаща техническа инфраструктура (пътни и железопътни връзки, преносни преводи) и съоръженията към тях (водопровод и канализация, електропроводи, физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи и др.);

2) вътрешна техническа инфраструктура в границите на индустриалния парк/ зона (улици, алеи, паркинги, площади, железопътни линии, преносни проводи и съоръжения и др.);

3) научно-изследователска (иновативна) инфраструктура (изграждане, реконструкция и преустройство на сгради и помещения за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност, иновации и технологичен трансфер, лаборатории за изпитвания и тестове, свързани с дейността на предприятията на територията на индустриалната зона или парк);

4) екологична вътрешна инфраструктура (зарядни станции на слънчеви батерии за електромобили).

„С усилията на министри от Служебния кабинет, на вицепремиера Пеканов, областни управители, колеги от министерството, всички заинтересовани страни успяхме да създадем предпоставки да се привлекат в България големи ключови международни инвеститори чрез една много ясна визия и стратегия към подкрепа на индустриалните зони у нас“, каза още министър Пулев.

„Много хора ме питат защо България към настоящия момент не е успяла да се пребори за ключов стратегически инвеститор в сегмент „Производство“, защо нямаме производство в размер на 1 млрд. евро или 2 млрд. лв. Отговорът е ясен – до този момент държавата не беше създала предпоставки за привличането на подобен род инвеститори, защото нямаме качествени локации, качествени терени, нямаме качествена инфраструктура. Липсвала ни е една проактивна позиция, досега държавата е реагирала реактивно“, каза още министърът.

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов изтъкна колко е важно създаването на индустриални зони и технологични паркове, които променят не само местната икономика, но са и тласък за развитието на дадения регион, като даде за пример индустриалните зони в Амстердам и Волфсбург. „Успехът на индустриалните зони обаче не е свързан само с наличието на тези пространства, той е свързан с политиките, които насърчават иновациите, предприемачеството и сътрудничеството. Те са ключови за успеха“, подчерта Пеканов.

На срещата присъстваха още Ангелина Бонева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Илияна Илиева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (МИР), Анна Лютакова – директор на Дирекция „Инструменти за икономически растеж“ (МИР), Павел Лисев – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Фонда на фондовете (МИР), Иван Церовски – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Българската банка за развитие (МИР), Христо Етрополски – заместник изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (МИР), Бойко Таков – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (МИР). Всички те представиха възможностите за финансиране в техните структури по отношение на развитието на индустриалните зони и паркове.

Viber канал: Министерство на иновациите и растежа

Facebook: Министерство на иновациите и растежа

Instagram: https://www.instagram.com/minnovationbg/

Twitter: https://twitter.com/minnovationbg?lang=bg

LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/ministry-of-innovation-and-growth-bulgaria/

YouTube: https://www.youtube.com/@user-bt5ui4ee1n

Подкаст за иновации и растеж:

https://spoti.fi/41PmjfQ << Spotify

https://www.deezer.com/en/show/5660657 << Deezer

https://anchor.fm/pzir << Anchor

https://bit.ly/pir-st << Stitcher

https://bit.ly/pir-gp << Google Podcast

https://apple.co/41NMhk2 < < Apple Podcasts / iTunes

Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, Главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ Илияна Илиева, Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов
Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, Главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ Илияна Илиева, Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов
Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев
Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев