Откриване на формули на нови лекарства и диагностициране на болести, които трудно биха могли да бъдат констатирани по нормалния начин са само част от ползите, които би могло да извлече човечеството от изкуствения интелект (ИИ). Това е мнението на футуролога Мариана Тодорова.

Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев от своя страна коментира, че все още сме далеч от епохата на филми като „Терминатор“ и „Матрицата“, но в едно по-далечно бъдеще е възможно и това да стане факт, пише БТА.

Изкуственият интелект навлиза бързо във всекидневието ни. ИИ пише кодове, съчинява поеми, създава кратки клипове, а в бъдеще се очаква да прави дори филми. Редица големи компании, сред които „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Туитър“, се надпреварват със създаването на услуги, базирани на тази технология.

В същото време беше повдигнат въпросът дали са необходими регулации в областта. Наскоро в отворено писмо, подписано от над 1000 специалисти по ИИ и предприемачи, сред които и Илон Мъск, се настоя спешно да бъде прекъснато разработването на по-мощни системи от новия чатбот „ЧатДжиПиТи-4“ (ChatGPT-4) на компанията „Оупън Ей Ай“(OpenAI). Специалистите, сред които съоснователят на компанията „Епъл“ (Apple) Стив Возняк, заявиха в писмото, че е необходимо да се преценят възможните рискове и ползи за обществото.

Възможно ли е изкуственият интелект да промени човечеството и по какъв начин – отговорите на тези и други въпроси потърси БТА в разговори с експерти в областта.

Какво е изкуственият интелект?

Изкуственият интелект е всяка изкуствена система, обикновено софтуерна, която проявява интелигентно поведение, в някаква степен, обясни в интервю за БТА Христо Томов, съосновател на софтуерната компания „Дриймикс“ и ръководител на AI направлението в нея.

„Машинното самообучение е една от техниките за изграждане на системи с ИИ. При тях интелигентното поведение се „научава” автономно от системата, а не е програмирано предварително в нея“, обясни Томов.

„По същество съвременното схващане за изкуствен интелект се отнася до решения, които на практика са характерни за живите същества и техните сетива, решавани от интелигентни машини на базата на различни типове апроксимационни алгоритми. Все още тези алгоритми не осъзнават резултатите от техните решения по начина, по който ние хората го правим“. Това обясни пред БТА доц. Златогор Минчев - президент и съосновател на експертен форум по въпросите на сигурността на бъдещето Secure Digital Future 21 и водещ международен експерт в сферата на киберсигурността и дигиталната трансформация. Доц. Минчев добави, че за момента ИИ не притежава емоции и съзнание, а само памет и работи на базата на дискретни оценки. „Разбира се, в подходящия контекст, тези алгоритмични решения могат да управляват нашия живот, контролирайки информационните потоци и отговори от интелигентния хабитат на бъдещето“, допълни експертът.

Христо Томов обясни, че съществуващите в момента системи с ИИ принадлежат към класа на така наречения „ограничен изкуствен интелект“ - системите проявяват интелигентно изглеждащо поведение при решаването на малък брой, строго фиксирани задачи. „В контраст с това, голямата цел на работата в областта е създаването на „изкуствен общ интелект” (Artificial general intelligence - AGI) - интелигентна система, която ще може да се справя с произволни задачи по начина, по който го правят хората“, добави Томов.

„В един по-широк план можем да си говорим и за съзнателен изкуствен интелект – self-aware AI, с тенденции към Artificial General Intelligence, който ще има собствен автономен живот и ще усеща средата, в която действа, както и резултатите от постъпките си. За щастие този момент е все още част от научно-фантастичния жанр. Но кой знае – с развитието на въглеродните нано чипове и квантовите компютри това може и да стане реалност“, коментира Златогор Минчев.

Какви са тенденциите при ИИ?

„Изкуственият интелект навлиза все повече в живота ни. Буквално всяка седмица се появяват нови разработки, правещи невъзможни досега неща. В последните месеци най-големи успехи има в областта на обработка, разбиране и създаване на текст чрез използването на „големи езикови модели” (large language models). Такива са „ЧатДжиПиТи-4“ (ChatGPT-4) на OpenAI, LLaMA на Meta или LaMDA на Google. Създаването на такива модели изисква огромни ресурси (струва от порядъка на стотици милиони долари), но веднъж създадени, те могат да се използват относително евтино и са приложими за огромен набор от задачи“, обясни Христо Томов.

„Градове, коли, работни пространства, общи рутинни дейности, които използват различна мрежова свързаност, получават информация през множество вградени в инфраструктурата и нашите тела сензори и създават, след съответната интелигентна обработка, необходимия ни резултат. Именно тази интелигента обработка се отнася към изкуствения интелект в по-тясната му форма – narrow AI. В недалечното бъдеще такива дейности ще бъдат, например, автономното шофиране и регулиране на трафика, наблюдението и защитата на гражданите, диспечерска и експертна помощ по различни проблеми от всекидневието, интелигентното отчитане на комунални услуги, роботизираното пазаруване и производство, здравната диагностика и помощ, забавленията, медиите, банките, дигиталните асистенти, чат ботове и др., вкл. и сигурността на цялата тази хиперреалност“, обясни доц. Златогор Минчев.

Как изкуственият интелект ще повлияе на човечеството?

Изкуственият интелект ще форсира технологичния прогрес и това се очаква да подобри качеството ни на живот. Ще живеем в ново модерно, функционално, зелено и по-справедливо общество, където машините ще вършат трудните и монотонни дейности, а хората ще сме заети със създаването на креативни решения, стимулиращи нашето въображение и емоции, коментира Златогор Минчев. Според него много професии ще се трансформират.

„Хората ще станат по-бързи, по-информирани и с нови умения. Този момент на дигиталната трансформация ще реализира концепцията за трансхуманизация в новото общество, както в инфраструктурен, така и в биологичен контекст. Поколенията на бъдещето ще бъдат различни – по-трудолюбиви и информирани, заради постоянната надпревара с технологиите“, коментира Минчев.

Според футуролога Мариана Тодорова изкуственият интелект ще промени всички човешки сфери.

Влияние върху фармацията

Тодорова даде за пример разработването на т.нар. синтетична биология. „Много учени се занимават с това да пишат синтетичен биологичен код, да създават изкуствени бактерии, изкуствени вируси, изкуствени елементи от нашия организъм. В бъдеще задачата най-вероятно ще е, и то вече се прави, изкуственият интелект да пише кода на генетични лекарства, да търси формули на нови лекарства, на антибиотици, към които нямаме резистентност. Така че във фармацията ИИ ще е изключително полезен“, каза Мариана Тодорова.

Влияние в образователна сфера

Мариана Тодорова посочи, че вече има множество платформи, които са базирани на изкуствения интелект и следят как учениците възприемат информацията. Така се прави анализ на когнитивните способности и се вижда кой какви възможности има. Смята се, че по този начин ще се реализира индивидуалният подход към децата, посочи футурологът.

Има платформи, базирани на изкуствения интелект, за изучаване на висша математика, на езици, за подобряване представянето на тестове. Има роботи, които отговарят на въпросите на деца, платформи, които следят какви са пропуските в знанията на децата – тоест, изкуственият интелект изцяло може да преобрази образователната система, добави Тодорва. Тя допълни, че в цял свят платформи като „ЧатДжиПиТи-3“ (ChatGPT-3) се използват от ученици за решаване на задачи и писане на есета. По думите на Тодорова освен ползите има и сериозни рискове. „Това може да доведе до когнитивен упадък, защото „ЧатДжиПиТи-3“ и 4 (ChatGPT-3 и 4) много добре синтезират информацията и не е необходимо децата да четат оригиналните книги. Всъщност те просто ще имат насоките и повърхностното знание в много области, но няма да са обработили информацията, да са изградили мнение, критична рефлексия върху тях“, каза Тодорова.

Влияние върху професиите

Футурологът припомни, че наскоро медийният концерн „Билд“ съкрати над 2000 души, които пишат съдържание без критичен анализ и оценка. Според Мариана Тодорова ИИ ще окаже влияние върху всички професии – „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT) може да прави архитектурни планове, да пише елементарен код, да синтезира информация, да решава задачи, да отговаря на клиентски запитвания и т.н.

В редица области ИИ все още не заменя експертите, но на този етап стават излишни младши експертите и върху тях има хипотетичната възможност да има натиск, коментира Тодорова. Тя посочи, че изкуственият интелект ще окаже влияние и на творческите професии - „ЧатДжиПиТи-3“ и 4 (ChatGPT-3 и 4) създават поеми, пишат разкази, с ИИ могат да се създават анимации. Смята се, че след време няма да има нужда от актьори в киното, а ще се използват генерирани образи близо до нас, каза Тодорова.

Необходими ли са регулации в областта на изкуствения интелект?

Преди седмици предприемачът Илон Мъск и експерти в сферата на изкуствения интелект (ИИ) призоваха в писмо да бъде прекратено за шест месеца обучението на системи, базирани на ИИ, които са по-мощни от технологията зад чатбота „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), докато човечеството не въведе регулации. Италия от своя страна обмисля да забрани използването на „ЧатДжиПиТи-3“ (ChatGPT-3). В момента в Европейския парламент (ЕП) се работи върху Закона за изкуствения интелект, каза преди дни евродепутатът Петър Витанов в лекция, посветена на ползите и заплахите от развитието на изкуствения интелект. Предстои този закон да бъде гласуван през юни. Европейската комисия и Европейският парламент категорично постановиха, че забраняват социалните системи за наблюдение на хора, които са свързани с изкуствения интелект, и забраняват свързването на полуавтономни и автономни оръжия, припомни Мариана Тодорова.

Според Христо Томов въпросът дали трябва да има регулации е комплексен и без верен отговор. „Регулации със сигурност трябва да има, както и трябва да се положат големи усилия от разработчиците на ИИ да се подравни мотивацията на бъдещите системи с ИИ, с тази на техните създатели и човечеството като цяло“, добави той.

Според повечето специалисти обаче предложената шестмесечна забрана за развитие на системите, свързани с ИИ, не е правилният ход в тази посока, коментира Томов. По думите му, от една страна ще се появят практически трудности пред налагането на такава забрана, а от друга – ще се появят политическите и икономическите аспекти. „Шестмесечно забавяне в западния свят би дало голямо предимство на Китай, например, но основните аргументи са, че на този етап ползите за човечеството от развитието на ИИ многократно надхвърлят рисковете и забавянето им е неоправдано. Вместо това трябва да се положат усилия за прозрачност и да се наблегне на отговорното отношение при развитието на ИИ“, коментира той.

Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев определи идеята за шестмесечна забрана за обучението на системи, базирани на ИИ, като „странна“. „Все още сме далеч от осъзнатия изкуствен интелект и машинния суперинтелект на бъдещето, така че обучението и развитието на ИИ се регулира от нас – хората. Тук по-скоро можем да говорим за индустриална конкуренция и тези шест месеца просто ще позволят и на други технологични компании да доразвият техните решения. Едва ли за толкова кратък период от време можем да дефинираме и въведем разумни регулации на ИИ“, коментира Минчев.

Мариана Тодорова изрази мнение, че трябва да има „общочовешки консенсус“ къде може да се използва ИИ, защото от него могат да бъдат извлечени много ползи.

Къде се намира България в ерата на изкуствения интелект?

„България е в леко неизгодно положение от гледна точка на изкуствения интелект, макар че има много талантливи българи, които работят в тази област“, каза Христо Томов. Според него една от причините за това е, че голяма част от специалистите в областта работят извън нашата страна.

„Не по-малка причина е, че българският език се среща сравнително рядко в данните, с които се обучават големите ИИ системи, и съответно техните резултати при работа на български са по-лоши. Въпреки това, много фирми и институции работят усилено за внедряване на последните постижения на изкуствения интелект в най-различни области и ползите от него ще се усещат все повече и от хората в България“, каза Томов.

Киберекспертът Златогор Минчев заяви, че в България има много млади и мотивирани хора, които работят в международни екипи и компании, развиващи ИИ.

„По отношение на законодателните инициативи си имаме и Концепция за развитието на ИИ до 2030. На изследователско равнище също имаме редица разработки. За радост те са част от младежки колективи, с които ние имаме щастието да работим и подкрепяме в рамките на инициативи като Secure Digital Future 21 последните пет години. Младите автори разработват езикови модели, като тези на „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), дигитални асистенти, системи за киберсигурност и дори прототипи на виртуални светове с ИИ. Идеите за изкуствено въображение не са им никак чужди. Всичко това е много положителна тенденция и, в комбинация с индустриални партньорства с академичната общност, смятам че ще донесе наистина положително развитие в новото дигитално общество“, добави Минчев.