Асоциацията на индустриалния капитал в България излезе със становище против бюджета и с 10 мерки, с които да бъдат да се увеличат приходите и да се свият разходите със 6,83 млрд. лв. 

Първата им мярка е да се спестят 145 млн. лв. като се отменят индексацията на заплатите и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните представители. Според бизнеса  в трудни кризисни времена народните представители трябва да дадат личен пример, лишавайки се от индексация на възнагражденията си и разходите за облекло.  Липсата на тази индексация в никакъв случай нямало да доведе до бедствено социалното положение на народните представители и съдебните магистрати. 

 Намаляване на разходите за издръжка на държавния апарат – разходите за издръжка растат със 58% спрямо предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лв. спрямо предходната 2022 г. (2023 г. - 3547,10; 2022 г. - 3190,30; 2019 г. - 2246,4) е второто спестяване, което асоциацията предлага. Според техните изчисления натрупаната за този период инфлация е 30,2%. Предлага намаление на разходите за издръжка на държавния апарат до размера на натрупаната инфлация за периода. Очакван ефект е 622,3 млн. лв.

Да се свият разходите за персонал, което ще спести 1,193 млрд. лв., е друго тяхно предложение. Според работодателите,  заради дълго отлаганата реформа в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно правителство се правят  свръхразходи. При намаляващо население в България, заетите в администрацията растат, както и претенциите за по-големи заплати. Средната работна заплата в публичния сектор традиционно изпреварва средната работна заплата в частния, който изработва БВП и внася бюджетните приходи. Разходите за персонал през 2023 г. растат с 43% спрямо 2020 г., при натрупана за периода инфлация в размер на 25%. (2023 г. - 10818,8; 2022 г. - 9625,6; 2020 г. -7561,6), са пресметнали от асоциацията.  Предлага се намаление на разходите за персонал до нивата им от 2022 г. 

АИКБ предлага и  отмяна на намалени ставки на ДДС (0% и 9%), които са въведени като мярка за борба с икономическите последици от COVID-кризата. Очакваният ефект е  503,2 млн. лв.

 Друга мярка е да се прибере 90% дивидент за бюджета от държавните дружества и предприятия за 2023 г. 10% да се оставят в дружествата за инвестиции и за буфер. Ефектът е 650 млн. лв.  

 Да се отложи увеличението  на заплатите на педагогическия персонал до 125% от средната работна заплата за страната за 1.10.2023 г. . Прилагането на политиката заплатите на педагогическия персонал да са 125% от СРЗ за страната доведе до дисбаланс на възнагражденията в образователната система, като има случай, в който учители в селски училища получават по-големи възнаграждения от университетски преподаватели, заявяват от асоциацията. Според тях в настоящата ситуация е допустимо забавяне на темпа на ръст на учителските заплати, ефектът щял да е 349 млн. лв. 

Още едно отлагане са записали работодателите. То е на индексацията на пенсиите с 12%  до 1 октомври тази година. Мотивът е, че те са били повишени през 2022 г. с над 30% на два пъти. Единият път е на 1.07.2022 г., когато са  индексирани и е повишена минималната пенсия до нивото на линията на бедност. Този акт е компрометирал, според АИКБ,  пенсионноосигурителният модел на България и 50% от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система. Втората промяна е от 1.10.2022 г., когато са  преизчислени пенсиите с повишаване на индивидуалния коефициент на пенсионерите. Работодателите наричат тези политики  неправилни и популистки, според тях, те са довели до това, че почти всеки втори доход в България е от пенсия.
Те са изчислили, че разходите за пенсиите от 2019 г. до момента растат с над 90% при 30% инфлация за същия период. Очакваният ефект е  547 млн. лв.

20% намаляване на размера на капиталовите разходи е друго тяхно предложение. В  проекта на държавен бюджет са заложени рекорден размер на капиталовите разходи - 10,105 млрд. лв. Това са инвестиции по плана за възстановяване и по оперативните програми, в т. ч. и националното съфинансиране, както и капиталови разходи, финансирани с бюджетни средства.  Министерството на финансите трябва да поиска от първостепенниразпоредители детайлна информация за проектната инвестиционна готовност и от финансовата сметка за 2023 г. да отпаднат пари за проекти, които нямат готовност. Така ще се спестят  малко над 2 млрд. лв. Подобна мярка предвиди и един от лидерите на ПП-ДБ и бивш финансов министър Асен Василев.

Работодателите настояват битовите потребители да излязат на свободния пазар, а подпомагане да получават само енергийно бедните, за които все още няма дефиниция.

 В момента поради липса на дефиниция за енергийно бедни и на всеобхватен регистър на всички доходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се извършва субсидиране на цената на парно и електрическа енергия за всички битови потребители, в т. ч. на много богати граждани, които нямат нужда от подобна субсидия. Изкривеният модел на предоставяне на субсидиите подпомага повече тези, които потребяват повече, а това са именно по-състоятелните граждани. Нашите изчисления показват, че ако се създадат условия за освобождаване на цените на ток и парно и те да се формират на пазарен принцип, както и ако се диференцират нуждаещите се от подпомагане енергийно бедни българи,  субсидия ще получат около 30% от битовите потребителите. Очакван ефект ще е 600 млн. лв., са пресметнали от АИКБ.

200 млн. лв. се източват с фалшиви болнични и с обезщетения за безработни, смятат от асоциацията Пресичането на тази схеми щяло да увеличи свободния ресурс в бюджета на НОИ и нуждата му от финансиране от държавния бюджет с точно толкова милиони.

Общата сума на предложените 10 мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи ще подобрят бюджетното салдо с 6,830 млрд. лв. и ще сведат бюджетния дефицит до 5,065 млрд. лв., което е  2,75% от БВП.