Повечето професионални организации подкрепят това да става с промени в закон, които да ги обявят за търпими, посочват от МРРБ

В спор как да се узаконяват инфраструктурни проекти, включително и участъци от магистрали, които са строени без разрешителни, влязоха Камарата на строителите в България (КСБ) и регионалното министерство.

Ако народните представители в новия парламент приемат предложението за търпимост на спорните инфраструктурни обекти или на части от тях, това няма да ги направи законни, смятат от камарата по повод предложени промени в Закона за устройство на територията. 

Това, че обект е незаконен, специално за пътищата означавало, че за преминаване не може да се събират толтакси. Ако става дума за магистрала, каквито случаи има сред посочените за търпими, по нея ограничението на скоростта

не може да бъде максималната по закон,

а ще е 90 км в час, колкото за междуградски път. Строителите са притеснени, че приемането на текстовете за търпимост ще даде основание и възможност те да бъдат атакувани като противоконституционни, пише още в становището на камарата.

Идеята на министър Шишков е чрез търпимостта да се уреди статутът най-вече на частите от магистрала “Хемус”, чието строителство бе започнало още през 2019-2020 г., без да е имало готови технически проекти за тях и без да са издадени строителни разрешителни. Това са същите обекти,

чиито строители са избирани по инхаус процедури

и част от тях получиха авансово средствата за строежа. 

Сегашният закон разпорежда в такива случаи започнатият обект да се обяви за незаконен от ДНСК и дори да се поиска неговото премахване. Но тъй като това означава да се пренебрегнат милиарди вече платени левове, и до днес няма акт, с който обектите да са обявени за незаконни и от правна гледна точка техният статус е неясен. 

От камарата са забелязали още, че в текстовете не е уточнено, че става дума само за обекти, финансирани с публични средства, т.е. от държавата, общините, европейските програми. 

“Така се дава възможност да се обявят за търпими и обекти, финансирани с частни инвестиции, т.е. когато възложителят и бъдещ собственик на обекта ще е лице, различно от държавата или общините. Това също ще породи остри дискусии и ще направи трудно приемането на проекта за закон”, смятат от камарата.

От организацията искат пълно узаконяване на обекти, които са започнати без разрешение, но само за такива, финансирани с публични средства. А строителството им трябвало да отговаря на техническите норми и правила от времето, когато са започнати.  

От регионалното министерство коментираха, че по инициатива на служебния министър Иван Шишков са се провели няколко работни срещи с браншовите организации в сектора по темата, за да се чуе мнението на всички.

Само КСБ се изказва за узаконяване на започнатите обекти, а останалите професионални камари

считат търпимостта за по-подходящ начин за решаване на казуса, уточниха от МРРБ.

От регионалното министерство допълват, че проблемът с пътните участъци, построени без разрешително, е безспорен и това налага търсенето на решение, но крайната дума ще имат депутатите при разглеждане на предложените промени.