82% от българите притежават жилища без ипотека

Българите масово притежават жилища без ипотека, живеещите в къща и апартамент са почти равен процент, а делът на хората между 25 и 34 години, които живеят с родителите си, е намалял за период от 9 години; 24 на сто смятат, че е много вероятно да срещнат трудности при плащането на комунални услуги през следващите три месеца. Над 30% живеят в пренаселено жилище.

Това са част от изводите за България в обширен анализ за жилищното настаняване в Европа на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).

Собствено жилище или под наем

Според данните за 2020 г. седем от 10 души в ЕС живеят в домакинство, което притежава дом, а трима от 10 живеят под наем. Във всички държави членки собствеността е по-разпространена от наема на жилище, с изключение на Германия, където 50.4% живеят под наем.

В България 82% са собственици на жилища без ипотека, а 2% - с ипотека, 16% живеят под наем.

В целия ЕС, въз основа на микроданни за 2019 г., собствеността е по-често срещана в по-слабо урбанизираните области.

Като цяло 27% от населението на ЕС притежава дом с ипотека, като делът варира от 1% в Румъния и 2% в България до 52% в Швеция и 61% в Нидерландия. По-висок процент (44%) притежават дом без ипотека - от 95% в Румъния и 84% в Хърватия, до 14% в Дания, 12% в Швеция и 8% в Нидерландия.

В ЕС собствеността на жилища е намаляла с 1 процентен пункт (п.п.) от пик от 71% през 2012 г. до 70% през 2020 г. В една държава (Полша) притежанието на жилища се е увеличило с повече от 3 п.п., но е намаляло с над 3 п.п. в Дания, Кипър, Испания, Литва, Финландия и България.

Наблюдава се стабилно нарастване на дела на жилищата, притежавани с ипотека, от 36% през 2010 г. на 38% през 2020 г. В бившите комунистически страни, в които не е имало ипотечен пазар, се отчита голямо увеличение.

От 2010 г. до 2020 г. двете държави членки с най-голям ръст на собствени жилища са Естония и Словакия.

Кой живее под наем?

Спадът при собствеността на жилища е съсредоточен сред младите хора и групите с ниски доходи. Между 2010 г. и 2019 г. наемът става все по-разпространен както сред младите на възраст 20-29 години, като делът на наемателите се е увеличил от 66% на 68%, така и по-специално сред хората на възраст 30-39 години, където има увеличение от 38% до 45%.

В ЕС собствеността на жилище е по-разпространена сред хората на възраст над 40 години, отколкото при тези между 18 и 40.

Между 2010 г. и 2019 г. разликата се е увеличила най-много в Швеция (с 12 процентни пункта), Испания (14 п.п.), Ирландия и Дания (и двете по 15 п.п.), Португалия (18 п.п.) и Италия и Кипър (и двете по 20 п.п.). Тези увеличения до голяма степен се дължат на намалената собственост на жилища сред хората на възраст 18-40 години.

Като цяло в ЕС притежаването на жилище е по-рядко (51.3%) сред хората в риск от бедност - с доход под 60% от националния среден доход - отколкото сред останалите (73.5%).

При хората, изложени на риск от бедност има по-рязък спад на притежателите на жилища - 1.8 п.п. между 2010 г. и 2020 г. (от 53% на 51.2%), в сравнение с намаление от 0.6 п.п. сред останалите (от 74.1% на 73.5%).

Интересно е да се отбележи, че в групата на собствениците на жилища липсата на ипотека е по-често срещана при хората, които са изложени на риск от бедност (78%), отколкото при тези, които не са (60%). Това важи за всички държави членки с изключение на Люксембург.

Процентът на собственост без ипотека е особено висок сред необвързаните хора на възраст над 65 години: 77 на сто притежават дом, а почти 9 от 10 (87%) от тези собственици притежават жилища без ипотека.

Делът на хората над 65, които са в риск от бедност и имат собствено жилище, е по-висок в селските райони, отколкото в градовете. Такава разлика няма при тези на възраст 65+, които не са в риск от бедност.

Къща или апартамент

По данни от 2020 г. над половината (53%) от хората в ЕС живеят в къща, 46% в апартамент и 1% в друг тип сграда. Най-често живеят в апартамент в Испания (66%), а най-рядко - в Ирландия (9%).

Наблюдава се стабилно нарастване на хората, живеещи в апартаменти, от 45.4% през 2010 г. на 46.3% през 2020 г.

В България по данни от 2020 г. 54% живеят в къща, а 46% - в апартамент.

Жилищни разходи

Като цяло в ЕС между 2010 и 2019 г. разходите за жилища са се повишили с 8% за собствениците на жилища и с 23% за наемателите. Най-голямо процентно увеличение за наемателите (над 40%) е регистрирано в Португалия, Полша, Гърция, България, Естония и Латвия.

Цените за покупка на жилищата са се покачили от 2014 г. насам. През 2022 г. цените на имотите са започнали да намаляват, например в Дания и Нидерландия. Като цяло в ЕС се наблюдава спад от 1.4% между третото и четвъртото тримесечие на 2022 г.

Разходите за поддръжка и водоснабдяване са се увеличили между януари 2005 г. и септември 2021 г. съответно с 50% и 54%. Енергийните разходи са нараснали със 74%. Въпреки че пълното изследване на причините за това е извън обхвата на доклада, се отбелязва, че руската война срещу Украйна е изиграла ключова роля.

Колко дълго живеят европейците с родителите си

Възрастта, на която най-малко 50% от хората в ЕС са живели извън дома на родителите си, се е увеличила от 26 години през 2007 г. на 28 през 2019 г.

През 2010 г. 80% от хората между 18 и 24 години и 29% от 25- до 34-годишните в ЕС са живели с родител(и). Тези дялове са се увеличили до 83% и 31% до 2019 г.

Животът с родители е особено често срещан сред 25- до 34-годишните, които са или безработни (47%), или учат (51%), в сравнение с работещите (26%) и тези, които са икономически неактивни (предимно жени, работещи в дома или с отговорности за полагане на грижи - 20%). С родителите си най-рядко живеят младите хора с високо ниво на образование.

В 20 от 27-те държави членки повече от четирима от всеки петима на възраст от 18 до 24 години живеят с родителите си. Положението на хората на възраст от 25 до 34 години варира в по-голяма степен между страните.

Макар тези разлики да са трудни за тълкуване (например, те могат да бъдат частично обяснени от културни фактори), промените с времето са показателни. Между 2010 и 2019 г. делът на 25- до 34-годишните, живеещи с родителите си, е нараснал с 6 п.п. или повече в Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия и Испания.

Жилищна несигурност

През 2020 г. и 2022 г., според електронно проучване на Eurofound за живот, работа и COVID-19, 3% от хората в ЕС са смятали, че е "много вероятно" и 3%, че е "по-скоро вероятно" да трябва да напуснат дома си през следващите три месеца, защото вече няма да могат да си го позволят.

Хората най-рядко смятат, че е (по-скоро или много) малко вероятно да се наложи да напуснат дома си в Кипър, Гърция и Португалия и най-често в Дания, Финландия и Нидерландия.

Подреждането на страните според този параметър като цяло наподобява това, произтичащо от данни за 2016 г., но относителната ситуация изглежда се е подобрила в Белгия, Чехия и Италия, докато Кипър, Латвия и Словакия са се придвижили надолу в класацията.

За България данните сочат: 69% - много малко вероятно; 16% - по-скоро малко вероятно; 8% - нито вероятно, нито малко вероятно; по 3% - по-скоро вероятно и много вероятно.

Има индикации за намалена жилищна сигурност, като по-малко хора смятат, че е много малко вероятно да трябва да напуснат жилищата си. През 2020-2022 г. 67% са мислили, че това е много малко вероятно, докато останалите не са били толкова сигурни.

Докато 19% от хората, които имат дом без ипотека, усещат известен риск от необходимост да напуснат жилището си през следващите три месеца, 32% от тези, които притежават дома си с ипотека, и 37% от наемателите на социални жилища са били по-сигурни, че има риск да напуснат квартирата си.

Интересно е обаче, че няма явна връзка между процента на собственици в дадена страна и нивото на жилищна несигурност. Много държави членки със сравнително висок процент на наематели се класират високо и по отношение на жилищната сигурност и обратно.

Данните на национално ниво показват други групи, които са изложени на особен риск от жилищна несигурност.

В България етническата принадлежност е определена като основен фактор на уязвимост, като 30% от етническите българи, 45% от турците и 60% от ромите са изложени на риск. Наемателите с неофициални договори за наем, останали незащитени от закона, също са уязвими.

Плащане на сметки

Делът на домакинствата в ЕС с просрочени задължения за комунални услуги е паднал от пика си от 10.4% през 2013 г. до 6.2% през 2019 г. Но разходите за енергия рязко са се увеличили през 2022 г. През пролетта на 2022 г. 28% от хората в ЕС са очаквали, че е вероятно домакинството им да се сблъска с трудности при плащането на сметки за комунални услуги.

Съотношенията са 24% сред собствениците на жилища без ипотека, 26% сред собствениците с ипотека, 31% сред наемателите на частни жилища и 33% сред наемателите на социални жилища.

Разходи за жилища и доходи

Делът на доходите, които домакинствата в ЕС изразходват за жилище, се е увеличил от 21.5% през 2010 г. на 22.6% през 2013 г., преди да спадне до 20% през 2019 г. Имало е и допълнително намаление след това: 18.5% през 2020 г. и 18.9% през 2021 г.

Между 2010 г. и 2019 г. делът на доходите, изразходвани за жилища, е намалял в 22 държави, особено (с над 5 п.п.) в Хърватия, Дания, Унгария, Литва и Румъния. Увеличил се е в пет страни, най-вече (с 4 п.п. или повече) в Люксембург, България и Гърция.

Собствениците на жилища в ЕС са похарчили 16% от доходите си за жилища през 2019 г., което е спад от 18% през 2010 г. През същия период наемателите са били изправени пред увеличение от 28% на 31%.

Във всички страни наемателите харчат по-голям дял от доходите си за жилище, отколкото собствениците.

Съществуват големи разлики по отношение на жилищните разходи спрямо доходите между районите в държавите членки. В България жилищните разходи са по-високи спрямо доходите в София, отколкото в части на страната с по-ниски нива на икономическо развитие, където търсенето на жилища и разходите за наем са по-ниски.

Риск от бедност

Притежаването на дом без ипотека е особено разпространено в повечето бивши комунистически и южноевропейски страни, както и сред по-възрастните и хората в селските райони.

От тях в Испания, Италия и Кипър има по-малко собственици на жилища без ипотеки, които са изложени на риск от бедност, отколкото сред населението като цяло (с 4-5 п.п.). Но дори и в тези страни поне една десета от собствениците на жилища без ипотеки са изложени на риск от бедност.

Много хора срещат трудности да свързват двата края (най-малко 70% в Гърция, Хърватия, Румъния и България) и не могат да поддържат в домовете си адекватни температури поради ниска енергийна ефективност и недостатъчни финансови средства (най-малко 15% в България, Литва, Португалия , Кипър и Гърция).

Пренаселеност

Според Евростат даден човек живее в пренаселено домакинство, ако то не разполага с минимален брой стаи, равен на:

една стая за домакинството;

една стая за двойка в домакинството;

една стая за всеки един човек на възраст 18 или повече години;

една стая за двама души от един и същи пол между 12 и 17 години;

по една стая за всеки човек на възраст между 12 и 17 години, непосочен в предходната категория;

една стая за двойка деца до 12 г.

Пренаселеността е намаляла в ЕС между 2010 г. и 2019 г., водена от голям спад (с най-малко 5 п.п.) във всички посткомунистически страни и Португалия.

Степента на пренаселеност е най-висока (30% или повече) в България, Хърватия, Латвия, Полша, Румъния и Словакия.

Страните, в които е най-слабо разпространена, са и сред тези, в които повечето хора живеят в къщи (Белгия, Ирландия, Нидерландия).

Има и някои страни, в които пренаселеността е рядкост, макар че повечето хора живеят в апартаменти (например Германия, Малта и Испания), или в които е често срещана, а масово хората живеят в къщи (Унгария и Румъния).

Данни на Евростат сочат, че през 2021 г. 17% от населението на ЕС е живеело в пренаселено домакинство. Степента на пренаселеност варира от 2.3 % в Кипър и 2.9 % в Малта до 41 % в Румъния и 41.3 % в Латвия.

Най-високите нива на пренаселеност са регистрирани в повечето източни държави членки, както и в Латвия, Гърция и Италия. Степен на пренаселеност над 30% е отчетена в Словакия, Хърватия, Полша, България, Румъния и в Латвия. За разлика от това във Финландия, Испания, Белгия, Нидерландия, Ирландия, Малта и Кипър са регистрирани нива под 7.5%.

Подробната разбивка за България сочи, че пренаселеността все пак постоянно намалява: от 44.2% през 2013 г. до 36.2% през 2022 г.

Обратното на пренаселеното жилище е недостатъчно обитаваното жилище, тоест такова, което се смята за твърде голямо за нуждите на домакинството, живеещо в него. Класическата причина за това са по-възрастните хора или двойки, които остават в дома си, след като децата им са пораснали и са го напуснали.

Жизненият цикъл e в голяма степен определящ фактор за пренаселеността. Проблемите с достъпността на жилищата за младите хора, които бавят напускането на дома, допринасят за пренаселеността, но също и наследството от жилищен фонд, съставен от много малки жилища, пише "Дневник". 

Според данни на Евростат за 2021 г. делът на младите хора, живеещи в пренаселени домакинства в ЕС е бил 26%. Най-голям дял е регистриран в Румъния (60%), България (57%), Латвия (54%), Гърция (48%) и Полша (47%). На другия край на скалата с най-малки подобни съотношения са били Кипър и Малта (4 процента за всяка), Ирландия (5%), Нидерландия и Белгия (8 процента за всяка).