Зеленият преход трябва да бъде устойчив, със солидно планиране и оценка на риска - не трябва да е за сметка на хората, заяви държавният глава

За да бъде устойчив един преход, включително зеленият, означава да имаме солидно планиране, да сме оценили средата, да сме идентифицирали всички рискови фактори, да сме изградили ясна стратегия, базирана на точни цели и разработени механизми за постигането им.

Зеленият преход означава цялостна трансформация на обществото. Това е начинът, по който произвеждаме енергия, стоки и услуги и начинът, по който ги консумираме - нашето разбиране за света. 

Това заяви президентът Румен Радев при откриването на международната конференция за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организирана от Dir.bg и 3E-news. 

Според Радев, когато говорим за преход, трябва да сме сигурни в неговата устойчивост.

"Думата преход веднага ме води към трите основни въпроса в навигацията - къде съм, къде искам да отида и как да стигна до там", каза президентът.

И си спомни как преди 30 г.,  когато постъпил във военната академия в София, всички студенти задавали един и същи въпрос на своите преподаватели преди учение: Кои карти да приготвим?

А преди 20 г. в същата ситуация, но вече в  стратегическата академия на американските ВВС, колегите му питали: С колко пари разполагаме?

Планиране, базирано на ресурсите и заплахите, очерта стратегията държавният глава и показа връзката със зелената трансформация: "Когато говорим за преход, ние трябва да сме сигурни в неговата устойчивост. А за да е устойчив - трябва да е планиран и да има ясна стратегия и ясни механизми за постигането на целите".

Затова по думите на Радев важният въпрос бил кой и как в България и Европа планира зеления преход и  неговата устойчивост.

"Имаме няколко важни играчи - държавата, бизнесът, гражданският сектор и научната общност. Ние бяхме свикнали държавата да участва все по-малко в този цикъл на планиране. Само че през последните години се случиха събития, които разтърсиха цяла Европа, и тук е въпросът - бяхме ли готови за тези събития, когато говорим за планиране. Защото кризата с ковид, енергийната криза, войната в Украйна и галопиращата инфлация преобърнаха ролята на играчите в това планиране. Изведнъж държавата придобива водеща роля в тези процеси, но сама не може да направи нищпо. Откроиха се и редица дефицити към начина на преодоляване на кризи. Рязкото спиране на доставките на газ - имахме ли преди това планиране, базирано на заплахите. Ние бяхме абсолютно неподготвени", припомни президентът.

И призова играчите в този процес да планират заедно на база на способностите, за да бъде постигнато "високо ниво на национални амбиции".

Радев бе категоричен, че енергетиката е фундаментът на всяка икономика. От една страна, трябва да бъде съхранена природата, но и да не пострада конкурентноспособността. Държавният глава призова да се учим от опита и грешките на другите държави. Както и да се внимава, за да не плаща обществото прекалено висока сциална цена на прехода.

"Това не може да става за сметка на хората", убеден е Радев.

Той акцентира и върху много по-ниските спрямо Европа цени на енергийните продукти в  "другите глобални играчи" - САЩ, Русия, Китай. Затова Европа трябва да се стреми да не допусне своята деиндустриализация. 

"Това подтиква бизнесът да търси най-добрите условия и да инвестира там, където има евтина, надеждна и достъпна енергия", подчерта Радев.

Според него България е активен участник в европейски ядрен алианс начело с Франция и полага усилия ядрената енергетиката да бъде призната за зелена.

Подчерта още, че у нас в момента са най-евтините горива в Европа - бензин и дизел, което гарантира устойчивост на икономиката. Припомни, че "Лукойл" вече плаща корпоративен данък в България и се съобразява много повече с българските власти.

Държавният глава говори и за всички договори и меморандуми, които България е подписала със съседни страни, за да се гарантира енергийната свързаност в региона - с Гърция и Турция.

Готов е и меморандумът за трети мост на Дунав с Румъния и след ротацията на властта там преди дни се очаква скорошно развитие по него, стана ясно още от думите му. 

Готов е и меморандумът с Гърция за общ мениджмънт на пристанищата във Варна и Кавала и така България ще има излаз на Егейско море.

Трябва да работим заедно е за европейска свързаност за пренос на енергия. Ако успеем да свържем с много по-голям капацитет Северна и Южна Европа, можем да преодолеем голяма част от проблемите, изтъкна президентът.

"През последните месеци показахме, че по най-добрия начин използваме географското си положение. Ако завършим с енергетиката, трябва да е ясно, че когато говорим за зелен преход и вредни емисии, голяма част идват от транспорта. Не от енергийния сектор и индустрията. И тук България има своята голяма роля. Европа от десетилетия живееше с надеждата, че ще затваря своите мини и добивна промишленост, ще изнася своите тежки производства навън. Само че дойдоха кризите - ковид - който разкри дефицита в целия икономически сектор в Европа. Дойде и войната в Украйна, за да осъзнаем колко сме уязвими, че спряхме или ограничихме до опасен минимум тежките производства".

Според Румен Радев България има огромен шанс, "защото ние имаме нещо изключително ценно - критичните суровини" - България е шеста в ЕС като капацитет по добиване на цветни метали. Няма автомобил, произведен в ЕС, без части, произведени у нас. Имаме иновативни компании в електрическата мобилност и най-важното - развитие, и то бурно, на софтуер за автомобили, добави държавният глава.

И бе категоричен - ще е непростимо страната ни да не заеме лидерска роля в развитието на електрическата мобилност при всички тези фактори.