Китайците от GAC са направили мотор с мощност 163 коня, намалява вредните емисии с 90 процента
Китайската компания Guаngzhou Automobile Group (GAC) обяви, че е разработила първия в света автомобилен двигател с вътрешно горене, който работи с амоняк. На презентация на една от технологиите азиатците обясниха, че са направили 2-литров мотор, способен да изгаря течен амоняк безопасно и ефективно. Иновативният мотор е с мощност от 163 к.с. и 90% намаление на въглеродните емисии в сравнение с конвенционалните горива.
Амонякът за мнозина
е потенциално гориво на бъдещето
Амонякът като гориво има много предимства, но и някои недостатъци, които засега възпрепятстваха широкото му използване.
Докато много проекти за превозни средства с екологичен амоняк имат за цел да “разбият” амоняка обратно във водород, да освободят азота обратно във въздуха и да пуснат горивна клетка за генериране на електричество, други го използват в модифицирани двигатели с вътрешно горене. И това е, което предлагат от китайската компания.
Дали е първият автомобилен двигател, работещ с иначе силно токсичния амоняк, може да се поспори.
Преди десетина години учени от Корейския институт за енергийни изследвания сглобиха и тестваха кола, наречена AmVeh, която работеше със 70% амоняк и 30% бензин. Тогава успяха да намалят въглеродните емисии със 70% и по това време екипът на AmVeh определено бе фокусиран върху идеята за двигател, работещ изцяло с амоняк.
Най-вероятно и сегашният двигател на GAC
все още ще изпуска малки количества въглероден диоксид,
вероятно в мотора на китайската компания има и друг източник на гориво. Това би имало смисъл, тъй като ниската скорост на разпространение на пламъка в амоняка кара двигателите да се борят при високи обороти или ниско натоварване.
Амонячно-въздушните смеси имат ниска скорост на разпространение на пламъка. За стабилна работа се използва второ гориво - дизелово или водород. За да може двигателят с вътрешно горене да работи равномерно в целия оборотен диапазон, GAC е приложил нова технология за запалване и прецизен контрол на процеса на смяна на фазата на впръскване на амоняк.
Като цяло амонякът
е един от най-обещаващите носители на водород
Той се втечнява при -36 градуса или при стайна температура и налягане от около 8,5 атмосфери, докато течният водород се нуждае от криокамера, която поддържа -253 градуса.
В същото време самият амоняк е силно токсичен - при вдишване неговите пари причиняват белодробен оток и тежко увреждане на нервната система. Освен това по-голямата част от амоняка все още се произвежда от естествени енергийни източници по метода на Хабер-Бош, който отделя много парникови газове.
Може да се каже, че амонякът вече веднъж е спасил света. Преди век рязкото увеличаване на населението принуждава фермерите да отглеждат насажденията си по-бързо, отколкото почвите могат да ги изхранват.
В Южна Америка депата от естествени нитрати, използвани като торове, се изчерпват. В случай, който все още може би е най-големият глобален проблем, разрешен от химията, Фриц Хабер и Карл Бош разработват процес, който използва водород и азот от въздуха за получаване на амоняк, който фермерите започват да употребяват вместо естествените торове. Процесът “Хабер-Бош” все още се използва за получаване на почти всичкия амоняк в света, както и за негови производни като урея и амониевия нитрат.
С енергийна плътност от 12,7 мегаджаула на литър (MJ/L) той
може да произведе много повече енергия
от чистия водород, чиято енергийна плътност е 8,5 мегаджаула на литър. Удобен е за транспортиране, може да се произвежда от екологично чисти източници (макар че засега наличните технологии все още водят до отделяне на значителни количества въглероден диоксид), а при горенето му се отделят само азот и вода, без каквито и да било емисии на въглеродни или други газове, свързани с изменението на климата.
Производството на амоняк е сравнително евтино и във всички промишлено развити страни за него има изградена широка инфраструктура - отблизо век това съединение се използва в земеделието, за почистващи препарати, в хладилната техника и в много други сфери, като в света годишно се произвеждат близо 180 млн. тона, а 120 пристанища са снабдени с терминали за товарене и разтоварване.
Двигателят на GAC все още е в ранен етап на разработка,
но е значителна стъпка напред в развитието на амоняка като жизнеспособно алтернативно гориво за транспорт. Остава да видим дали амонякът ще се превърне в основно гориво за автомобили.
-5 °
4 °
