Едва 7% от жилищните сгради - вече обновените и построените след 2010 г., са в стандарта за енергийна ефективност

 

Най-големите трудности пред строителния бранш в процеса по повишаване на енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради в България са две – че се прави кампанийно, от програма на програма, както и че изпълнителите се избират по критерия “най-ниска цена”. Това обясни инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.

По сегашната т.нар. програма за саниране и по Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се постигне повишаване на класа на енергийна ефективност, като обновените сгради и след 5, и след 30 години трябва да изглеждат по същия начин.

“Ясно е, че като се използва критерият “най-ниска цена” при избора на изпълнител,

това е рисково да се случи,

въпреки желанието на изпълнителя - когато например в супермаркета се търси най-високо качество, не се купува най-евтиното, нали”, дава пример инж. Андонов. И откроява още два проблема - бавни тръжни процедури и развихрилата се инфлация.

Подготвителните работи - обследването на техническото състояние на сградата, енергийното обследване, изготвянето на технически проект за санирането, провеждането на търгове за избор на изпълнител отнемат месеци. Когато дойде време за определените за нужни строително-монтажни работи, цените са нараснали, има инфлация, а наличният финансов ресурс е непроменен.

Другият недостатък, макар че засяга пряко строителите, всъщност се отразява на целия зелен преход - той няма как да е устойчив, ако програмите се прилагат само кампанийно.

“Обявява се някакъв ресурс, бърза се в последния момент да се създава документация за изключително кратки срокове. След това пак за много кратки срокове трябва да се правят проекти и да се изпълняват строително-монтажни работи. А по националния план

средствата за санирането трябва да бъдат усвоени най-късно до 30 юни 2026 г.

Към днешна дата обаче реално строително-монтажните работи още не са започнали, защото тепърва ще се провеждат тръжни процедури за проектиране и след това за изпълнение”, посочи инж. Андонов.

Самите строители трябва да организират инженерен и технически персонал, да сформират строителни бригади. А след като участват в една програма по саниране, следва затишие от няколко години.

През това време работниците, които са обучавани, заминават в чужбина да прилагат тези знания и умения.

Тази кампанийност категорично трябва да се промени, смята инж. Андонов и лансира идеята за създаване на държавен фонд, в който

да се акумулират средства от различни постъпления

и те да се използват постоянно за саниране на жилищните блокове.

Друга възможност е, ако се върви в посока към самоучастие на гражданите, както се предвижда във втория етап на програмата по националния план, да се направи дълбока реформа в нормативната уредба, касаеща сдруженията на собствениците.

Инж. Андонов даде за пример Словакия – там сдруженията на собствениците на апартаменти са регистрирани като юридически лица, които събират определена месечна такса от всички собственици, без значение дали обитават имота, или не.

“При нас в България, ако се развали асансьорът, настава драма,

защото не всеки може да даде пари за ремонта. В Братислава такова нещо няма как да се случи, защото по закон всеки е длъжен да плаща месечна такса в зависимост от големината на апартамента му. Така се набира сума, която се използва не само за поддържане на общите части на сградата, но и за финансиране на дейности като санирането. Но допълнително държавата е направила механизъм за отпускане на гарантирани от нея безлихвени кредити, които се погасяват от събираните през годините такси”, обясни инж. Андонов.

В същото време България е сред страните в ЕС с най-голяма нужда да обърнат тенденциите по отношение на енергийната ефективност, защото положението е плачевно. Едва 7% от площта на жилищните сгради у нас отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност. В това число влизат всички сгради, строени след 2010 г., и онези, които вече са санирани.

90% от необновения жилищен фонд с най-лоши енергийни характеристики

По последни данни 40% от употребената енергия и 36% от произведените въглеродни емисии в ЕС се падат на сградите. Брюксел си е поставил амбициозната цел да намали емисиите най-малко с 55% до 2030 година.

За да се случи това, парниковите газове, чийто произход са сградите, трябва да се намалят с 60%, изразходваната в тях енергия - с 14 на сто, а разходите за отопление и охлаждане - с 18%.

Не може да се отрече, че у нас наистина има огромен интерес към санирането и хората отдавна вече са се убедили в ефектите от него. Например по първия етап на настоящата програма по Националния план за възстановяване и устойчвост, в която финансирането е изцяло от грант, са предвидени 1,130 млрд. лв. Общинските администрации са подали в МРРБ проекти за над 3068 жилищни сгради,

чието саниране би струвало около 4 млрд. лв.

В предходната Национална програма за повишаване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради кандидатите бяха обитателите на 2022 сгради. Финансовият ресурс по нея беше 1,9 млрд. лв., като остава да се санират още 34 сгради. Има обаче 52, които вероятно ще отпаднат от санирането, тъй като за тях няма финансов ресурс, а в същото време те не могат да кандидатстват по настоящата програма, защото документацията им е правена по старите наредби. И се очаква управленско решение по този въпрос.