Той избира маршрути, показва публикации и пише текстове, но няма вкус и усет

“Мафията представлява опасен синдром, това е болест, която отслабва институциите и доверието на гражданите в тях, генерира социална несправедливост.” Думите, произнесени от трибуната на българския парламент, бяха казани от лидерката на БСП Корнелия Нинова. Тя обаче подчерта, че не е техен автор. Написал ги е изкуственият интелект ChatGPT. Нинова добави и че изкуственият интелект няма емоции. “Даваш му задача и я изпълнява”, посочи тя, което бе правилно за използваната от нея програма, но като цяло грешно.

Заради истерията по ChatGPT хората тотално забравиха, че изкуственият интелект отдавна е в живота ни. “ChatGPT е компютърна програма или езиков модел, който може да разбира и да генерира текст. Той е разработен от OpenAI, водеща изследователска организация в областта на изкуствения интелект. ChatGPT се построява, използвайки невронна мрежа, която е тип компютърна система, моделирана според човешкия мозък”, казва популярният софтуер за себе си.

“Тази мрежа се обучава на голям набор от текст и учи да разбира и самостоятелно да генерира текст. Един от основните начини, по които ChatGPT може да бъде полезен, е чрез възможността му да генерира текст на огромен брой теми и в много различни стилове. Той може да се използва за изследване, писане и обучение”, очертава възможностите си изкуственият интелект. Той не е интуитивен, трябва да му се задават точни параметри. Не точно такава е ситуацията с фейсбук. Социалната мрежа използва изкуствен интелект, за да определи какво да се показва в новинарския поток на всеки от нейните ползватели. Направен е така, че дори двама души да имат абсолютно еднакви приятели, да следват едни и същи страници и да са членове на едни и същи групи, ще има разлика в показваното им съдържание. Причината - нюзфийдът не е хронологичен. Той разчита на потребителската ангажираност, за да определи на кои публикации да даде приоритет.

Използват се над 10 хиляди различни знака, за да се подреди новинарският поток. Някои наглед са доста прости за отгатване. Така например дава се приоритет на публикации от хора и страници, които сте харесали. Всъщност системата е по-сложна. Изкуственият интелект предпочита да ви представя постове, на които сте реагирали с емоции като любов, загриженост и удивление. Но дори тогава публикации от този човек няма да се показват толкова често, ако изберете някое от емоджитата бързо. Вместо това фейсбук ще ви предложи пост, на който сте спрели вниманието си и сте прекарали повече време, за да го разгледате. Идеята е, че според изкуствения интелект той представлява интерес за вас.

На принципа на предпочитанията ви работят и алгоритмите на ютюб и гугъл, и двете собственост на технологичния гигант “Алфабет”. Търсачката избира да ви показва резултати, които са подходящи за вас. В общия случай това означава да дава приоритет на сайтове, които преди сте посещавали. Така дори да има по-точен резултат на това, което търсите, гугъл не го приоритизира, ако нещо по темата е засегнато в страница, която редовно отваряте. Изкуственият интелект на ютюб действа малко по-сложно. Ако си пуснете Тейлър Суифт, той със сигурност ще ви препоръча още песни на звездата, но и на други подобни артисти. Врътката е, че много зависи на кое парче на очарователната блондинка ще се спрете. Изкуственият интелект разпознава кънтри периода ѝ и в такъв случай би ви препоръчал Брад Пейсли например. Но ако сте от почитателите на най-новата ѝ тава Midnights, то по-вероятно е да ви предложи Майли Сайръс.

Но във всички тези примери изкуственият интелект е далеч от това да вземе работата на хората. Това са все задачи, които са били проектирани да бъдат вършени от компютър и никога не са били изпълнявани от човек. И при това остават незавършени - алгоритъмът може и да предложи определена публикация, да ви я покаже, но след това ви пита дали ви е харесала. Той просто няма вкус и не може да прецени дали е уцелил. Затова му трябва човек, който да потвърди или отрече. При GhatGPT пък постоянно се налага човек да го коригира, тъй като алгоритъмът изобщо не разбира какво всъщност пише. Той сканира всички текстове, използвани за обучението му, и просто предвижда какво може да следва. Прогнозите му не са особено точни - през март, запитан от “24 часа” кой управлява страната, машината отвърна, че начело е правителство на Кирил Петков, подкрепено от ГЕРБ, БСП и ДПС. Алгоритъмът дори не се сети да включи в отговора си партията, на която Петков е съпредседател - “Продължаваме промяната”. А съвсем отделен въпрос е, че тогава втори мандат караше служебното правителство на президента.

Това не спира прогнозите в колко много професии изкуственият интелект ще изземе функции от човека, а на места дори изцяло ще го замени. В момента например особено популярно е използването на алгоритми вместо човек, който да отнема голяма част от задачите на специалистите по човешки ресурси. Така например те сканират автобиографиите на кандидати за работа. Отсяват подходящите, но с тях трябва да се свърже човек. На теория е възможно да получат и автоматичен мейл, че ги канят на интервю, но подобен разход е твърде голям и рядко се прави.

Вместо това обаче често се случва първите интервюта да бъдат проведени от изкуствен интелект. Те са с предварително подготвени въпроси. Кандидатите отново се отсяват от изкуствения интелект, който работи по предварително зададени критерии. Проблемът е, че той не разбира творчеството. Така се случва да допусне грешки и до интервютата, провеждани от човек, да не стигне подходящ кандидат, който машината не е разбрала просто защото няма вкус и усет. Затова някои компании вече дори се отказват от него за всичко освен за подбора на автобиографиите.

У нас пък Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” се готви да въведе изкуствен интелект в изпитите си. Но не за да вземе работата на хората. Идеята, ако програмата бъде разработена така, че да е ефективна поне 90%, е само да избира маршрута. Той трябва да включва ляв, десен завой, преминавания през кръстовище и светофар, край спирка на градския транспорт, учебно заведение. Идеята е едни изпитвани да не получават по-добри условия от други. Но системата няма как да отчете, ако шофьорът е нерешителен, например колебае се кога да се престрои, не спре на пешеходна пътека или не спазва линията на светофара. Не може да прецени и дали човек се изнервя, което може да доведе до проблем на пътя. Затова и няма как изпитващите да бъдат сменени от изкуствен интелект, поне не в обозримо бъдеще.

Всъщност именно в маршрутите изкуственият интелект е навлязъл може би най-много с познатите ни навигации. Той избира пътя, по който човек може да мине най-пряко, като взема предвид трафика. Посочва и време. Но дори там често допуска грешки. Например в града показва, че на определен участък има задръстване и се минава бавно. А там всъщност има 2 автобуса. Просто машината разчита локациите на телефоните на хората и не може да прецени, че те не са в отделни коли, а в едно превозно средство. За уведомления за катастрофи и ремонти пък разчита изцяло на хората. А и понякога посочва, че път, който е в окаяно състояние, е най-бърз. Причината - алгоритъмът не взема предвид дупките, а само дължината и максимално позволената скорост.

В рекламата пък изкуственият интелект масово се използва за писане на кратки текстове за промоция на даден продукт. Има и опити за сценарии. Но в сферата на видеата просто няма как да се получи. Машината няма как да бъде обучена на цветоусещане, нито да избере подходящите актьори, с които рекламата да добие желания облик.

В музиката пък се използва за писане на текстове (за авторските права - виж горе) и възпроизвеждане на вокали. Но се използват записи от стари песни, в които са използвани думите, и често може да се усети лек проблем.

А когато трябва да познае и свали звук в текст, бърка изреченията. Накъсва ги, като поставя ненужни точки. Така отново трябва човек, който да мине и редактира.