Ако искаме бърз икономически растеж, трябва да започнем да говорим за инвестиции в чужбина, включително в развитите страни. Това каза доц. д-р Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и професор в "Сока Юнивърсити" (Soka University) в Токио. Тодор Ялъмов участва в дискусия на тема "Бъдещето на съвместните високотехнологични иновации между България и Япония", организирана от Клуб "Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай" в рамките на 34-те "Дни на японската култура в България", пише БТА.
Доц. Ялъмов посочи, че в миналото сме имали такива съвместни предприятия извън България – в Япония, в САЩ, в Западна Европа, в бившия СССР, като с тяхното учредяване са преследвани различни цели. Но една от причините за бързия растеж в областта на електрониката е бил фактът, че производството не е било предназанчено само за вътрешния пазар, а за целия СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ – бел. авт.) и България е била врата за навлизане на японските партньори на пазара на страните от СИВ.
Заместник-деканът припомни, че България като член на ЕС е задължена да има стабилна официална помощ за развитие. Ние използваме този инструмент не само за развитие на партньорските ни отношения с трети страни, но и за развитие на националната икономика, уточни Ялъмов. По думите му, ако разгледаме западноевропейските помощи за България, ще видим, че част от тях се връща обратно в страните донори под формата на търговски споразумения, консултантска помощ и прочие.
Според него вниманието ни трябва да е насочено към Африка като континента с най-бърз растеж и остра конкуренция между големите държави, даващи помощи за развитие.
"Япония и Китай са конкуренти там, ЕС, САЩ и Великобритания също. Смятам, че можем да заменим пазара на СИВ от 80-те години с развиващия се пазар на Африка", допусна той и даде пример с българската "Софтуер Груп" (Software Group), която има много силно позициониране в Африка и Океания. "Така че можем да направим връзка между външната ни политика и икономическото развитие и партньорското ни отношение с Япония - не просто през инвестиции и търговия, а инвестиции и търговия с трети страни, където пазарът се развива".
Освен това Ялъмов смята, че капацитетът, таванът за инвестиции в България е вече почти достигнат.
Другите му две допускания за области, които могат да доведат до задълбочаване на двустранните отношения на България с Япония, са според него "университетска дипломация" и "гражданска дипломация".
Като интересна той определи компанията "Датекс" (Datex), която по думите му е наследство от отношенията на България с Япония от 80-те години, защото ръководството ѝ е защитило докторски степени в японски университети и на базата на тези връзки те създават контакти с компании, които на свой ред развиват научна и развойна дейност в България за тях.
По линия на наречената от него "гражданска дипломация", България трябва да поддържа близки връзки със своята диаспора в Япония, където българските преподаватели в японски университети са над 100. А това също може да отвори много врати, смята Ялъмов.
Според него новите инвестиции в България трябва да стъпят на съществуващата база, която други външни инвеститори са създали с изпробването на нашия пазар на жизнеността на свои новаторски продукти.
Тодор Ялъмов препоръча на всяка една българска високотехнологична компания, желаеща да стъпи на японския пазар, да се запознае в детайли с местните културни особености.