8 града у нас трябва да спрат цапащите коли след 17 години

Там ще правят и зони с максимална скорост от 30 километра в час

 Ще се строят и паркинги по основните шосета, където да спират и тирове

 Влакове трябва да се движат със 160 км

8 български града ще трябва да спрат цапащите коли през 2040 г. Задължението идва от поправките в регламента за TEN-T мрежата, за които се споразумяха във вторник Европейският парламент и Съветът на Европа. Според тях населените места, които попадат във въпросната мрежа, включваща европейски магистрали и по-големи пътища, са задължени да имат планове за устойчива градска мобилност за постигане на ниски и дори нулеви емисии.

Сред мерките са зони, в които не могат да влизат цапащите коли, въвеждането на райони, където максималната скорост на движение е ограничена до 30 км в час, закупуването на електрически превозни средства за градския транспорт. И понеже регламентите на ЕС имат пряко действие, приетите поправки стават задължителни.

Българските градове, които попадат в основната транспортна мрежа на Европа, са София, Варна, Пловдив Бургас, Русе, Стара Загора и Видин. Там трябва да има и хъбове, които да правят връзка на градския транспорт с пътната и жп мрежата. И понеже изискванията са по-големи, ще има и повече европейски средства за тези градове.

Пилотно се тръгва с три града с население над 100 000 души, за които е предвидено финансиране по плана за възстановяване. Два от тях са София и Пловдив, а след това вероятно Бургас. Общинските власти там ще

трябва да ограничават движението

на стари автомобили

В столицата от 1 декември вече е в сила зона с ниски емисии, където не се допускат коли със стандарт Евро 1 и 2. Те не могат да се движат в карето между булевардите “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Скобелев”, “Опълченска” и “Сливница”.

Поправките в регламента изискват още до 2040 г. на всеки 150 км по пътищата, които са част от общоевропейската TEN-T мрежа, да има по един безопасен и сигурен паркинг, където може да спират и тирове.

В момента у нас там, където по тези направления има магистрали, далеч не навсякъде камионите могат да отбиват. Поради това при лоши атмосферни условия - например снеговалеж, се случват огромни тапи.

Построяването на паркинги ще даде възможност тировете да се спират в часовете на пиков трафик.

С други думи -

България има още 17 години,

за да отпуши магистралите

От трансевропейската мрежа у нас минават няколко пътища - от границата на Сърбия до София, където има жп линия и почти готовата магистрала “Европа”, София - Пловдив - Бургас с разклонение до границата с Турция – също с жп линия и две магистрали - “Тракия” и “Марица”. Включено е и трасето София - Солун, т.е. магистрала “Струма” на наша територия, както и пътят Крайова - Калафат - Видин - София - Солун. От последното направление през българска територия минава скоростният път Видин - Ботевград, от Ботевград до столицата е магистрала “Хемус”, а оттам до Кулата - “Струма”.

Другото условие в регламента е за влаковете, които пак до 2040 г. трябва да се движат със 160 км в час или с повече.

Освен това жп линиите, които ще се изграждат или модернизират, трябва да са задължително с европейската система за управление на движението (ERTMS). Те са автоматизирани и уеднаквяват сигнализацията и изискванията, за да може придвижването по релси да стане по-бързо. Крайната цел на ЕК е този вид транспорт

да замести вътрешните

полети със самолет

По плана за възстановяване с такава система ще бъде линията от Русе до Каспичан, има я и по трасето от София до Бургас.

Основните жп проекти, по които от десетилетие се работи, са основно по TEN-T мрежата. До 2030 г. трябва да е завършени линията София - Пловдив - Бургас с разклонение до границата с Турция. Това ще са и първите релси за движение със 160 км в час, за да се стига

от София до морето за 3-4 часа с влак

Според плановете трябва да е модернизирана и линията от София към границата със Сърбия.

Най-тежкият участък - от Елин Пелин до Костенец, трябва да приключи през 2028 г. До 2026 г. ще е готова модернизацията на участъка Волуяк - Драгоман от линията от София през Драгоман до границата със Сърбия.

Това са първите най-важни стратегически проекти за трансевропейската мрежа.

Има финансиране на проектите за жп връзките към летищата в Пловдив и Бургас, за да се подобри интермодалността.

Приоритетна е, но без осигурено финансиране, жп линията между България и Северна Македония, която има над 30-годишна история. Първоначално обаче ще се модернизира жп линията София – Перник – Радомир.

В жп транспорта се предвижда развитие на възел Горна Оряховица, Русе и възел Варна.

По Механизма за свързване на Европа одобрените за финансиране проекти са отново по основната и строяща се втори програмен период жп линия от София до Пловдив, участъците София - Елин Пелин и Костенец - Септември.

Пак по механизма е одобрена и модернизацията на жп линията Видин - София, в участъка Медковец - Страцимир.

Според европейската транспортна

мрежа през България минават три коридора

Това са новите “Западни Балкани - Източносредиземноморски”, новият и голям “Три морета” - от Балтийско през Черно до Егейско море и, естествено, коридорът “Рейн-Дунав”. По тях трябва да се осигурят възможности за всички видове транспорт - от автомобилен, до въздушен, морски, речен, както и интермодалност.

В основната транспортна мрежа на Европа в авиацията влиза летището в София, а тези в Бургас, Горна Оряховица, Пловдив и Варна са в разширения вариант.

При морските пристанища участва това в Бургас, а варненското е в разширената мрежа. Най-много са речните пристанища. В основната мрежа са Русе и Видин, а в разширената влизат Лом, Оряхово, Силистра, Свищов.

600 млрд. ще струва

европейската зелена

сделка до 2050 година

Европейската зелена сделка ще струва на 500-те милиона европейски данъкоплатци приблизително 600 милиарда евро до 2050 г., когато трябва да се постигнат целите. Това е приблизително една трета от целия бюджет от 1,8 трилиона евро на европейския план за възстановяване и устойчивост плюс седемгодишния бюджет на ЕС.

Европейската зелена сделка в общи линии предвижда само до 2030 г. въглеродните емисии от енергетиката и транспорта да се редуцират с 55% в сравнение с нивото им през 1990 г., като специално в транспорта намалението трябва да е с до 90%. Причината е, че емисиите от превозните средства представляват около 25% от общите парникови газове в ЕС.

Част от тази политика е затягането на използването на дизелови и бензинови превозни средства. Наскоро държавите членки се разбраха да забранят след 2035 г. продажбата на нови бензинови и дизелови коли, но след съпротивата на Германия и Италия все пак се реши някои основни видове возила с такива двигатели да останат в производството и след това.

Междувременно системата за търговия с квоти емисии ще се разшири и до морския транспорт, а авиокомпаниите, на които бяха разрешени безплатни квоти с емисии, ще получат постепенно редуциране и ще трябва да си ги купуват на реални цени.