Банковото лоби бави получаването на втория транш в размер на 653 милиона евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Причината - неприемането на Закон за несъстоятелност на физически лица, известен като закона за личния фалит, стана ясно от думите на министъра на финансите Асен Василев пред Mediapool. Във вторник той беше изслушан от парламентарната комисия за контрол на еврофондовете.

С близо година забавяне България поиска от Европейската комисия да ѝ бъде преведено второто плащане от 643 млн. евро по НПВУ, въпреки че не беше изпълнила 4 етапни цели. Това стана в началото на октомври 2023 г. Впоследствие страната ни се отказа от изпълнението на два от проектите в жп транспорта, тъй като парите бяха орязани от ЕС поради по-бързото възстановяване на икономиката.

Така остана за изпълнение единствено приемането на Закона за личния фалит, който отлежава по неясни причини в Народното събрание от април 2023 г. България е единствената страна в Европейския съюз без такъв закон.

Финансовият министър коментира, че ЕС може да ни преведе парите и без да изпълним този поет ангажимент, но те ще бъдат по-малко. Асен Василев заяви, че "банковото лоби в парламента бави приемането му".

Тогава депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) отбелязаха, че имат уверение от страна на партньорите си в "некоалицията", че следващата седмица законът ще бъде разгледан на второ четене от правната комисия. След това се очаква да бъде приет и от парламента. Депутат от ПП-ДБ обаче отбеляза многозначително, че "не ние определяме дневния ред" на заседанията на Народното събрание.

Освен неприемането на този закон, ЕС има забележки и към приетия вече от депутатите Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, наречен за краткост от Василев закон за сигналоподателите. Брюксел иска да отпадне срокът от 2 години за давност на извършеното нарушение. Според евродирективата такъв срок не трябва да има, разясни Асен Василев.

Друга спънка за получаването на парите е свързана с Пътна карта за климатичната неутралност и приемането на няколко наредби с нея. Те са отговорност на Министерството на енергетиката и на КЕВР. България е била обещала да изпрати в ЕК чаканите документи до 17 януари 2024 г., но сега ще се забавим с няколко седмици, което не е проблем, каза Асен Василев.

Той даде да се разбере, че докато не изпълним тези задачи, ЕК няма да преведе второто плащане от 643 млн. евро.

Съгласно план графика България трябваше да получи второто плащане в края на 2022 г., а третото (711 млн. евро) и четвъртото (521 млн. евро) през изминалата 2023 г.

Асен Василев обаче оптимистично отбеляза, че закъсненията по третото и четвъртото плащане е около половин година.

По третото плащане България е изпълнила едва 7 етапни цели, а 39 не са изпълнени. По четвъртото неизпълнението е още по-голямо - само 1 изпълнена цел и 36 неизпълнени, показва справка в информационната система за еврофондовете ИСУН.

Правителството търси вариант за увеличаване на средствата за саниране на частни жилищни сгради с пари от НПВУ, каза още Асен Василев. Причината е огромният интерес от над 3000 проекта за около 4 милиарда лева от първия етап по НПВУ, по който обаче бяха одобрени едва 756 жилищни блока за около 1.1 млрд. лв.

Плановете ни са целият или почти целият бюджет от инструмента RePowerEU в размер на 480 млн. евро да отиде за проектите от резервния списък, каза Асен Василев в отговор на депутата от ДПС Павлин Кръстев. Той уточни, че все още няма решение за това, а преговорите с Еврокомисията се водят от енергийния министър Румен Радев.

Преди да дойде на власт правителството на "Денков-Габриел", служебният кабинет поиска почти всички пари от RePowerEU да отидат за развитие на газопреносната и електропреносната мрежа.

Допълнителните пари за саниране по RePowerEU обаче няма да са за 100% грант, както беше при първия етап, а с 20% самоучастие на етажната собственост, уточни Василев. В момента тече набиране на проектни предложения по втория етап за саниране с 20% грант, като интересът към него не е голям и се наложи удължаване на срока на кандидатстване до края на февруари.

Така по думите на Василев ще бъдат обновени още една трета от блоковете, които останаха в резервния списък по първия етап за саниране. Финансовият министър обаче не отчита, че една част от тези блокове, вероятно по-голямата, няма да се включат, ако трябва да осигурят съфинансиране макар и от само 20%.

Останалите частни жилищни сгради ще бъдат санирани със средствата от фондовете за климатични промени, които обаче ще заработят след 2025 г., посочи Василев.

Към 10 януари 2024 г. България е получила от ЕК над 2.6 милиарда лева по НПВУ, от които е оползотворила над 422 млн. лв., показва предоставената от Асен Василев справка на депутатите.В същото време страната ни е предявила искане към ЕС за плащане на общо над 4 млрд. лв. по НПВУ.

България разполага с бюджет от 5.6 млрд. евро безвъзмездна помощ по НПВУ, които трябва да бъдат усвоени до средата на 2026 г. Песимистите смятат, че това няма как да се случи и ще бъдат загубени милиони. Асен Василев обаче е оптимист и смята, че страната ни ще се справи.