Страната е първата, стигнала до южния полюс на Луната

Първото нещо, което ни идва наум, когато говорим за космически изследвания, е НАСА и нейните мисии до Луната, Марс и извън границите на Млечния път. През последните години обаче Американската космическа агенция има достоен съперник, който притежава потенциала да достигне постиженията ѝ, и то в пъти по-евтино от нея.

Става дума за организацията за космически проучвания на Индия, известна с абревиатурата ISRO (Indian Space Research Organisation). През лятото на миналата година тя привлече вниманието на света, след като за първи път в историята на човечеството успя да достигне южния полюс на Луната и да приземи роувър, с който учените възнамеряват да изследват повърхността на нашия спътник.

Но това далеч не е най-голямото постижение на индийските космически учени. Всъщност те държат рекорда за

най-бързата и най-евтината успешна мисия до Марс

На 5 ноември 2013 г. е даден стартът на “Мангаляаан-1”. Целта е да се прати индийски сателит до Червената планета. Ракетата, която трябва да измине баснословните 225 млн. километра, е построена само за 18 месеца, а бюджетът, отпуснат от правителството е едва 74 млн. долара.

За сравнение “Мейвън” - мисията на НАСА до Марс, струва 651 млн. долара. Дори бюджетът от 108 млн. долара на филма “Марсианецът” е по-голям от този на индийците.

За момента Индия е единствената азиатска държава, която има свой сателит в това далечно кътче от нашата Слънчева система и е първата в историята, която стига дотам от раз и без големи разходи.

Тези постижения в индийската наука нямаше да се случат, ако не бяха усилията на д-р Викрам Сарабхай - визионера, който основава ISRO. Историята на организацията е тясно свързана с неговата биография. Роден на 12 август 1919 г. в гр. Ахмедабад, щата Гуджарат, той се превръща в революционер в областта на индийските космически технологии и изследвания. Сарабхай завършва Университета в Кеймбридж, откъдето през 1940 г. получава тристепенна диплома по природни науки.

По време на Втората световна война се завръща в Индия и постъпва на работа в Научния институт в Бангалор, където се занимава с изследвания на космическите лъчи под ръководството на нобеловия лауреат сър Чандрасекхара Венката Раман.

На 28-годишна възраст, през 1947 г., Сарабхай полага основите на Лабораторията за физически изследвания (ЛФИ) в Ахмедабад - първата стъпка в неговия път на строител на водещи индийски научни институции. Верен на идеята, че космическите технологии могат да дадат тласък на развитието на страната му, той полага основите на Индийския национален комитет за космически изследвания (INCOSPAR) през 1962 г.

Сътрудничеството на д-р Сарабхай с д-р Хоми Джехангир Бхабха, смятан за създателя на индийската ядрена научна програма, води до

създаването на първата за страната станция за изстрелване на ракети

в гр. Тумба, щата Керала. Именно там през 1963 г. най-многолюдната държава в света наблюдава пращането в Космоса на първата си ракета. Тя тежала едва 725 кг и била построена и монтирана с помощта на НАСА. В процеса на работа учените са пренасяли частите до станцията с колела и биволски впрягове поради липсата на пътна инфраструктура. След излитането Сарабхай изпраща телеграма до семейството си, в която пише: “Днес мечтата ми полетя”.

Четири години по-късно през 1967 г. д-р Сарабхай и екипът му създават и изстрелват първата индийска самостоятелно направена сондажна ракета Rohini RH-75. Заедно с нея е пусната и американската “Джуди - стрелата”, чието оборудване било изцяло конструирано от индийци.

На 15 август 1969 г. INCOSPAR се превръща в ISRO с правомощия, които се простират отвъд научните изследвания и стигат до практическите приложения на космическите технологии за подобряване на националния прогрес на Индия.

След успеха на ракетната си програма ISRO се насочва към изграждането на индийски спътници и сателити в орбита. Така д-р Викрам Сарабхай назначава екип от 25 инженери и изследователи във основаната по-рано от него Лаборатория за физически изследвания.

Под ръководството на космическия учен д-р Удупи Рамачандра Рао групата успява да проектира 100-килограмов спътник, предназначен за изстрелване от САЩ с помощта на “Скаут” - многостепенна ракета носител, считана за надеждна и достъпна за Индия.

В този момент обаче се намесва съперничеството от студената война между СССР и САЩ, което променя курса на космическите амбиции на индийците. През 1971 г. тогавашната премиерка на страната Индира Ганди получава съобщение от Москва, в което се казва, че Съветската академия на науките е готова да съдейства за изстрелването на първия им спътник. Следват двустранни преговори в столиците на двете държави. За нещастие, точно когато сделката е на път да бъде финализирана, се случва трагедия.

През декември 1971 г. на 52-годишна възраст д-р Сарабхай е покосен от сърдечен удар и умира на място. Смъртта му довежда до

застой в индийската космическа програма

Приживе той е имал педантичен подход, като лично е контролирал всеки аспект на изследванията. Внезапната му смърт е шок за цялата страна и води до хаос в космическата наука на страната.

Очаквано, финализирането на подробностите около изстрелването на спътника се забавя. След много усилия временният председател на ISRO д-р Мамбиликалатил Говинд Менон в крайна сметка успява да сключи споразумението със СССР през февруари 1972 г.

Д-р Удупи Рамачандра Рао изчислява, че цената за построяването и изпращането на сателита в Космоса ще бъде около 5 млн. долара. Към това се прибавят и разходите, нужни за покупката на инструментите, чрез които трябва да се построи спътникът. Сумата е огромна за онова време и кабинетът не е убеден, че страната може да си я позволи.

За да склонят премиерката Ганди да им даде нужните пари, от ISRO решават да ѝ дадат да избере името на сателита. Възможностите са били три: Арябхата (по името индийски математик и астроном от V в. Сл. Хр.), второто - Митра (в знак на приятелските отношения между Индия и СССР), а третото - Джавахар (на името на древния хиндуистки ритуал по самозапалването). Индира Ганди избира Арябхата.

Така “Арябхата” се превъща в първия индийски безпилотен сателит

в орбитата на Земята. Сглобен е в гр. Бенгалуру, щата Карнатака, но е изстрелян от СССР със съветска ракета. Устройството тежало 350 кг, а инструментите му били пригодени за изследване на условията в йоносферата на Земята.

“Арябхата” успява да издържи едва 5 дни в орбита, защото се налага операционната му система да бъде спряна поради електрическа повреда. Въпреки това за този кратък срок успява да даде полезна информация на индийските учени.

Независимо от претърпения неуспех тази мисия е неизменна част от историята на космическото пътешествие на индийския народ. От скромното си начало, поставено от д-р Викрам Сарабхай, сега ISRO е новатор в космическите изследвания, въплъщавайки амбицията на индийците да покорят космическите висини.

От космическата организация вече гледат към бъдещето. На хоризонта се очертават нови амбициозни проекти, подобни на този до Луната. Сред тях са “Гаганян” - програма за човешки космически полети, и мисията “Адитя-Л1” за изследване на Слънцето.