Европейският парламент прие законодателство за възстановяване на природните местообитания, според което Европейският съюз се задължава да възстанови най-малко 20 процента от сухоземните си и морски зони до 2030 г., както и всички екосистеми до 2050 година.

Новите разпоредби ще спомогнат за постигането на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и ще подобрят продоволствената сигурност. 

До края на десетилетието страните членки трябва да възстановят най-малко 30 процента от обхванатите от новия закон местообитания (гори, пасища, влажни зони, реки, езера и коралови корита и др.), така че те да станат от "бедно" до "добро" състояние. До 2040 г. възстановените местообитания трябва да достигнат 60 процента, а до 2050 г. - 90 процента. 

Страните от ЕС следва да дадат приоритет на зоните по "Натура 2000" до 2030 г. След като я приведат в добро състояние, те трябва да гарантират, че дадена зона няма да се влоши значително. Националните правителства ще трябва също така да приемат национални планове за възстановяване, в които да опишат подробно как възнамеряват да постигнат тези цели.

За да се стигне до приемането на законодателството, 27-те членки на ЕС постигнаха съгласие по проектозакона миналата година по време на среща на министрите на околната среда в Люксембург.

Скандинавските страни обаче бяха загрижени за въздействието върху тяхната горска промишленост, докато Нидерландия искаше да се обърне по-голямо внимание на интензивните земеделски райони или гъсто населените региони.

Някои евродепутати се противопоставяха на приемането на законодателството, заради произтичащи от него евентуални затруднения при селскостопанското производство. За да се отговори на тези опасения, сега е предвидена по-голяма гъвкавост на мерките за сектора.

По отношение на селскостопанските екосистеми законът предвижда подобряване на биологичното разнообразие. Страните от ЕС ще трябва да постигнат напредък по два от трите показателя - индексът на полските пеперуди; делът на земеделската земя с особености на ландшафта с голямо разнообразие; запасите от органичен въглерод в обработваемата минерална почва. Трябва да се предприемат и мерки за увеличаване на общия индекс на птиците, живеещи върху земеделски земи, тъй като птиците са добри индикатори за общото състояние на биологичното разнообразие. 

Тъй като възстановяването на пресушените торфища е един от най-рентабилните начини за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор, членките на ЕС трябва да възстановят най-малко 30 процента от пресушените торфища до 2023 г., 40 процента до 2040 г. и 50 процента до 2050 г., като най-малко една трета се обновяват като влажни зони. Възстановяването ще остане доброволно за земеделските стопани и за частните собственици на земя.

Законът също така предвижда преустановяване на изпълнението на целите за селскостопанските екосистеми при изключителни обстоятелства - ако се изисква сериозно намаляване на площите, необходими за достатъчно производство на храни за вътрешно потребление.

Законът изисква също положително развитие на няколко показателя в горските екосистеми и засаждането на още три милиарда дървета. Страните членки ще трябва също така да възстановят най-малко 25 000 км реки и да гарантират, че няма да има нетна загуба в общата национална площ на градските зелени площи и на покритието на дървесните корони в градските зони.

За да влезе в сила, решението трябва да бъде прието от Съвета на ЕС и публикувано в Официалния вестник на Съюза, предаде БТА.