Нека политиците да не използват енергетиката за предизборни цели, казва председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества в България

- Г-н Георгиев, да 31 март топлофикационните дружества трябва да подават исканията за цените на топлоенергията през новия сезон. Какви се очакванията?

- Тази процедура по ценообразуване се провежда от години, но почти винаги се стига до известно напрежение сред хората без да има нужда от него. Причината е, че някои от дружествата заявяват чисто формално големи повишения на цената на топлоенергията, които КЕВР не приема.

Цените на парното и топлата вода се определят от регулатора, а някои дружества искат много, но получават малко. Тези формални заявления почти винаги се използват за създаване на социално напрежение.

Според мен повишение на цените практически няма да има, а не изключвам те дори да паднат в някои градове, което ще е истинско чудо, особено на фона на огромната инфлация през последните години.

- Не е ли твърде оптимистична вашата прогноза?

- В момента прогнозите за спад на цените на природния газ и въглеродните емисии. Надявам се тази тенденция да се запази. И все пак да не забравяме голямата инфлацията и това, че светът е в геополитическа криза, а съвсем близо до нас се води война. Тук бих искал да отлича ролята на КЕВР, която особено под ръководството на експерт като г-н Иван Иванов, винаги взема социално отговорни и балансирани решения , които позволяват на топлофикационните дружествата да продължат да функционират, а на клиентите им да не плащат висока цена.

- Казвате, че топлофикациите продължат да функционират. Това звучи като работа на ръба на оцеляването. Такава ли е ситуацията?

- Може би по-правилно е да се каже оцеляване на топлофикациите. У нас голямата част от тези предприятия отдавна работят на ръба на оцеляването. Те настина функционират без да реализират почти никаква печалба, а като изключим софийската топлофикация, това са частни дружества. Всъщност през големи периоди от време тези предприятия често работят и на загуба и имат и недовзети приходи.

Наясно съм, че по-голямата част обществото няма да оцени по достойнство това, че тези фирми и техните колективи продължават да доставят топлинни услуги при много тежки икономически условия, но самият аз като енергетик с над 25-годишен опит знам колко е трудно и отговорно.

- Имате ли притеснения, че тази година може да се създаде повече социално и политическо напрежение около състоянието на българската енергетика?

- Почти съм убеден, че това ще се случи. За жалост отиваме за шести път на предсрочни избори за три години. А когато има избори, някои от политиците минават всякакви граници, за да трупат дивиденти. Иначе българската енергетика, особено въглищната, е пред практически колапс.

Взеха се решения в Народното събрание, подписваха се споразумения с енергетиците и миньорите, щяха да се водят някакви преговори с Европейската комисия, за които обществото щеше са бъде информирано.

Не виждам нищо от това да се е случило. Всъщност ние енергетиците въобще не знаем какво се е случило или случва. Само едно нещо е видимо - голяма въглина централа в Маришкия басейн спря работа и съкрати 30% от служителите си. Ако държавата не помага по някакъв начин за трансформацията на този сектор от енергетиката, той ще бъде ликвидиран.