Бъдете хладнокръвни и не страдайте от упреците му, щом вие лично сте си свършили работата
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Шефът ви си умира да раздава оценки и да прави забележки на всички колективно. "Вие закъснявате", "Вие не се справяте", "Не съм доволен от вас" и т.н. Сякаш пред него не стоят 10-ина служители, всеки от които има свои задължения, а някакво аморфно тяло, в което отделната личност няма значение.
На 40 и малко сте, помните пионерската организация, когато дружинната ръководителка ви се караше на всички вкупом, че не сте се подготвили старателно за фестивала на художествената самодейност. Нима във вашата фирма, която е част от модерна световна корпорация, може има прилика с
един от основните механизми за подчинение
в социалистическото общество - култа към колективизъм?
При този култ човекът престава да носи отговорност само за себе си, превръща се във винтче от общ механизъм и му се вменява отговорност за цялото. Даже има такъв лозунг от социалистическо време - "Всеки пред всички за всичко е отговорен". Пред работническия колектив, пред профсъюзната и партийната организация, пред народа и т.н. По този начин много по-лесно се управлява, защото чувстващият се отговорен колектив обезличава отделния член, отнема свободната му воля и го принуждава да крачи в строя.
Вашият шеф обаче не е някаква дърта номенклатура, а сравнително млад човек, учил мениджмънт в модерни университети. Откъде ли му идва тази любов към множественото число.
Много просто - началникът ви е от т.нар. емоционални манипулатори. При тях един от основните методи за управление е вменяването на колективна вина.
Този стил е доказано неефективен, рядко води до успехи, но вашата първа цел е да спасите себе си, докато висшестоящите шефове забележат, че не са избрали най-добрия ръководител за екипа ви. Или докато вие си намерите друго място, където началникът поставя ясни задачи, определя отговорности на всеки от подчинените си и следи как той ги изпълнява.
За да не се поддавате на емоционална манипулация, трябва най-напред да разберете и да запомните, че тя е основно оръжие на шефа ви, което той употребява съзнателно.
За него е по-лесно да упреква всички, вместо да разбере кой си е свършил работата и кой не е, за да раздава конкретни оценки. Разчита, че когато всички се почувстват виновни, съвестните служители ще изпълнят задачите и на мърлячите, за да не слушат упреци. Така в крайна сметка колективът ще успее и ще изглежда, че ръководителят му е създал нужната организация.
Сигурно е, че ако всеки си вършеше работата, вместо едни на носят на гърба си други, общият резултат щеше да е много по-добър, но това не е ваша грижа. За вас най-важното е да не изпитвате негативни емоции, когато началникът ви започне да сипе упреци към всички. Нали вие сте си изпълнили задълженията съвестно, няма защо да се чувствате виновни. Да, вие сте част от екипа, но носите отговорност само за онова, което ви е възложено. За цялото отговорност носи тъкмо ръководителят, който сега сипе упреци.
Осъзнайте, че той стоварва върху вас собствената си некадърност, и не допускайте да мислите, че причината е във вас. Това не е лесно, защото майсторите в манипулациите успяват да преиначат фактите и човек започва да се съмнява в здравия си разум, в собственото си възприятие за реалността. С натякванията си шефът може да ви внуши, че и вие не сте си свършили работата достатъчно добре, че сте накадърник, мързеливец и т.н. Постарайте се да не се поддавате, защото неговата цел е точна такава - да подмени действителността, за да вмени чувство за вина на всеки от колектива.
Когато не позволите да го направи лично с вас, спокойно може да прецените и как да действате. Ваш избор е дали да положите допълнителни усилия, за да се свърши колективната работа.
При това имайте предвид, че шефът няма да оцени приноса ви. Както се кара на всички вкупом, той така и евентуално ще похвали всички вкупом. А по-вероятно ще каже нещо от сорта на "Ето, свършихте работата, ама защо трябваше преди това да ви се карам". По този начин хем си приписва заслугата, хем се прави на жертва - друг любим трик на емоционалните манипулатори.
Изключително неприятно последствие от вменяването на колективна вина е, че то отравя междуличностните отношения в екипа. Някой не си е свършил работата, шефът е упрекнал всички и
всички се намразват помежду си. Веднъж, защото се е наложило да изпитват негативни емоции, докато им се е карал като на ученици. Втори път, защото ще трябва да положат допълнителни усилия, за да изпълнят задачата.
При това се губи обективната преценка - човек знае, че не е виновен, но започва да смята за виновни всички останали. Шефът емоционален манипулатор е като черна дупка, която сякаш всмуква подчинените си, предава им настроението си и те също започват да мислят за другите като колективно лоши хора. Изпитват омерзение, но са принудени да работят с тях, защото иначе ще стане по-зле - пак вкупом ще слушат упреци от началника.
Не бива да си позволявате да изпадате в такова състояние, защото времето ви в офиса ще стане ад - не стига, че шефът ви е гаден, ами и колегите си възприемате като врагове.
За да не позволявате началникът да ви тормози, не бива да се поддавате и на гняв. Страшно е неприятно да се работи с такъв човек, но като се ядосвате, не правите нищо на него, а на себе си.
И да влезете в открит конфликт, като му кажете "Не обвинявайте всички, а проверете конкретно кой какво е свършил", няма да промените мениджърския му стил. Той много добре знае, че точно така трябва да постъпи, но не иска. Затова или ще се заяде конкретно с вас, за да ви накаже за бунта, и ще изкара грешно всичко, което сте работили. Или ще се захване поотделно с всеки от колегите ви, за да излезе, че никой нищо не е изпълнил като хората. Накрая пак всички вкупом ще сте виновни, но другите ще ви намразят, защото скандалът е бил много по-унизителен.
Вариант шефът да се заеме наистина обективно да анализира кой какво е свършил или не е свършил, е много малко вероятен. Ако искаше това, началникът щеше да го направи и без вие да го призовавате.
Много по-необходимо ви е хладнокръвие. Освен да не се поддавате на опитите му да ви вмени вина, важно е да намерите начин да документирате, че изпълнявате съвестно задълженията си. Обикновено когато работата на екипа катастрофира, някой принуждава шефа да докладва какви са конкретните причини и вини. Или пък идва проверка от външни за отдела хора, която да установи това. Ето в този момент ще ви е нужно да покажете, че вие вашите отговорности си ги знаете и професионално си ги следвате.
С шеф емоционален манипулатор, който вменява колективна вина, ви е нужна застраховка по всяко време.
Не на стокхолмския синдром
Шефът се кара на екипа ви, вменява колективна вина и вие се притеснявате, макар че сте си свършили съвестно работата. До вас колегата Х зяпа в тавана и хич не му пука, макар че той е направил издънката, заради която началникът вкупом ви мъмри.
Това е една от причините, поради които този управленски стил е силно неефективен. Служителите, които са наистина виновни, се скриват зад колектива. Непотърсената персонална отговорност се превръща в рецидивираща безотговорност, защото човекът знае, че и да не се старае, нищо не му се случва. Дори да чуе упреци от колегите си, че заради него шефът се е карал на всички, дебелокожо ще отсече "Да, бе, откъде накъде заради мен?! Да не би да ме е споменал поименно?"
Останалите пък постепенно разбират, че и да се стараят, и да не се стараят, все всички вкупом ще са съгрешили. И накрая престават да се стараят и/или напускат.
За да съществува обаче известно време, този управленски стил се храни от нещо парадоксално - вменяването на колективна вина действа на емоционално интелигентните професионалисти. Те са привързани към работата си, стараят се да я вършат по най-добрия начин, сътрудничат си с екипа и се чувстват отговорни за резултатите. Заради това са склонни да проявяват разбиране към шефа, който упреква всички, че не са постигнали успех. Нещо като "стокхолмски синдром" - те не са виновни, те са жертва на несправедливост, но са в състояние да съчувстват на мъчителя си, защото могат да се поставят на негово място. А той на това и разчита - манипулира съвестните, за да носят на гърба си мърлячите.
Когато ви оглавява шеф, който никога не търси персонална отговорност, а редовно вменява колективна вина, вие не се старайте да му намирате оправдания, а си дайте сметка, че ви обижда. Като поставя под един знаменател отговорните и безотговорните си подчинени, той обезценява вашите усилия, обезкуражава ви, лишава от смисъл това, което правите, пречи на професионалното ви развитие.
Следователно, самоубийствено е да бъдете чак толкова емоционално интелигентни, че да търпите емоционален манипулатор.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
10 банални, но подхлъзващи въпроси на интервю за работа
Имате успех, ако избирате работата си и по началника
Човекът с най-хубавия костюм невинаги е най-големият шеф
Как пророчеството на приемането помага в кариерата
Три знака издават, че имате неподозирана суперсила за професионален успех
Научно доказано: Умствените контрасти са ключът към успеха
Когато много сте ядосали шефа - алгоритъм на действие
3 сигурни симптома, че сте екстремно амбициозни в кариерата
Как да се защитите, когато шефът безогледно ви товари
5-те най-възпитани начина да издадете неувереност
-8 °
4 °
