Предвижда се икономическият растеж в шестте страни от Западните Балкани да нарасне до 3,2% тази година и до 3,5% през 2025 г., връщайки се към средните стойности отпреди пандемията, но все още твърде нисък за по-бързо сближаване с Европейския съюз. Това се посочва в доклад на Световната банка, цитиран от Ройтерс.

Растежът през 2023 г., движен главно от потреблението и търговията, се сви до 2,6% от 3,4% през 2022 г., отразявайки въздействието на слабата икономика в Европейския съюз, ключов търговски партньор на Западните Балкани.

В своя двугодишен доклад за региона, включващ Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, банката повиши прогнозата за растеж за 2024 г. с 0,2 процентни пункта спрямо предишни доклади, позовавайки се на предпазлив оптимизъм, че регионът е преодолял сътресенията след пандемията от Ковид- 19.

Докладът обаче предупреждава за оставащите рискове от по-слаби инвестиции и търговия с еврозоната, които са свързани с постоянна слабост в глобалния растеж, както и с възможностите за разпалване на геополитическо напрежение, външна миграция, изборна несигурност и трайна инфлация. Нивата на инфлация в региона спаднаха значително от 14,3% през януари 2023 г. до 5,1% през декември 2023 г., но с разлики в темповете, като инфлацията през декември 2023 г. варираше от 2,2% в Босна и Херцеговина до 7,6% в Сърбия.

Банката заяви, че регионът, където БВП на глава от населението остава почти 40 процента от средния за ЕС, трябва да осъществи набор от реформи, за да намали разликата в развитието с ЕС. И шестте страни искат да се присъединят към ЕС, но скоростта на присъединяването им към блока е различна, пише БТА.

"Новият план за растеж на ЕС за Западните Балкани предоставя възможност за стимулиране на икономическото развитие чрез реформи и инвестиции, особено в зелената икономика“, заяви Сяоцин Ю, директор на Световната банка за Западните Балкани.

Сяоцин визира плана на ЕС за 6 милиарда евро, който ще осигури комбинация от ресурси за критични инфраструктурни инвестиции, както и импулс за структурни реформи, за да помогне на региона да подобри интеграцията с единния пазар чрез намаляване на времето за преминаване на границите и модернизиране на платежните системи. В доклада се казва, че инвестирането в зеления преход и подобряването на условията за живот в градовете в Западните Балкани също може да помогне за съживяване на регионалния растеж.