Тракийският учен, съратник на Питагор, който стана бог

Залмоксис е една от най-загадъчните и интересни фигури по нашите земи в периода V-IVвек преди Христа, който успял да усвои всички знания до момента и да ги надгради с нови. Около личността му все още има много спорове и не може да се каже дали е бил роб, ученик или учител на Питагор.

"За античните автори като Херодот, Сократ, Платон и Йорданес от VI век преди Христа Залмоксис бил жрец, цар и бог на гетите, за които Херодот казва, че  обезсмъртяват", разказва пред "24 часа" проф. Диана Гергова. Тя десетилетия наред изследва гетите, които в изворите са описвани като пророци, както подсказва и най-вероятният произход на името им гоетес. 

"В гетското общество жреците играели изключително важна роля, съчетавайки вярата със знанията, с пророчествата – допълва тя. - Те последователно разпространявали знания столетия наред. Йорданес разказва в своята "Гетика", че гетският

цар Буребиста, живял между 82 и 44 г. преди Христа, "дал почти кралска власт на жреца Дикеней,

който обучавал гетите на  практически и теоретически познания". Включително по етика, философия, естествени науки и законодателство. За прогреса на пророците, населяващи нашите земи, свидетелства следният откъс от "Гетика": С етиката били ограничени варварските обичаи, а чрез предаване на познания по физика той ги накара да живеят естествено според собствените си закони, които притежават в писмена форма и до  днес наричат белагини.  Той ги научи на логика и ги направи опитни в разсъжденията отвъд всички други  раси. Демонстрирайки теоретични познания, той ги подтиква да съзерцават дванадесетте знака и курсовете на планетите, преминаващи през тях, и цялата астрономия. Той им разказа как дискът на луната се увеличава или губи и им показа колко огненото кълбо на слънцето надвишава по размери нашата земна планета. Той обясни имената на триста четиридесет и шестте звезди и каза през какви знаци в извития свод на небесата те се плъзгат бързо от своя изгрев към своя залез. Помислете, моля ви, какво удоволствие е било за тези смели мъже,  когато за малко време са имали свободно време от войната, да бъдат инструктирани във философските учения." 

Дикеней бил последовател на жреца и бог на това високообразовано мистично общество Залмоксис. За него Херодот пише, че може би е бил роб на Питагор, който също живял в периода между V и IV век. Същевременно изворите допускат, че гетският пророк може да е бил и учител на харизматичния математик. Затова се обърнахме към проф. Гергова с въпроса дали тя е открила нещо в изворите, което да изясни отношенията между двамата тогавашни учени.

"Връзката на Залмоксис с Питагор е много интересна. Най-често се цитира Херодот, който  не вярва на хората от Хелеспонта и Понта, че   Залмоксис  е  роб или ученик на Питагор и смята, че той е негов предшественик. Залмоксис, както и Орфей, също е бил в Египет,  където се научил да разчита знаци, по които можел да определи волята на боговете. Никога не консумирал месо и се въздържал от вино. Питагор на свой ред също бил посветен в мистериите от  Орфей, а според някои той дори е автор на някои от "орфическите" химни", разказва проф. Гергова.

Но Залмоксис, изглежда, бил и много интересен от днешна гледна точка лекар. В "Хармид" Платон се позовава на тракийски лечител, който разказал, че "нашият цар Залмоксис, който е божество, твърди, че не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, както и не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така с тялото отделно от душата". 

Една концепция за връзката между психиката и организма, която чак сега си прокарва път не само чрез интегративната медицина, а и чрез психологията. Причината е, че все повече медици се опитват да помогнат на пациентите си да мобилизират психиката си и да се борят за здравето си.

Но гетският цар и жрец отишъл още по-нататък

"В областта на медицината гетите имали различни знания от древните гърци и Залмоксис  бил почитан и като бог - лечител, чиито  жреци  лекували с песнопения и билки – разказва проф. Гергова. - Според Сократ съществувал мистичен кръг "Лечителите на Залмоксис", които били толкова талантливи, че се справяли по-успешно от гръцките си колеги, тъй като били водени от принцип,  съществуващ и в съвременната медицина – да лекуват не само болната част от тялото, а цялото тяло."

"Не може да има лек, освен ако първо не поднесете душата си на лечебната сила на заклинанията на траките", потвърждава и Хармид.

"Платон се прекланял пред Залмоксис като велик лекар и поставял неговия принцип като основа на своята философия – отбелязва още проф. Гергова. - Диодор Сицилийски наричал Залмоксис пророк и законодател, а за Диоген Лаерций той бил "един от първите философи на варварите". Според александрийските автори от началото на нашата ера именно Залмоксис е този, който предава учението за безсмъртието на келтските друиди."

Тази концепция също не се появява от нищото, а си има богата предистория.

"От VI в. преди Христа в древна Гърция вече упорито се търси мястото  на човека на земята и след смъртта, и отговорите  не  са в гръцката религия на Олимпийските богове – усмихва се проф. Гергова.  - Те са в учението на Орфей. Неслучайно  Херодот подчертава, че именно той въвежда мистериите в Елада и затова, че е тракиец, те са наречени на него "трескея"."

Според нея мистичният елемент навлиза в гръцката философия чрез Питагор, а от него  -  в тази на Платон, от когото черпят вдъхновение по-късните автори.

"В творбите им Залмоксис присъства със своите знания, което очертава неговата изключително интересна фигура – отбелязва археоложката. - Орфическо-питагорейското учение за безсмъртието на душата  било  разпространено  не само  сред елинския  елит, но и сред по-широки слоеве от населението, при това и писмено." 

На въпрос какви изводи можем да направим за познанията на Залмоксис, проф. Гергова се позовава на Херодот. Според него

жрецът цар  построил банкетна зала с маса, около която

посрещал гетските вождове и своите сънародници

"Там той  ги учел, че "нито самият той, нито неговите другари по масата, нито техните потомци някога ще умрат, а вместо това ще отидат при божеството след смъртта си, където царува щастие и има всичко в голямо изобилие" – обяснява проф. Гергова. - Ето как се формира ранна концепция за вечността или рая с един бог много преди християнството. Тази информация косвено ни подсказва, че  Залмоксис е познавал и астрономията."

Но тракийският цар и жрец бил не само мистик, а и учен като Питагор и благодарение на това гетските жреци столетия наред  създавали  един  високообразован елит.

"Неслучайно Йорданес отбелязва, че жрецът Дикеней обучавал гетите на етика, физика, астрономия, философия,  да  бъдат опитни в разсъжденията  и да са  на по-високо ниво  от  всички други раси – допълва археоложката. - Нещо повече, гетите притежавали собствени закони в писмена форма и те се наричали белагини. Ето още един пример, противоречащ на разпространяваната представа за траките като безписмен народ."

В областта на астрономията Залмоксис вероятно бил вещ колкото и Питагор.

"Сигурно нямаше да можем да коментираме този въпрос в детайли, ако разчитахме само на писмените извори – обясни проф. Гергова. - Гордея се, че  дългогодишните ми проучвания на некрополите на гетите в тяхната столица Даусдава - Хелис в  резервата Сборяново разкриха видими, материални  доказателства не само за високите астрономически знания на гетите - до неотдавна поставяни под съмнение,  но и че съчетани със знанията им в областта на  медицината, в разбирането за  връзката между тялото, душата и Космоса, те са в основата на съвършеното учение на Орфей за  астралното безсмъртие на душата."

Когато археоложката започва работа по некрополите на гетите в Сборяново, гръцкият археоастроном Янис Лирицис показва, че те са отражение на Млечният път.

"Сякаш това е материализация на идеята, че той е пътят на душите – обясни тя. - В духовната и политическата столица на гетите има  още много астрономия на различни нива. Могилите са групирани като отражения на най-ярките съзвездия -  Орион, Голямото куче, Стрелец и др. Знаем че другото име на гетите е даки, което ги свързва с техния тотем вълка. Затова дори името на гетската столица, която можем да идентифицираме е Даусдава - Града на вълците или Града на светлината, оставено ни от Кл. Птолемей. Всички тези идеи също подсказват сериозна връзка на живота им с Космоса." По този повод археоложката се пита дали и името на елинистическия полис Хелис в центъра на големия комплекс не е тракийската версия на слънцето Хелиос?

За задълбочените знания по астрономия на Залмоксис и гетите говори и

ориентацията на Свещарската гробница, която удивително

точно е изградена по посоката на зимното слънцестоене

"В нея е създаден специален отвор и в утрото на този ден  слънчевите лъчи огряват сцената на обезсмъртяването – разказва проф. Гергова. - Този ден е известен и като рожден на египетския бог Ра, на тракийския Аполон и на Исус."

Според нея космическата идея буквално е въплътена в гетските гробници, за които е характерно триетапното насипване, съпътствано с обредите за обезсмъртяването.

"Те включват  препогребване на човешките кости като първата могила е с формата на яйце - покрита е с бял пласт от камъни", посочва тя.

Изследователите на  античната религия са единодушни, че идеята за космическото яйце, съществувала и в по-ранни представи, е формулирана от Орфей по нов начин.

"От орфическото яйце се ражда бащата на всички богове, като едно от имената му е Ерос – отбелязва Гергова. - Няма по-убедително доказателство от тези яйцевидни бели могили, че гетите са обучени в тази концепция и я споделят. И като продължение на темата следва да наблегнем и на факта, че само в гетските могили  се откриват пръстени с изображения на Ерос като знак за принадлежност към обществото на посветените."

Заедно с това орфическото учение прави още една голяма крачка напред, създавайки концепция за съществуването на душата след смъртта.

"Природата, космическите закони  и обезсмъртяването са обединени в една нова обредност – обяснява проф. Гергова. - В Египет също гледат към звездите и ориентират пирамидите и храмовете си според тях. Като вярата в безсмъртието на душата е свързана с погребалните практики на мумифицирането. В това отношение митът за смъртта на Орфей е много показателен. Разкъсан от басаридите, частите от тялото му са погребани на различни места, а лирата му е хвърлена в небето от Зевс и се превръща в съзвездие."

Какво представляват гетските мистерии на обезсмъртяването и на какви данни се натъкват учените?

"Успяхме да ги разгадаем по време на разкопките на некрополите на Сборяново – обясни проф. Гергова. -  В монументалните тракийски  гробници обикновено не намираме оригинални погребения, те често са празни, защото са имали функцията на храмове, в които са се извършвали мистериите на обезсмъртяването, а човешките  кости  след определен период били разпилявани или препогребвани на различни места. Интересно е, че  питагорейците  можели да  контактуват със своя починал събрат, за да  са сигурни, че извършват правилно всички обреди в подпомагането на душата по пътя към звездите."

Според Диана Гергова откритията на екипа й в Сборяново разкриват гетското общество на пророците като високообразовано, със  самостоятелна линия на развитие на просветеността за Космоса, за човека и душата, за мистериите за постигане на безсмъртие.

"Знанията им оставили отпечатък върху най-ярките имена на античната елинска философия, както и значимия факт, че техният елит е писмен, което оборва и сега лансираните  твърдения за безписмената култура на траките", твърди археоложката.