Суша и край нас предрича сателитна карта, създадена от българи за НАСА

България попада на границата с района на Средиземноморието, където данните и моделирането сочат голяма вероятност за засушаване в бъдеще

Преподавателка в Софийския университет и 19-годишен студент във Виена с хъс и технологии спечелиха почетния приз в предизвикателството на космическата агенция

Двама българи бяха отличени от НАСА за създаването на сателитна карта, показваща връзката между бъдещите сценарии на моделите на засушаване и данните за изгорелите площи. Те са интересен тандем – 19-годишният студент във Виенския университет Денис Урумов и преподавателката по география и картография в Софийския университет доц. Евгения Сарафова.

В хода на разговора двамата уточниха, че не са климатолози и не искат да се бъркат в работата на метеоролозите, но „24 часа - 168 истории" ги помоли все пак да разтълкуват данните от картата и поне да обяснят в какъв сценарий най-вероятно би попаднала България след време.

„Работехме с отворени данни за 2020 - 2023 г. от сателити на САЩ и с отворени данни от публикация в научното списание Nature, за да визуализираме всички изгорели площи на Земята – разказаха Денис Урумов и доц. Евгения Сарафова. – От картата се вижда, че в района на Средиземноморието има вероятност да стане по-сухо. Да не забравяме, че там често възникват опустошителни пожари, каквито има почти всяка година в Гърция."

„Разбира се, не всеки пожар се причинява от климатичните промени, но и заради човешки грешки, и ако има такъв в комбинация с по-екстремни засушавания, той ще се разпространи по-бързо", отбелязва Денис. От тази гледна точка още по-интересна става съдбата на България.

„Ако съдим по тези данни, страната ни попада на границата на района, където с много сериозно моделиране и огромно количество данни се очертава с голяма вероятност сценарий, при който е възможно засушаване в бъдеще – обясни доц. Сарафова. – Има вероятност южната част на страната да е по-засегната, но ако ме питате каква ще е ситуацията в големите градове, наистина не мога да кажа, защото все пак това e карта в глобален план, а не по отделни райони и държави."

Според нея картата, а и множеството налични в днешно време данни ще бъдат полезни за общините, за да могат те да разработят и адаптират свои планове, така че да реагират адекватно при горещи вълни, наводнения и други опустошителни бедствия. 

За съжаление, практиката до момента сочи, че дори когато метеоролозите предупреждават навреме за силни и опасни валежи и бури, и с невъоръжено око се вижда, че местните власти нямат почти никаква готовност. За да помогнат за по-добрата информираност, 19-годишният младеж и преподавателката решават да приемат предизвикателството на НАСА за визуализация на данни.

„Аз непрекъснато съм ангажирана с обучения на ученици, учители, за да могат да използват тези технологии и да работят със спътникови данни – сподели пред „24 часа - 168 истории" доц. Сарафова. – За първи път забелязах Денис, когато бе в единадесети клас и ми направи впечатление, че е много активен. За съжаление, повечето деца не могат да видят технологичната страна на географията и колко интересна е тя, тъй като трябва да заучават факти от учебниците, които не са им необходими." 

След това доц. Сарафова констатира, че в предходните години Денис се е явявал на почти всички картографски конкурси и винаги се е класирал на първо място. „Той прави карти на изключително високо ниво и причината е, че има много знания – обясни Сарафова. - Денис е златен медалист от Международната олимпиада по география в Индонезия през 2023 г., сребърен медалист от тази през 2022 г., но освен това има чувство и за естетика и е много съвестен към ангажиментите си."

Преподавателката била силно впечатлена, защото когато приели предизвикателството на НАСА, тя подготвила „заготовката", обработила данните и точно тогава влязла в сесия, което малко или много я отдалечавало от ангажиментите по проекта. През това време младежът се заел присърце със задачата и визуализирал данните в картата. „Малко са студентите, които биха се справили с подобна задача, Денис е невероятен талант – казва тя. - Освен това е много възпитан и има всички качества да успее."

Самото предизвикателство на НАСА било картата да се създаде, като се използват данни с отворен достъп, тоест трябва да са безплатни. Същото важи и за софтуера, който трябвало да е с отворен лиценз. 

„Затова започнахме да обработваме такива данни от сателити, от агенции за околната среда и други източници", обяснява Денис.

Залагат на софтуера QGIS, разработен от доброволци, с който всеки може да работи, стига да има необходимите знания. „С него могат да се визуализират сателитни данни, внедрени от интернет, от бази данни на НАСА - обясни още младежът. - Изтегляме ги, а това понякога отнема много време. Примерно на мен ми бяха необходими 2 часа, въпреки че имам мощен компютър. След това трябва да се направят корекции, изчисления, за да могат да се визуализират правилно, да се избере подходящ дизайн. Софтуерът работи със слоеве. Като поставим този за пожари, след това наслагваме слой със засушавания и стремежът е всичко това да се превърне в разбираема и добре оформена карта. Трябваше да я експортираме и в готов вариант я изпратихме на комисията в НАСА заедно с доклад, в който описахме всички наши стъпки и източници. Самото предизвикателство бе организирано от мисията на САЩ към международните организации на ООН във Виена. Това бе съвместно начинание с американската космическа агенция."

Но Денис Урумов и Евгения Сарафова са заинтригувани от предизвикателството на НАСА по още една причина. Самото състезание е част от тенденцията през последните години, за която американската космическа агенция все по-сериозно се застъпва – знанията да бъдат отворени и да се споделят. Между другото НАСА не е сама в „кръстоносния" поход да се наложи този тренд, напротив, все по-голям брой учени в света настояват за същото. Сред тях са Урумов и Сарафова.

„При старата школа учените пишеха статии, държаха си данните при тях и бе в ход едно затворено мислене – от типа „знанието си е наше" – разказва доц. Сарафова. – Но по този начин светът не може да се движи напред и именно затова отворената наука е много ценна, колкото и това да не се харесва на някои хора."

Денис освен от картография се увлича и от климатичните промени и иска да знае как те ще се отразят на младите. Вероятно защото е и съкоординатор на Младежкия съвет към УНИЦЕФ България, а през миналата година бе поканен на срещата на високо равнище, посветена на климата, COP-28 в Дубай. От тази гледна точка спечелването на предизвикателството на НАСА е само една малка крачка за Денис, който един ден може да направи мечтания голям скок...