Жертви ли сме на бързата мода? Колко дрехи купуваме, какво търсим при намаленията, колко текстил отива на боклука и как може да влезе отново в употреба? Отговори на тези въпроси потърсихме от Сирма Желева, изпълнителен директор на Българска асоциация "Кръгов текстил".

Около 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят в България годишно, което се равнява на 5 пъти теглото на НДК. Крайният резултатът е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг, каза тя в интервю за БТА.

По данни от ЕС през последните 5 години средностатистическият европеец си е купил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти. Това се равнява на повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период, посочи Желева.

По думите й текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода и е вторият най-голям замърсител на водата в света. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (в резултат на къпане, готвене, чистене и т.н.). Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода, казва Желева.

Следва пълният текст на интервюто:

- Поредните намаления започват и това лято се очаква отново много дрехи да отидат на боклука. Колко тона дрехи и обувки изхвърля българинът средно на месец и за година?

- Летните намаления са любими за много хора, защото могат да си купят доста дрехи за малко пари. Но в дългосрочен план сделката не е изгодна - обикновено това е некачествен текстил, който не става за дълго носене и пълни гардеробите ни излишно. Често забравяме за тези дрехи още на следващия месец.

Жертви сме на "бързата мода" - данните показват, че обличаме дрехите си едва по 7-8 пъти. Оттам идва и негативната тенденция, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, а това води до все по-големи количества отпадъци от текстил. Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, а в България на буклука отиват 100 хил. тона дрехи и битов текстил, което се равнява, например, на 5 пъти теглото на НДК. Крайният резултатът е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг.

Знаем, че тези данни са стряскащи, но хората често не се замислят за своя личен отпечатък, когато купуват или изхвърлят дрехите. Ето например в момента хит са няколко сайтове, в които всяка стока струва буквално няколко лева. Те обаче са с ниско качество и в повечето случаи не подлежат на контрол от гледна точка на европейските законодателните изисквания за производството им, което крие рискове за здравето на ползвателите им. Не на последно място са и социалните проблеми, тъй като има данни, че условията на труд при производството им са неприемливи. Освен това те влияят много негативно на устойчивите бизнес модели, които Европа насърчава и се опитва да наложи.

Трябва да отбележим обаче, че има и позитивна тенденция - расте поколение, което е загрижено за околната среда и се бори с "бързата мода". Това са хора, които виждат алтернатива в дрехите втора употреба, за тях те са осъзнат избор и дори ги намират за по-модерни и интересни. По-този начин изграждат своя уникален стил и в същото време показват загрижеността си за заобикалящата ги среда.

- Каква част от текстила, които се изхвърля, се събира разделно и рециклира и колко попада в битовите отпадъци?

- Ако изхвърлим непотребните си дрехи и текстил с общите контейнери, те директно отиват на сметището. Там се разлагат с десетилетия, замърсяват почвата и водата, и отделят вредни емисии. Много е лесно да предотвратим всичко това.

Хората обаче трябва да знаят, че рециклирането на текстил е сложна задача, тъй като повечето дрехи са направени от различни материали. Ето защо от години провеждаме и информационна кампания, която да обясни на българите етапите и процеса на кръговост в нашия сектор. Нужна е промяна в навиците и възприятията - да стане модерно да купуваме дрехи, които могат да се рециклират и това да е помислено предварително, още при производството им и преди продажбата им.

Европа се опитва да промени това и през 2025 г. всяка страна-членка на ЕС, включително България, трябва да разполага със система за разделно събиране на текстил с национално покритие, която да обхваща цялата територията на дадената държава и да осигурява равнопоставеност в достъпа за всички граждани.

В България имаме доста добре развита търговия с дрехи втора употреба - нещо, което страните в Западна Европа се опитват да постигнат дори с влагането на доста средства за подкрепата на този бизнес. Смятаме, че в България бизнесът трябва да бъде подкрепен. Не трябва да има такси за дрехи втора употреба, каквито идеи се чуват, напротив трябва да се търсят варианти повторната употреба да се насърчава, защото е част от кръговата икономика и новите "зелени" бизнес модели.

- Какъв е процентът в Европа и в коя страна се рециклират най-много дрехи?

- Примерите в Европа са различни. Интересно е да отбележим, че България не изостава, а даже се нарежда сред най-добрите примери, когато говорим за възможности за оползотворяване на непотребен текстил. Имаме съоръжения с добри практики и капацитет.

Иначе сред по-напредналите държави са Франция и Германия. Там дори има стимули за бизнеса и глоби за тези, които не спазват правилата. Във Франция от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване – над 40 процента от пуснатите на пазара нови дрехи се събират и оползотворяват обратно. Форма на разширена отговорност на производителя има още в Нидерландия и Унгария, в момента се мисли в тази посока и в Белгия, Швеция, Литва, Латвия, Италия, Словакия.

Но тук говорим за общества, които като цяло са свикнали и приемат добре модела на рециклиране на отпадъци. Там има навици и традиция, докато в България рециклирането само по себе си още си прокарва път, а това е пряко свързано и с процесите на събиране на непотребния текстил. Подкрепяме това разделното събиране да стане задължително във всяка държава-член на ЕС по подобие на другите материални потоци като хартия, стъкло, пластмаса.

- Каква част от събраните текстилни продукти са годни за употреба и какъв процент отива за рециклиране?

- По данни от ЕС един средностатистическият европеец си е купил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти през последните 5 години. Това се развява на повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период.

Затова е много важно какъв пример даваме у нас. Само за последните три години компаниите-членове на БАКТ са сортирали и обработили около 100 000 тона текстилни отпадъци. Над 85 на сто от тях са подготвени за повторна употреба или рециклиране.

- Пълнят ли се контейнерите за рециклиране и колко са те, защото броят им расте?

- Още през 2018 г. членове на БАКТ поставиха първите контейнери за ненужен текстил в България като стъпка към въвеждането на система за разделно събиране на текстил на национално ниво. Стартирахме с 20 бр., а към момента компаниите-членове на БАКТ имат над 320 бр. специализирани контейнери за разделно събиране на текстил от домакинствата в цялата страна. Събраният текстил се оползотворява, като приоритетно се подготвя за повторна употреба или рециклира.

- Какви са ползите за околната среда от рециклирането?

- Въздействията върху околната среда от производството на текстилни продукти са огромни - парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8 и 10 процента от всички емисии на човечеството на година.

Пресметнахме, че в резултат от дейността на компаниите, които са част от БАКТ, са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобили - това ¾ от всички коли в България. Предотвратено е изхвърлянето на 35 000 т естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене - това е равно на количеството битов отпадък на 80 000 българи за цяла година. Предотвратено е изхвърлянето на 50 000 т изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки.

Текстилният сектор е и сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (в резултат на къпане, готвене, чистене и т.н.). Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода. Спестено е количество вода от производството на нови дрехи е колкото консумираната вода на 330 хиляди европейци за една година.

Затова съветите ни към хората са прости - да купуват дрехи, които ще устоят във времето, защото така пестят пари и подкрепят опазването на околната среда. Също да забравят стереотипите за дрехите втора употреба - те са модерни, на добри цени и там ще намерите уникални находки. А когато дойде моментът да се разделите с някои дрехи, направете го по правилния начин и ги изхвърлете в контейнерите за разделни събиране на текстил, защото това гарантира правилното им оползотворяване и рециклиране.