От средиземноморските държави у нас не почиват само хървати, гърци и албанци
Поляците, чехите, унгарците, румънците и англичаните са преобладаващите чужди туристи по Българското Черноморие и това лято. От 2-3 години обаче отчетливо се забелязва нова тенденция - все повече испанци, италианци и турци предпочитат нашите курорти.
От 2021 г. насам испанците и италианците се
увеличават с по 10-15% всяка година
Същото се отнася и до французите, а броят на турските граждани, избрали да почиват със семействата си по българското крайбрежие, е почти равен на полските.
Причината за този интерес в страни, в които България почти не се рекламира за летуване, е само една – климатът.
Температурата на водата и на въздуха по черноморското крайбрежие
винаги е с 2-3 градуса по-ниска, отколкото
на плажовете по Средиземно море,
независимо дали има, или няма горещи вълни.
През последните години термометърът по Испанската, Френската и Италианската Ривиера често минава 40 градуса на сянка през деня, а на водата се движи между 27 и 28 градуса. В Анталия миналото лято морската вода на повърхността изобщо не е падала под 29 градуса и прохлада има на закрито и при пуснат климатик.
А по българското крайбрежие средната температура на морската вода на повърхността е 25-26 градуса.
“Доскоро по морето от южната ни съседка пристигаха само турски готвачи, за да предават опита си в ол инклузива, но
вече идват цели семейства
с деца,
за да си изкарат лятната ваканция на по-поносими температури. Те не идват само за море, а са любители и на културно-историческия туризъм. Тези туристи в никакъв случай не са от средите на българските изселници, дошли да нагледат родните си места”, коментира председателят на Регионалната туристическа камара в Бургас Деляна Цонева.
Случаят с испанските летовници е малко по-различен. Те започнаха да посещават по-масово България преди пандемията благодарение на усилията на 2-3 туроператорски фирми, които организират предимно културно-исторически програми. Така обаче са открили и прохладата на Черноморието и сами са почнали да търсят оферти за почивка.
От средиземноморските държави на нашето море няма само хървати, гърци и албанци. Има доста румънци, но немалка част от тях вече минават транзит през България на път за Турция и Гърция.
А и двете ни южни съседки направиха много изгодни чартърни полети от Румъния.
В Албена например това лято отчитат спад на румънците. В курорта летуват предимно българи, германци, има лек ръст на полските и чешките гости.
“Те предпочитат хотелите с ол инклузив и не харчат много пари извън това - почивката е предварително разчетена и не включва странични разходи.
Само два от 5-звездните ни хотели са на свободна консумация”, казва Маринела Цанева, директор “Експлоатация” в Албена.
Въпреки войните не секва притокът
на израелски и украински туристи
Украинците идват индивидуално с кола или организирано през туроператор. Немалка част от тях притежават вече имоти по Южното Черноморие.
По северното туристите от Украйна пристигат предимно с автобуси. Те са от западната част на страната, където няма военни действия и като цяло са по-скромни в летуването.
В Златни пясъци това лято преобладават румънците и скандинавците, но те не харчат много. Кесията обикновено развързват германците, но тази година, както и миналата, почти ги няма.
Причината е, че още по време на пандемията авиокомпании редуцираха капацитетите си и сега предприемат полети до дестинации с по-дълъг сезон, а не към България, коментира председателят на Асоциацията на инкаминг агенциите Иван Грошев.
Грошев и колегите му обсъждат фрапантна ситуация, при която еднопосочен билет Дюселдорф - Варна е струвал между 500 и 700 евро за периода май - юни. Естествено, че при такива цени интересът е слаб. Според Грошев стартиралата миналата година от предишното правителство програма за съвместен маркетинг на немския пазар и като цяло на европейския започва да дава резултати и трябва да се продължи.
“Имаме уверението на министър Евтим Милошев, че ще се работи в тази посока”, допълни той.
За догодина са взети мерки - авиокомпанията SunExpress съвместно с българска компания ще позиционират по един самолет във Варна и Бургас, което, измерено в туристи, може да означава до 100 хил. гости допълнително за България. Но според Грошев България все още не е позната в мащаба, който ние искаме, на германския пазар. “Нямаме изградена комуникационна стратегия и не работим упорито върху добрия имидж на страната ни”, смята той.
Иначе в морските курорти има и индийци, непалци, от Шри Ланка, Филипините, от бившите съветски републики, но те са гастарбайтери. Като туристи от Средна Азия досега е пристигнала само една група от Узбекистан, чиито граждани преди идваха на сезонна работа като берачи на череши, общи работници в кухнята, камериерки и рецепционисти. Рано е още да се каже дали вносът на кадри за туризма от всички тези държави ще доведе и до засилено присъствие на техни граждани като летовници.
Засега няма официални данни как върви сезонът, но въпреки оплакванията на туристическия бизнес последното издание на тримесечния доклад “Тенденции и перспективи на европейския туризъм” на Европейската комисия посочва, че в България броят на чуждите туристи през второто тримесечие е с 29% по-висок от миналогодишния и това поставя дестинацията на второ място по ръст в Европа след Сърбия, където той е 40%.
Въпреки скъпотията все повече
европейци избират Скандинавието
Норвегия, Швеция и Дания са новият хит за летни почивки за жителите на Европа. Миналата година броят на чужденците, пренощували в Норвегия през август, се увеличи с 22% в сравнение с година по-рано, а в Швеция – с 11%.
Тази година, до края на юни, има нов годишен ръст на чуждите туристи с 18% в Норвегия, с 9% в Швеция и с 38% в Дания.
Според проучване на сайта Visit Sweden двама от всеки пет германци планират да променят навиците си за пътуване поради жегата в Южна Европа - най-често чрез избор на други периоди през годината и избягване на юли и август, но и чрез търсене на нови дестинации.
“Насочването към по-хладни страни не е свързано само с времето”, обяснява Сузан Андерсон, главен изпълнителен директор на държавната кампанията Visit Sweden. “Пътува се до места, които, освен че са по-хладни,
не са пренаселени от туристи,
казва тя.
Ръстът на чуждите туристи в скандинавските страни е малко необичаен и поради обстоятелството, че стандартът на живот в тях е доста висок и като място за харчене на пари те са относително скъпи дестинации.
Любопитното е, че не само хора от близката Германия са привлечени от скандинавската прохлада през лятото. Все по-често сред чуждите гости са жители на Испания и Великобритания. Сред най-популярните за тях маршрути е например la Route des Trolls – тролският път, който представлява планински преход, извиващ се по планините на път към фиордите.
Скандинавците посрещат със смесени чувства този нараснал интерес към държавите им. Например столицата на финландската провинция Лапландия - Рованиеми, разположена отвъд Арктическия кръг,
регистрира 29 на сто скок на нощувките
за миналата година
и това е предизвикателство, тъй като хотелите там съвсем не са много.
“Тази тенденция започна преди години, но се засили с болезнено горещите лета в Южна и Централна Европа”, казва Сана Каркайнен от Института за здраве и социални грижи в Хелзинки (THL), отговаряща за насърчаването на туризма в района.
“Това, което ни притеснява най-много, е, че се струпват твърде много хора по едно и също време, подчертава Ян Уве Тригестад, дългогодишен кмет на норвежкото село Хелесилт, община Странда, където акостира внушителен туристически лайнер с 6 хиляди пътници на борда.
“Това е малко селце. В Хелесилт през зимата остават да живеят между 280 и 300 жители. Създава се малък културен шок, когато внезапно се появи още един малък град според европейските стандарти. Но гледаме да се адаптираме”, посочва норвежецът.
-5 °
4 °
