Международният валутен фонд е повишил прогнозата си за китайския икономически ръст за тази година до 5% и за следващата година на 4,5%, докато умерено е понижил очакванията за САЩ и Япония, предава Радио Китай. 

В своята актуализация за перспективата на световната икономика, публикувана на 16 юли,  МВФ прогнозира слаб икономически растеж от 3,2%, който остава непроменен от своята предишна прогноза през април и спад от 3,3% през 2023 г.   

Пиер Оливие Гуринша, главен икономист на МВФ, заяви на брифинг за медиите, че прогнозите за растежа на Китай през 2024 г. и 2025 г. са преразгледани нагоре съответно от прогнозите от 4,6% и 4,1% в прогнозата от април. „И това преразглеждане се основава отчасти на данни за по-силното потребление и засиления износ през първото тримесечие на тази година“, допълни той.

Жан Марк Натал, заместник-ръководител на отдела за световни икономически изследвания в Изследователския отдел на МВФ, заяви на брифинга, че една от причините за ревизията във възходяща посока "е, че се очаква новата програма, въведена от китайските власти, да помогне за стимулирането на потреблението, инвестициите и растежа едновременно". Натал добави, че през последни години МВФ е препоръчвал преминаване към потреблението и това е една стъпка в правилна посока.  

Китайският брутен вътрешен продукт нарастна с 5% на годишна база през първата половина на 2024 г. и достигна  61,68 трлн. юана (8.5 трлн. щатски долара), показвайки стабилно възстановяване, сочат данни на китайското Държавно статистическо управление. 

Лин Дзиен, говорител на Външно министерство заяви, че съдейки по резултати китайската икономика е свършила добра работа през първата половина на годината.

„Въпреки нарастващи нестабилност и несигурност в световната икономика, китайската икономика устоя на натиска и изигра роля като котва и източник на сила“, допълни Лин Дзиен.

Докато МВФ очаква глобалната икономика да расте с 3,2% на годишна база тази година, непроменено с неговата прогноза през април, фондът също така прогнозира 3,3 процентов растеж през 2025 г., което е с 0,1% по-високо в сравнение с априлската прогноза за следващата година.

„Глобалният растеж остава стабилен“, заяви Гуринша, изчислявайки, че Китай и Индия ще заемат почти половината от глобалния растеж през годината. МВФ преразгледа прогнозата си за индийския ръст тази година до 7%, което е увеличение от прогнозата през април, която бе 6,8%, въз основа на по-добрата перспектива за частно потребление, особено в селските райони.

Като цяло през юли  МВФ повиши прогнозите за растеж на развиващите се пазари и развиващите се икономики до 4,3% за 2024 г.

Позовавайки се на нарастването на бизнеса с услуги в Европа, МВФ повиши прогнозата си за растеж за 2024 г. за 20-те страни, които споделят евро, с 0,1% пункт от прогнозата си от април до 0,9%, оставяйки прогнозата на еврозоната за 2025 г. непроменена на 1,5%.

В доклада се казва също, че глобалната икономическа активност и световната търговия се подобряват в началото на годината, като търговията е подкрепена от силен износ от Азия. МВФ заяви, че по-бавен от очаквания старт тази година в САЩ позволява да се понижи прогнозата за ръст в тази държава за 2024 г. до 2,6% от прогнозирания през април 2,7%. Също така МВФ понижи прогнозата си за японския ръст тази година до 0,7, спрямо 0,9% през април.

В блока си за юлска прогноза Гуринаш определя САЩ като обезпокояващ пример, предупреждавайки, че държавните баланси в Щатите са слаби след пандемията и са уязвими на нови сътресения. Съединените щати, макар и с пълна заетост, поддържат фискална позиция, която повишава съотношението дълг към БВП, като все повече разчита на краткосрочно финансиране с рискове както за местната, така и за световната икономика, заяви той. 

„Виждаме експлозия на броя на мерки за ограничаване на търговия“, заяви Гуринаш, отбелязвайки, че мерките включват ограничаване на износа и индустриални политики, които довеждат до реванш. „Едно от притесненията ни е, че в бъдеще това ще натежи на глобалната активност“, заяви той.

"Нека си припомним, че когато погледнем оценката на предишните кръгове от мита, които бяха наложени от страните, много често оценката на разходите установява, че страната, която поема цената на тези тарифи е тази, която налага митата. Така това вреди на местната икономика, а също причинява странични ефекти и в други страни“, допълни главният икономист на МВФ.