Факлоносецът от Париж Тихомир Петков, участвал в маратона-щафета с олимпийския пламък в последните етапи във Франция, пристигна на 8-мия ежегоден  автомобилен ретропарад във Видин с развято олимпийско знаме.

40-годишният българин, който работи като психолог във френския град Ница от 20 години, бе гост на събитието и посланието му бе кратко: "Олимпизмът е на първо място идея за единство и за мир, за влагане на човешката енергия в спорт, който да е далеч от конфликтите. Докато хората споделят добри емоции и са движени от споделена положителна страст, можем да кажем, че и ретропарадите са част от олимпийското движение."

Градската градина на Видин, със съдействието на Община Видин и местни спонсори, бе домакин на парада. За първи път традиционно смазващо горещото време се смили и небето бе покрито с високи облаци. Лек бриз в клоните на дърветата превърна цялостната атмосфера в удоволствие. Напълно отдадени на изяществото на своите автомобили собственици търпеливо изчакваха публиката да се снима пред и край колите им, а после с меки кърпи изтриваха всички блестящи части от корпуса. Няколко хиляди човека нетърпеливо се редяха пред ефектните коли, а малчуганите настояваха да "покарат" само за малко.

Иван Цолов, основател на ретропарада, разказва, че за мнозина потенциални участници пътуването до Видин е транспортен проблем - от Букурещ пътуват през Румъния над 400 км, за да стигнат до Дунав мост II.

Идващите от София се притесняват от големите пътни ремонти, но всъщност преминаването през Петрохан е по отлична пътна настилка и през почивните дни се спира изцяло движението на тирове. И все пак страховете за блокади и катастрофи остават.

На осмия вече традиционен ретропарад във Видин, взеха участие собственици на автомобили от Сърбия, Румъния и България, а най-възторжената публика бе поравно разделена между деца, които искаха да влязат във всяка ефектна кола и техните татковци, които пламенно обсъждаха двигатели, механизми, история на автомобилите.

Неочаквано за всички, на изложението се разходи и американският посланик Кенет Мертен, който бе на посещение във Видин и одобрително огледа американските возила.

Най-дългият от всички експонати бе американски кабриолет Кадилак Девил от 1966 г, дълъг 6 метра без една педя, 350 к.с., 7-литров V8 двигател. Както неговият собственик го представи: "Това е яхта за шосета." За това колко гориво "гълта" мъжът не уточнява, но психологически било по-лесно да го мисли в галони, а не в литри.

Два корвета предизвикаха възторга и на мъже, и на жени. Червеният кабриолет с червен кожен салон, собственост на елегантна дама, спечели уважението на мъжете и мечтите на жените. Тя избрала да пътува към Видин рано в съботния ден и по целия път се радвала на природата и завоите на прохода Петрохан с развети коси.

Ярколилавият с изящни, почти хищни форми корвет прикова вниманието на всички посетители.

Сред постоянно сниманите возила бяха и два ситроена. Единият - яркочервен, по модел от 1930 година, но произведен през 1986 година, категорично спечели любовта на жените. Със своите 29 к.с., четиритактовото бижу е гордост за собствениците баща и син, които го възстановяват от напълно от окаяно състояние и вече обещават, че догодина ще представят още един възроден френски автомобил. От 0 до 100 км колата се набира цели 35 секунди, но с нея и никой не бърза. Развива 115 км/ч.

Нежножълтият цвят на ситроен DS21 Pallas от 1970 година безгрижно вдига 150 км/ч, притежава завиващи фарове, но няма климатик. Това е минус в наше време, но явно преди повече от половин век ситроенът е бил почти като ракета на пътя - с много скосен таван и задница и заради това огледалото за обратно виждане в салона е върху таблото. Колата е купена от Франция за 10 хил. евро в окаяно състояние и за още 25 хил. евро е възстановена от собственика си до днешния безупречен вид. Разходът на ситроена около 11-12 л/100.

Дамите харесаха и класически лондонски таксиметров автомобил, боядисан в бордо. Голям дървен волан в дясно, запазена преграда между шофьорската седалка и пътническите седалки - класика в нетипичен цвят. Тревистозеления цвят на шкода-кабриолет от 70-те се оказа още една мечта за дамите.

Шпалир от любители на ретроавтомобилите с аплодисменти изпрати водачите, които започнаха да се оттеглят от градската градина на Видин.

Не бива да губим години, откраднати от ИИ

- Г-н Петков, защо сте във Видин?

- Бях гост на събитие в село Гъмзово откъдето е съпругата ми и там почетохме историята на двама олимпийски състезатели. Единият от тях - Емил Владимиров, се класира на седмо място на олимпиадата в Москва през 1980 г. в дисциплината Хвърляне на диск. Дължа на съпругата си Вероника включването в щафетата с всички факлоносци. От Атина до Париж сме общо 11 хиляди души и участието ми е израз на стремежа олимпиадата да е достъпна за всички хора, без оглед на професиите ни. Във Франция направиха подбор на база принос на човека в общественото благо и ангажименти, свързани с градивни начинания и със спорта, като част от здравословния живот. Аз тичах на 18 юни в Грас - градът, наречен Френска столица на пафюмите и не случайно той е побратимен с Казанлък.

- Какъв е Вашият принос в спорта?

- Любител съм на маратона, това тренирам по собствена програма, но не съм състезател. По професия съм психолог и работя в сферата на борбата със зависимостите. Ако виждам конкретен смисъл от моето участие в процеса на носене на факлата, той е във възможността на базата на тази моментна популярност да повдигна въпроса за новите зависимости, за новите рискове да ставаме жертва на "вредни страсти". Във Франция тече национална кампания, насочена към зависимостите от компютърните технологии и тя почти копира заглавието на романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време". Независимо за кои зависимости става дума, нека е ясно, че губим години от живота си. Особено опасни и все още едва изследвани са тези от изкуствения интелект. Гигантски риск пред развитието на мозъка са часовете и дните, които малки деца прекарват пред електронни устройства. Целта на националната кампания не е да сочим  с пръст родителите, като отговорни за това ранно отклонение, а да бъдат научени как да не доускат децата им да се превърнат в най-младите жертви на зависимостите. Никой не може да предположи в каква посока ще бъде отклонението на дете, свикнало да общува с другар-екран.

Баща съм на две деца и сам съм изправен пред тези рискове. Дъщеря ми се занимава с боен спорт, а синът ми е малък и засега е сякаш с интереси към сценичното изкуство.

- Какво решение срещу зависимостите е спортът?

- Само дотолкова, доколкото самият спорт не се превърне в обсесия. В кариерата си съм срещал и случаи както на възрастни хора, така и на тинейджъри, които мислят, че ако дори за малко спрат да тренират, това ще е пагубно за живота им.

Не заместваме едно пристрастяване с друго под предлог, че някое от тях е по-здравословно.

При тинейджърите сме свидетели на депресии и асоциално поведение, като резултат от сложна комбинация между неустоимото привличане от екраните и социалните изисквания и очаквания. Хармоничният човек умее да общува с други хора, да се посвещава на лично развитие - спорт, образование. Но в основата на всичко трябва да е запазването на междучовешките отношения - в семейството, в учебна и приятелска среда. Затова и Денят на олимпизма в село Гъмзово беше празник за жителите - послание, че като общност можем да се радваме на физическа активност.

- Държавниците ли трябва да обявят кампании срещу настъпването на изкуствения интелект?

- Държавите трябва да дадат възможности на семействата да бъдат полезни за себе си, за децата си. Нужно ни е преосмисляне на ценността на времето и как го "харчим", за кого и защо и да сме наясно, че семеен спорт заради радостта от движението често е по-ценно занимание, от големите спортни цели и медалите.

- Макар и символично, нарекохте ретропарада във Видин още една форма на олимпизъм.

- Защо не? Последната олимпиада показа, че явно трябва да се разбираме с идеите си, а не с невероятни постижения. Постиженията вече ще се мерят в създаването на добри начинания за хората - за всички хора. Сред тях са и тези, които гонят рекорди. Онези, без рекордите, без тези свръх умения, трябва да сме подкрепа един за друг. Това е всичко.