Бизнесът може и да не получи компенсации за скъпия ток, тъй като са изключени ЕРП-ата и ЕСО, когато не е за всички, се води държавна помощ, казва председателят на надзорния съвет на "Еврохолд"
Четирите дружества, мрежови оператори в страната - "Електрохолд", ЕВН, "Енерго - Про" и ЕСО подадохме искане за финансиране на дигитализацията с европейски средства, които са 100 на сто гарантирани. Те не са за самите дружества, с тях трябва да се извършат вложения, които са основно за хората. В случая с "Електрохолд" - това са смарт електромери и системи за тяхното управление. Това заяви по БНТ председателят на надзорния съвет на компанията "Еврохолд", която е е собственик на "Електрохолд".
Инвестициите, които се правят през годините от всяко от тези дружествата са около 100 млн. лв., те са одобрени от КЕВР и влизат в цената на тока. Еврофинансирането е грант и не влиза в цената, то е подарък за хората. Парите отдавна са тук, още от миналата година. От около два месеца договорът, който трябва да подпишем, стои в Министерството на енергетиката, каза той.
Ако "ЕРМ Запад", дъщерно дружество на "Електрохолд", започне да монтира електромерите със средства на дружеството, това означавало, че ще е негова инвестиция и съответно няма да бъдат направени инвестиции. "Например няма да подменим кабелите в централната градска част, или както казаха колеги, няма да зарием дупките", заяви той.
Освен това, ако вложението в електромери се прави със собствени средства, то ще влезе в цената на тока и ще я повиши. До това щяло да се стигне заради забавянето на един, два подписа.
Христов се обърна към някои хора: Наистина не знам защо не се подписва договора, но искам да кажа на няколкото експерта от консултантски фирми, които ми звънят от около месец, че ние консултантски фирми за монтиране на електромери няма да наемем. Звънят отделни фирми с думите, че знаят как да се придвижи договора, че може и да не е правилен. Аз отклонявам всичките предложения за срещи. Ние може да наемем консултанти, когато е инвестиция на "Електрохолд". А тази инвестиция е подарък от Европа към хората. Предполагам, че договорът е забутан някъде от някой, от когото зависи да си свърши работата. Срокът отдавна е минал. Електромерите са отдавна тук – 200 000. Ние трябва да отчетем до края на годината, че сме ги монтирали, най-малкото, за да усвоим тези пари. За мен, ако до десетина дни не се случи ,част от тези пари по ще бъдат загубени. Същото важи и за останалите дружества ЕВН, "Енерго -Про", които няма да могат да си изпълнят техните инвестиции. Става въпрос за около 100 млн. евро. При нас са около 39 млн. евро за две години", обясни още той.
По повод компенсациите за бизнеса, ако цената на тока на борсата е над 180 лв. за мегаватчас, както реши парламентът, Христов коментира, че това няма да се случи. В постановлението на правителството мрежовите оператори - ЕРП-ата и ЕСО, не били включени, а те също са бизнес и търпят загуби. Така е било и с предишните компенсации, но след това ги добавили.
"Чисто юридически се получава, че част от бизнеса ще получи компенсация, а част няма. Тези компенсации, когато се изплащат трябва да получат одобрение от Европейската комисия, тя няма да го направи, защото, когато дадена компенсация е само за част от бизнес сектора, се третира като държавна помощ. Това решение от Европейската комисия се очаква да е чак през ноември. Има 60-дневен срок да се разгледа. Не знам дали нашето министерство на финансите е пуснало искане и ще се учудя, ако го е направило, и когато дойде отговорът от Европа със сигурност ще е „не" и със сигурност тези компенсации няма да дойдат. Ще кажа на колегите от бизнеса, че няма да си получат парите и ще платят цената не по 180 лв., а каквато е всеки ден", коментира Христов.
По повод избора на български еврокомисар, той смята, че трябва да се поиска ресорът да е енергетика, който е един от най-престижните.. "Докато не си поискаме даден ресор, никой няма да ни го даде. Тази теза в пространството - ще видим на нас какво ще ни дадат, не работи и не е сериозна. Трябва да се каже за какво имаш специалист, a ние имаме чудесни специалисти в енергетиката. България като врата в енергийната система на Европа има фотоволтаици, има атомна централа, има всичко. И трябва да го поискаме", заяви той.
Христов посочи, че последните два европарламента комисарите по енергетика са от Словения и Естония. Имало негласно мнение, че те не могат да бъдат от големите страни – Франция, Германия, Италия, Испания, защото се приемало, че може да имат лобита. "До момента енергетиката е поискана само от Чехия, която не е кой знае колко по-голяма от нас и имаме реален шанс. До края на август, ако искаме сектора на енергетиката, трябва да изпратим до края на август кандидатури на двама човека – мъж и жена, Не трябва да чакаме до ноември, когато ще ни дадат например комисар по чистотата или по разширението на трамваите", заключи той.