Мери Андерсън дълго време не може да убеди производителите, че вършат работа

В началото на XX век автомобилната индустрия започва да се развива бързо, но един от големите проблеми, с който се сблъсква, е да поддържа предните стъкла на колите чисти през цялото време при лошо време.

Чистачките за предно стъкло, каквито ги познаваме днес, не са съществували и шофьорите трябвало да спират често, за да почистят ръчно предното стъкло от дъжд, сняг или мръсотия.

Една студена зимна сутрин в Ню Йорк през 1902 г. Мери Андерсън пътувала в трамвай и забелязала, че

шофьорът непрекъснато спира, за да изтрие снега от предното стъкло

Този постоянен проблем я довежда до идеята за изобретение, което ще позволи на шофьорите да почистват стъклото, без да се налага да спират. След завръщането си у дома тя започва да работи върху дизайна на устройство, което да бъде просто, но ефективно.

Мери Андерсън проектира механизъм, състоящ се от гумена щанга, прикрепена към метална ръка, която се движи по предното стъкло. Този механизъм се управлява от лост от вътрешността на превозното средство. През 1903 г. тя патентова изобретението си под името “механични чистачки”. Нейната идея е проста, но донесе революция в безопасността и комфорта на водачите.

Въпреки очевидните предимства, които чистачките донесоха, в началото те не били приети с голям ентусиазъм. Автомобилните компании и обществеността са скептични. Мнозина смятат, че чистачките само ще разсейват шофьорите.

Андерсън има проблеми да убеди производителите на автомобили да включат нейното изобретение в своите машини.

Андерсън обаче

така и не успява да спечели пари

от своето изобретение, защото патентът ѝ изтича през 1920 г., преди тя да успее да убеди някой от големите автопроизводители да ѝ използва идеята.

Въпреки първоначалните трудности чистачките постепенно започват да се монтират във все повече коли. Когато стана ясно, че те наистина повишават пътната безопасност, популярността им нараснала. Производителите на автомобили започнали да включват чистачките в стандартното оборудване на своите модели. Изобретението на Мери Андерсън се оказа безценно предимство за шофьорите по целия свят.

 През 1922 г. Cadillac става първият производител на автомобили, който въвежда чистачките на предното стъкло като стандартно оборудване. Те обаче нямат “поливна система”.

Първите превозни средства, оборудвани с чистачки, както и устройства за измиване на предното стъкло като стандарт, са Triumph Gloria и Vitesse от 1935 г.

Това е система с вакуумно управление и само затворените версии на автомобила получават такава технология.

За тези, които са си купили колата без покрив, явно

се е очаквало просто да подадат глави

над горната част на предното стъкло, за да видят пътя.

След като най-накрая чистачките бяха внедрени в автомобилите през 40-те и 50-те години на миналия век, те все още не се предлагаха с настройки. Можеш да ги включиш. Можеш да ги изключиш. Това е всичко.

През 1953 г. Робърт Кърнс от Детройт празнува сватбата си, когато тапа от шампанско го удря в лявото му око. Зрението му страда и се мъчи зад волана, особено когато шофира в дъжда.

Докато изследва научно своето затруднение, той забелязва, че нашите очни ябълки имат свои собствени чистачки - клепачите. Ние обаче не мигаме постоянно, за да поддържаме ясно зрение, а по-скоро на няколко секунди. Прилагането на тази идея към чистачките на предното стъкло хрумнало първо на Кърнс.

Робърт Кърнс показва интервалните чистачки.
Робърт Кърнс показва интервалните чистачки.

През 1962 г. той монтира модела си с прекъсващи чистачки на собствения си Ford Galaxy и го закара до централата на Ford. Устройството толкова впечатлило инженерите,

че се наложило да го изгонят от гаража,

за да докаже, че не активира и спира чистачките с бутон в джоба си.

Компанията обаче отхвърля изобретението на Робърт и в крайна сметка го прецакна, като започва да произвежда интервалните чистачки 7 години по-късно. Едва през 1976 г. Кърнс разглобява популярния механизъм, за да открие, че изобретението му е изцяло откраднато.

След дълги години на битка с Ford, Chrysler и 25 други производители на автомобили, през 1995 г.

Кърнс в крайна сметка получава само 30 милиона долара

от Chrysler (отхвърлени от първоначалния му иск за 325 милиона долара), защото беше уволнил адвокатите си и се опита да пледира в съда сам.

Кърнс почива на 9 февруари 2005 г. на 77-годишна възраст. И никога не е напълно признат за създател на чистачките с интервал.