Плодовата мушица или още винената мушица пренебрегва риска от опасност по време на процес на размножаване, съобщи АФП, позовавайки се на британско проучване, а тя е цитирана от БТА.

Латинското наименование на този вид муха е Drosophila melanogaster. Освен че прекарва голяма част от времето си да обикаля върху презрели плодове и кофи за боклук, тя също така се стреми да се размножава.

Международен екип, ръководен от изследователи от Университета в Бирмингам, за първи път идентифицира мрежата от неврони в плодовата мушица, които управляват процеса на пренебрегване на заобикалящите я опасности по време на размножаване, на вземане на решения, както и нивата на допамин.

„Когато мъжкият е в процес на ухажване и е близо до чифтосване, виждаме много ясно, че когато се появи заплаха, той просто не я вижда", обяснява д-р Каролина Резавал, която е ръководител на изследването.

Според учените с напредване на маневрите на мъжкия се увеличава допаминът в организма му. „Това действа като сензорен филтър, блокиращ разсейващите фактори и помагащ на животното да се концентрира върху задачата, когато е близо до целта", допълва Резавал.

Екипът от учени открива, че в началната фаза на съблазняването плодовата мушичка успява да открие приближаваща я опасност. Това се случва чрез зрителните неврони, които изпращат сигнали към нервната система на насекомото.

„В този случай мухата е принудена да изостави обекта, който се опитва да съблазни и да избяга от опасността", уточнява д-р Лори Казале-Дебат, първи автор на изследването, цитирана от Университета в Бирмингам.

„Но ако маневрата за съблазняване продължава повече от няколко минути, количеството допамин се увеличава. Това блокира ключови сензорни вериги, намалявайки способността на мухата да реагира на заплахата и карайки я да се концентрира върху чифтосването", допълва Казале-Дебат.

Според д-р Лиза Шойнеман от Свободния университет в Берлин (Freie Universität à Berlin) това отношение може да се срещне и при хората. „Представете си, че изкачвате планина и сте близо до върха. Дори ако времето се влоши, бихте могли да пренебрегнете тази опасност, защото сте толкова близо до целта", каза Шойнеман.

Изследването е публикувано в сп. „Нейчър".