В специално интервю за КМГ по повод 75 годишнината от установяване на дипломатическите отношения между Китай и България и в контекста на постоянния напредък и развитие на китайската космическа програма, разговаряме с доц. Теодора Пенева от Института за космически изследвания към Българската академия на науките. В обстойния разговор тя ни запознава с изключително интересната, но все още не много добре позната сред международната общественост тема за китайската космическа индустрия и програма, за някои основни проекти и по-специално – Китайския космически проект за Луната. Освен доцент към БАН, Теодора Пенева е и преподавател по китайски език в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е завършила Пекинския университет и Пекинския университет за езици и култура, пише радио Китай.

В. Доц. Пенева, нека започнем с въпроса – какво знаем за китайската космическа програма досега?

О. Китайската космическа индустрия започва дейността си след създаването на Петия изследователски институт към Министерството на националната отбрана на Китай през 1956 г., започвайки с ракетно инженерство. На 24 април 1970 г. първият изкуствен спътник "Дунфанхун-1" е изстрелян успешно от площадката Дзиуцюен с помощта на ракета-носител Long March -1 (Великия поход), превръщайки се в петата страна в света с независими авиационни способности след Съветския съюз, САЩ, Франция и Япония. След повече от половин век на развитие, Китай вече е усвоил пълните възможности за изстрелване в космоса със серията ракети Long March. В страната има четири континентални космодрума в Дзиуцюен (провинция Гансу), Тайюен (провинция Шанси), Сичан (провинция Съчуан) и Уънчан (остров Хайнан), и една на морско пристанище за изстрелване наречена Източен космодрум Хайян (Haiyang Oriental Spaceport , Oriental Space Port, провинция Шандун).

Понастоящем космическите дейности на Китай се управляват главно от Китайската национална космическа администрация, основните проекти включват Китайската пилотирана космическа програма (China Manned Space Program), сателитната навигационна система Beidou (BeiDou Navigation Satellite System), Китайската програма за изследване на Луната (China Lunar Exploration Program), Специалния проект за наблюдение с висока разделителна способност (China high-resolution earth observation system) и Китайския проект за изследване на планетите (Planetary Exploration of China).

В. Какво включва Китайският проект за изследване на Луната? Разкажете моля повече подробности, защото наистина знаем твърде малко за него.

О. Китайският проект за изследване на Луната, или китайската програма за изследване на Луната стартира на 23 януари 2004 г., инициирана от Китайската национална космическа администрация, известен също като проекта „Чан-Ъ“ (Chang'e).  /Чан-Ъ е китайската богиня на Луната. Чества се още от времето на династия Западна Хан, 2 век пр.н.е. Легендата разказва за млада девойка от бедно селско семейство, в която се влюбва стрелецът Хоу И, и взима за жена. Живели щастливо, но идват години на голяма суша, и Хоу И застрелва 9 от появилите се 10 слънца. Спасява народа си, и за награда получава от владетелката елексир на безсмъртието. Преди да го изпие, обаче, жена му Чан-Ъ намира елексира и го изпива. Тя тръгва да бяга, но вместо това полита към Луната. Била наказана да остане там завинаги сама. Хоу И построява дворец на слънцето. Веднъж годишно, на празника на есенната луна, той се среща с жена си, и затова тогава луната е толкова красива!/ 

Затова и китайската космическа програма за мисии до Луната и един от лунните кратери носят името на богинята.

В. Кажете моля какви са отделните етапи на Плана на програмата?

О. Планът на космическата програма е първо да се изстрелят сателити около Луната, след което безпилотни патрулни превозни средства, за да се постигне меко кацане на лунната повърхност и накрая да се изпрати сонда да събира лунни проби и да ги изпраща обратно на Земята. Очаква се планът да отнеме 20 години. След завършването на тези три фази е добавена допълнителна фаза за използване на детектори за изследване на лунната среда и подготовка за изграждането на лунна научноизследователска станция. Като първа част от проекта Чан-Ъ, безпилотният проект за изследване на Луната също подготвя втората и третата част на проекта - дългосрочните цели на проекта за пилотирано изследване на Луната. Резултатите от научните изследвания на китайския проект за изследване на Луната са публикувани на уебсайта на https://english.nao.cas.cn/Research2015/rp2015/201701/t20170120_173601.html Отдела за изследване на Луната и дълбокия космос към Националната астрономическа обсерватория.

През 2018 г. китайците провеждат първото безпилотно кацане на Луната с апарат „Чан-Ъ-4“, а последното през април 2024 г. с изпращането на сондата „Чан-Ъ-6“ с най-голямата китайска ракета носител Чан Джън (Long March ) от космодрума Уънчан. Освен взимането на проби от тъмната страна на луната, Китай има своя космическа станция в околоземна орбита, и сателитно съзвездие Бей Доу, аналог на GPS. През следващите няколко години Китай също ще изпълнява водещи в света космически мисии като големи космически телескопи, откриване на астероиди и комети, връщане на проби от Марс, откриване на галактика Юпитер и пилотирани кацания на Луната.

В. Разкажете ни и за Китайската пилотирана космическа програма, както и за подготовката на тайконавтите - която е нещо уникално и ще продължи да се развива и в бъдеще?

О. Китайската космическа програма за пилотирани полети изпраща първия пилотиран космически кораб Шънджоу-1 на 20 ноември 1999 г., който лети в космоса общо 21 часа, като прави 14 орбитални обиколки. На 10 януари 2001 г. е изстрелян безпилотен космически кораб Шънджоу-2, който прави 108 орбитални обиколки и лети в космоса близо 7 дни, макар и с не особено успешно връщане. На 25 март 2002 г. следва вторият безпилотен космически кораб Шънджоу-3, летял 6 дни и 18 часа, обикаляйки Земята 108 пъти, и приземил се успешно. Третият безпилотен космически кораб Шънджоу-4 е изстрелян на 30 декември 2002 г., лети 6 дни и 18 часа, и обикаля Земята 108 пъти, поставил нов рекорд за изстрелване при ниски температури от -300С в космическата история на Китай.

Подготовката на първата група астронавти започва на 5 януари 1998 г. с избора на 14 предварително подготвени астронавти (включително двама обучители) от цял Китай в космическия град Пекин. Сред тях са Ян Лиуей, Фей Дзюнлун, Ние Хайшън и други, които ще станат известни имена в бъдеще.

Първият китайски астронавт е Ян Лиуей, излетял на 14 октомври 2003 г. с кораба Шънджоу-5. По време на полета на космическия кораб Ян Лиуей показва знамето на Китай и знамето на Обединените нации и казва на китайски и английски: „Мирно използване на космоса в полза на цялото човечество.“ Шънджоу-5 се приземява на 16 октомври 2003 г. след 21 часа и 23 минути полет и е първият успешно пилотиран космически полет на Китай. На 12 октомври 2005 г. излита Шънджоу-6 с тайконавтите Фей Дзюнлун и Ние Хайшън. Това е първата „многодневна“ пилотирана космическа мисия на Китай. Мисията Шънджоу-7 е успешно изпълнена от 25 до 28 септември 2008 г. с астронавтите Джай Джъган, Лиу Буомин и Дзин Хайпън.

От 2005 до 2017 г. китайската пилотирана космическа програма постига редица големи технологични пробиви чрез множество мисии, полагайки основата за изграждането на китайската космическа станция. Само до 2017 г. Китай има натрупан опит от общо 246 успешно изстреляни в космоса ракети, от общо 260 опита. След изпълнената първа стъпка на програмата - да изстреля пилотиран космически кораб, се пристъпва към следващите стъпки. Втората стъпка е да се направят пробиви в технологията за извънкорабна дейност на астронавтите и технологията за сближаване и докинг на космически превозни средства, да се стартира космическа лаборатория и да се решат проблеми с космическото приложение от определен мащаб и краткосрочна пилотирана помощ. Третата стъпка е изграждането на космическа станция, която да реши проблема с широкомащабните и дългосрочни пилотирани космически приложения.

След първата група астронавти, Китай стартира подбора на втората група през 2009 г.

Втората група е официално създадена на 7 май 2010 г. с общо 7души, 5 мъже и 2 жени. Лиу Ян става първата жена астронавт на Китай през 2012 г. Тя лети в космоса на 16 юни 2012 г. с кораба Шънджоу-9 заедно с астронавтите Дзин Хайпън и Лиу Уан. Космическият екип влиза успешно след автоматично рандеву и скачване на космическата станция Тиенгун-1 (небесен дворец) на 18 юни. На 24 юни астронавтът Лиу Уан осъществява успешно първото в Китай ръчно контролирано рандеву и скачване, маркирайки Китай като третата страна в света, която самостоятелно и напълно овладява технологията за сближаване и скачване в космоса.

На 11 юни 2013 г. пилотираният космически кораб Шънджоу-10 е скачен с Тиенгун-1 и тримата тайконавти Ние Хайшън, Джан Сяогуан и Уан Япин влизат в космическата станция за 15-дневна мисия. Те се завръщат успешно на земята на 26 юни 2013 г. Целта на мисията от проекта за пилотирана космическа станция е около 2016 г. да изстреля и 8-тонна космическа лаборатория (Тиенгун-2), за да пробие и овладее ключови технологии за космически станции като средносрочно пребиваване на тайконавти, регенеративна поддръжка на живота и товарен космически кораб за извършване на космически приложения в определен мащаб около 2020 г.

На 25 юни 2016 г. ракетата носител Лонг Марч-7 успешно прави първия си полет от космическата площадка в Хайнан, поставяйки началото на втората стъпка от втората фаза на програмата. Космическата лаборатория Тиенгун-2 е изстреляна на 15 септември 2016 г. Това е първата китайска космическа лабораторна платформа и голям космически кораб за средносрочно пребиваване с възможности за космическа добавка, способен да извършва широкомащабни научни експерименти.

От 17 октомври до 18 ноември 2016 г. тайконавтите Дзин Хайпън и Чън Дун изпълняват мисия Шънджоу-11, достигайки космическата лаборатория Тиенгун-2. Те остават в орбита общо 30 дни и провеждат повече от 30 експериментални операции в орбита.

На 20 април 2017 г. излита товарният космически кораб Тиенджоу-1 и извършва автоматично рандеву и скачване с Тиенгун-2. На 27 април корабът и лабораторията успешно завършват първия тест за попълване на гориво в орбита. С това завършва втората стъпка от проекта за пилотирани космически полети на Китай.

Третата стъпка започва с изстрелването на модул Тиенхъ с ракета Лонг Марч-5В на 29 април 2021г., който се пилотира от умален модел на основния модул извън него от тайконавта Джай Джъган. Основният модул Тиенхъ има обща дължина 16,6 метра, максимален диаметър 4,2 метра и тегло 22,5 тона. Това е най-големият и най-тежкият космически кораб, произведен и изстрелян от Китай по това време. Основният модул е центърът за управление и контрол на космическата станция. Той отговаря за унифицираното управление и контрол на сглобяването на космическата станция, осигурява насоки, навигация и контрол на посоката на космическата станция, а също така осигурява мощност, задвижване и поддържане на живота, системи за космическата станция. По отношение на живота, запечатаната капсула на основния модул има три пъти по-голямо пространство за дейност на астронавтите от космическата лаборатория Тиенгун-2. Тя е оборудвана с три отделни спални и една баня, за да осигури ежедневния живот на астронавтите регенеративна система за поддържане на живота, която може да позволи на астронавтите да останат в орбита за дълго време.

 В. От 2020 г. Китай извършва множество безпилотни и пилотирани мисии, завършвайки изграждането на космическата станция Тиенгун. Бихте ли ни казали подробности за тези мисии?

О. До 2022 г. са планирани и изпълнени общо 12 полета за тези цели, като общият брой на успешни ракетни изстрелвания в космоса до края на 2022 г. достига 441. На 29 май 2021 г. товарният космически кораб Тиенджоу-2 доставя повече от 160 пакета, два външни костюма за тайконавти след бърза среща и скачване с основния модул Тиенхъ. На 17 юни 2021 г. с кораба Шънджоу-12 за първи път в собствената си космическа станция влизат тайконавтите Ние Хайшън, Лиу Буомин и Тан Хунбуо. На 4 юли Лиу Буомин и Тан Хунбуо от екипажа на Шънджоу-12 извършват първата дейност на тайконавтите извън кораба по време на строителната фаза на китайската космическа станция, продължила 6 часа и 46 минути, счупвайки 20-минутния рекорд на Шънджоу-7 от 2008 г. Екипажът на Шънджоу-12 се завръща успешно на Земята на 17 септември 2021 г.

На 20 септември 2021 г. Китай изстрелва товарния космически кораб Тиенджоу-3 и завършва скачването с модула Тиенхъ. На 16 октомври 2021 г. излита пилотираният космически кораб Шънджоу-13, който извършва първия дългосрочен престой в космическата станция на астронавтите Джай Джъган, Уан Япин и Йе Гуанфу, продължил около шест месеца. Екипажът се завръща успешно на 16 април 2022 г. Общата продължителност на мисията Шънджоу-13 достига 182 дни и 9 часа.

Шест мисии са планирани по време на фазата на изграждане на космическата станция, всички от които са завършени през 2022 г. Първата е пилотираният Шънджоу-14, изстрелян през юни 2022 г., сред мисиите е и товарният Тиенджоу-4, изстрелян през май, експерименталниятмодул Уънтиен изстрелян през юли, друг експериментален модул Мънтиен изстрелян пред октомври, товарен космически кораб Тиенджоу 5 и пилотираният кораб Шънджоу-10. Мисията на астронавтите в Шънджоу-14 продължава шест месеца, и посреща и разполага експерименталните модули Уънтиен и Мънтиен.

Последната мисия от фазата на изграждане на космическата станция е Шънджоу-15, изпълнена на 29 ноември 2022 г., като екипажите на Шънджоу-14 и Шънджоу-15 завършват първото космическо рандеву на китайската космическа станция. Станцията за първи път достига максималния капацитет от 6 души. След церемония по предаване на орбита на китайските астронавти на 2 декември, екипажът на Шънджоу-14 се завръща безопасно на Земята на 4 декември. Китайската космическа станция официално влиза в дългосрочен пилотиран режим.

Шънджоу-16 е изстрелян на 30 май 2023 г. Ден преди изстрелването, Китайската пилотирана космическа инженерна служба обявява на пресконференция, че целите на бъдещите мисии включват: 1) кацане на китайски пилот на Луната преди 2030 г., 2) провеждане на лунни научни експедиции и технологични експерименти, 3) пробиви в овладяването на ключови технологии като пилотирано двупосочно пътуване до Луната, краткотраен престой и формиране на независима пилотирана способност за изследване на Луната.

Екипажът на Шънджоу-16 отглеждат зеленчуци на борда на космическата станция "Тиенгун" като част от плановете за бъдещо изследване на Дълбокия космос. През юни екипажът е отгледал четири партиди марули, а през август са започнали отглеждане на чери домати и зелен лук. В бъдеще мисиите ще се съсредоточат върху бързото и мащабно култивиране. Растенията, отглеждани от апарата за култивиране, могат да абсорбират въглеродния диоксид във въздуха, за да генерират кислород с фотосинтеза, а след това да регенерират и пречистват вода с транспирация.

Космическият кораб Шънджоу-18 излита на 26 април 2024 г. Екипажът е тричленен и за мисия от шест месеца, като планира да се върне на земята през октомври 2024 г. Тайконавтите Йе Гуанфу, Ли Цун и Ли Гуансу заместват на ротационен принцип екипът на Шънджоу-17, които се завръщат на Земята на 30 април 2024 г.

На 3 май 2024 г. Китай изстрелва сондата Чан-Ъ-6 на двумесечна мисия за събиране на проби от повърхността и от скали от тъмната страна на Луната. Апаратът тежи повече от осем тона. Задачата на сондата е да кацне на Южния полюс на Луната, след което да вземе и да донесе проби - амбициозна цел, която не е постигана от друга страна до момента.

Междувременно е разработен е и пилотиран космически кораб Мънджоу, лунен спускаем апарат с услуги за кацане на Луната и други летателни продукти, както и съоръжения и оборудване за тестване и изстрелване, свързани с новата площадка за изстрелване. Целта на пилотирания космически кораб Мънджоу е да се превърне в ново поколение транспортни совалки космос-земя, които могат едновременно да изпълняват операциите на китайските космически станции в близост до Земята, пилотирани изследвания на Луната и други задачи.

В. Какви са по-важните основни подобрения и иновации на новия космически кораб?

О. По-важните сред тях са следните:

- Може да транспортира 6 до 7 астронавти наведнъж, удвоявайки товароносимостта на космическия кораб Шънджоу.

- Има модулен дизайн, и може да бъде преконфигуриран според изискванията на различни мисии.

- Използва еднокомпонентен нетоксичен двигател с най-голямата тяга в света.

- Може да реализира автономни промени в орбитата.

- Капсулата за връщане е за многократна употреба.

- Каца с помощта на група от три парашута.

- Буферният двигател е заменен с въздушна възглавница за кацане с голям товар.

- Има многоцелева капсула за връщане с мащабен космически кораб

В. Какви са бъдещите планове на китайската космическа програма?

О. Бъдещите мисии ще бъдат насочени към научни цели като произхода и еволюцията на слънчевата система, въздействието на малките небесни тела и слънчевата активност върху Земята и търсенето на извънземен живот. Това включва изследване на астероиди, мисии за връщане на проби от Марс и изследване на планетарната система. Китай планира и да изгради лунна база, която да нарече „Международна лунна изследователска станция“, през следващото десетилетие.

Тиенуън-2 е планиран за около 2025 г., и има за цел да изследва близък до Земята астероид, да извърши прелитане и да събере проби за връщане. Мисията Тиенуън-3 за връщане на проби от Марс е планирана за около 2030 г. и има за цел да събере и върне проби от Марс на Земята. Мисията Тиенуън-4, която ще се съсредоточи върху изследването на Юпитер и неговите луни, също е планирана за около 2030 г. И двете мисии Тиенуън-3 и Тиенуън-4 в момента са подложени на интензивни изследвания и разработване на ключови технологии и подробни планове за внедряване.

Освен това Китай планира също големи национални научни и инженерни проекти, включително тежкотоварни ракети-носители и системи за космически транспорт за многократна употреба.