Жегата направи гроздето сладко, но виното по-скъпо

Ниската влажност не позволила да се развият болести и повишила захарното съдържание

Високите температури и липсата на дъжд това лято, които бяха неблагоприятни и унищожиха много реколта, се оказаха добри за гроздето.  

Ниската влажност го е запазила здраво и няма болести. Освен това се е увеличила и захарността му, казват от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Това е причината реколтата тази година да бъде по-качествена, което показва, че и виното ще бъде по-добро.

Но климатичните промени няма как да не повлияят върху добива, който макар и с добро качество, ще бъде по-малък. А това ще доведе до поскъпване.

 “Цената на гроздето се повиши с над 25-26%, така че ще има поскъпване на вината между 7 и 10%. При всяка изба е различно, тъй като някои вдигнаха цената  миналата година и тази може да я задържат. Но има такива, за които тази година поскъпването е неизбежно”, казва Евгени Харамплийски - член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК).

Винопроизводители със собствена изба в Мелнишко обаче коментират, че

не могат да си позволят сега да вдигат цените,

защото пазарната ситуация е такава, че трябва да поемат евентуални загуби за своя сметка.

 “В нашия регион, както и на други места в страната, годината беше много гореща и суха. Между май и септември не е капнала и капка дъжд, това означава, че всичко узря много рано и кампанията приключи миналата седмица, което е с месец по-рано от нормалното. Реколтата беше ниска,  с

грозде, което стана на стафиди,

преди да може да  узрее добре. Специално в нашата винарна от тази година имаме нововъведение  - инсталирали сме поливна система, така че  имахме много добра реколта като качество и количество”, разказват от винарската изба.

  Обясняват и  че местните сортове като “Широка мелнишка лоза” и “Мелник 55” се справяли добре с климатичните промени, тъй като са в региона от стотици години и са свикнали с тези условия. Проблем имало при вносните като “Каберне” и “Мерло”, които са не са привикнали на подобно време и това водело до големи загуби.  

“Миналата година беше направо нулева, тази година, за съжаление,

набрахме по-малко, отколкото  бяхме заложили

 Очаквахме към 400 тона, а се оказаха 150-160.  Имаше много екстремни жеги и колкото и да се опитвахме да наваксаме с поливане, не успяхме.  Гроздоберът започна доста по-рано, но за сметка на това гроздето е по-качествено в сравнение с други години, когато е било повече, но не така хубаво”, казва друг производител на вино край Мелник.

Именно заради ниските добиви при тях ще има поскъпване. Те обясняват, че ако сортът  “Широка мелнишка  лоза” се е продавал миналата година за около 0,80  лв.  за килограм, тази е стигнал  до 1-1,10 лв.

Консумацията на вино и производството му намаляват и това е трайна тенденция не само за България, а и за света. СНИМКА: “24 ЧАСА”

“Ще вдигнем цените с около 10%, но не повече, за да може да задържим клиентите си, имаме колеги, които планират двойно увеличение”, посочват оттам.

 Винопроизводители от Поморие пък казват, че тази година била сравнително добра. “През 2023 г.  имаше по-големи суши,  реколтата  беше по-лоша,  а  добивът бе под 50%. Сега сме доволни,

това, което заложихме, това излезе,

допълват те.  Тепърва ще правят разчети и ще преценяват дали ще налагат корекция на цените. Последното повишение при тях било през декември.

От агенция по лозата уточняват, че най-засегнати от сушата са Югозападна България, централната част на Тракийската низина и части от Черноморието. В тези райони на много места гроздето станало на стафиди, в резултат на което е намален рандеманът при производството на вино.

По-малко повлияни от необичайните климатични условия са Северозападна България и Централна Северна България.

Въпреки по-слабата реколта не се очаква недостиг на произведено вино, особено като се има предвид наличието на непродадени количества от предходни години.

По данни на агенцията към 18 октомври преработеното грозде е около 92 000 тона, а очакваното

общо количество вино и мъст ще бъде 70 млн. литра

За миналата година преработеното грозде е било повече - 100 800 тона, а виното - 71,1 млн. литра. Статистиката показва, че има лек спад спрямо предишните две години,  тъй като за 2021 г. например преработеното грозде е било 127 446 тона, а произведеното вино - 89,2 млн. литра. За 2022-а цифрите са били съответно 122 094 тона на 87,9 литра.

Производството

намалява не само в България, такава е и световната тенденция.

“Ранните индикации сочат, че 2024 г. ще бъде още една година на относително ниско производство, най-вероятно под 250 млн. хектолитра”, заяви генералният директор на Международната организация по лозата и виното Джон Баркър, цитиран от световните агенции.

Миналата година в света  са произведени около 237 млн. хектолитра вино, което

бе най-ниското количество от 1961 г.  насам

и тенденцията се дължи на изменението на климата.

 “Предварителната прогноза се основава на данни от основните страни производителки, на които се падат около 3/4 от световното производство”, заяви ръководителят на статистическия отдел на организацията  Джорджо Делгросо.

Той казва още, че големите винарски държави като Испания, Италия, Австралия и Аржентина са подобрили резултатите си в сравнение с лошото представяне през 2023 г., но остават далеч от средното си производство. А Франция и Чили се представили по-зле тази година, но актуализация на данните ще има към края на ноември.

“Тенденцията в световен мащаб и у нас през последните няколко години, е за намаление на консумацията на вино, същото се забелязва и при производството. Всяка година количествата са по-малко, консумира се по-малко, но цените се покачват”, каза Евгени Харамплийски.

Силното слънце вдигнало съдържанието на протеин в пшеницата

Засушаването и силното слънце това лято, вместо да повреди реколтата от пшеница, е увеличило съдържанието на протеин в нея. Това казаха през последните дни по различни поводи зърнопроизводители.

Жегите увеличиха съдържанието на протеин в зърното, което е добре дошло за веганите и спортистите. СНИМКА: ПИКСАБЕЙ

Нормално съдържанието на протеин в хлебната пшеница е около 9-12%, но това лято у нас е достигнало до над 14%, а в реколтата от съседните държави е 12 - 12,2%. Високото съдържание на протеин, а оттам и на глутен, означава по-добри свойства на брашното, направено от нея, и

по-високи показатели при изпичането

Това означава и че пшеницата в случая е далеч по-икономична, т.е. с по-малко количество от нея може да се приготвя повече продукт.

Освен това става дума за растителен протеин, който е предпочитаният от веганите и хората на диета, но той също така се приема и от спортисти.

По данни на земеделското министерство към 15 октомври тазгодишната реколта от хлебна пшеница е малко над 6,8 млн. тона. За вътрешно потребление са необходими само около 1 милион тона и всичко останало се изнася в зависимост от конюнктурата в момента.

“Всякакви спекулации от некомпетентни хора, които твърдят, че хлябът у нас се произвежда от фуражна пшеница,

са опит за обругаване на хляба,

каза в неделя шефката на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

“В момента цената на пшеницата е изключително ниска и е свързана с преходните запаси, които има всяка страна. Логистиката е много скъпа и не си струва да се транспортира една стока, която е евтина, с много скъп транспорт, защото тя става непродаваема. Сигурността, която дава българската пшеница при нейната преработка в мелниците, е нещо, което

обезпечава финансовия риск на всеки мелничар

Специално в българските мелници никъде не е засечена преработка на чужда пшеница”, категорична бе Кукушева.

Според български зърнопроизводители дори Гърция работи основно с българско брашно.

До края на 2024 г. цената на хляба у нас ще бъде с нулев ДДС. Ако всички останали компоненти се задържат в същите параметри, не се очаква каквото и да било поскъпване на хляба, независимо че качеството на пшеницата това лято е по-добро от миналогодишното.