Демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) след 2009 г., като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта на година. Това представлява около 45 на сто от средния годишен темп на нарастване на БВП за периода 2010-2021 г.

Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените във възрастовата структура на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението. Това са основните изводи от анализа на Съвета за икономически анализи (СИА) на тема "Демографски предизвикателства пред българската икономика".

Автори на изследването са членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките (БАН). Анализът беше представен днес в Гранитната зала на Министерския съвет.

България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. От началото на 90-те години на 20-и век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, посочи Пламен Ненов. 

Намаляването на населението се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие. Демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното ѝ възстановяване от началото на новото хилядолетие. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската - 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС.

Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012-2019 г. От 2010 г. се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст, е посочено в анализа.

Демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. Според авторите на анализа е необходим стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. За да се отговори на тези предизвикателства, е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси, отбелязват авторите.

Според тях компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.

От началото на 90-те години на 20-и век е налице драматичен спад в населението на България, който по последни данни до момента възлиза на около 2,5 милиона души. Демографските процеси в България не протичат изолирано, а на фона на глобална демографска трансформация. В световен мащаб се наблюдава спад в раждаемостта, увеличаване на продължителността на живота и застаряване на населението, каза Пламен Ненов. 

Освен че демографските тенденции са съпътствани от социални промени, те имат и важни икономически последствия. Тези последствия могат да бъдат дългосрочни и да засягат редица аспекти на икономиката, включително съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие, предупреждават изследователите.

В анализа е отбелязано също, че раждаемостта в България се характеризира с устойчив спад, който се ускорява през периода на прехода след 1990 г. Икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност са едно от обясненията за рязкото спадане на раждаемостта до т.нар. "най-ниски ниски нива" в този период. Изследователите отбелязват, че друг фактор са културните промени и либерализацията на отношението към семейството и възпроизводството, които са част от настъпващия втори демографски преход в Източна Европа. Според тях взаимодействието между тези два процеса определя траекторията на страните от Източна Европа към установяване на режим на фертилност под нивото на заместване на населението.

След началото на новото хилядолетие се наблюдава тенденция на бавно възстановяване както за България, така и за другите страни от Централна и Източна Европа, като в периоди на икономически рецесии има известни колебания в раждаемостта. В последните години нивата на плодовитост в България са по-високи в сравнение с тези в останалите страни от ЕС. Въпреки увеличението на средния брой деца на една жена, тоталният коефициент на плодовитост в България продължава да бъде под нивото на заместване на населението. 

В същото време смъртността в България расте устойчиво в продължение на десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението, което започва още от 60-те години. В резултат на това, брутният коефициент на смъртност в България е доста висок в сравнение с другите страни от ЕС, дори преди пиковата смъртност, наблюдавана по време на пандемията от КОВИД-19.

Средната продължителност на живота при раждане в България е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни. Освен тези тенденции, в България към 2022 г. се наблюдава и голяма разлика (от порядъка на 7 години, при 6 години средно за ЕС) в средната продължителност на живота между мъже и жени. Подобно на високата смъртност, ниската средна продължителност на живота в България също представлява важен специфичен за страната демографски фактор.  

Въпреки относително високото ниво на плодовитост спрямо другите европейски страни, стойността му под нивото на заместване и високата смъртност обуславят силно отрицателния естествен прираст на населението за целия период от 1990 г. насам, пише в анализа.

Авторите отбелязват, че като цяло са налице съществени трудности, свързани с проследяването на динамиката на миграцията в Европа. Те са свързани с институционални разлики в административното отчитане на имиграцията и емиграцията за различните държави. В резултат на това, данните за миграцията се характеризират с известни неточности в годините между преброяванията, което налага актуализацията им след всяко ново преброяване. В периода между последните две преброявания, след 2011 г. се наблюдава ново ускорение в нетната емиграция, като тя достига относителни нива, сравними с тези от 1992 г. Този силен темп на изменение на отрицателната нетна миграция се дължи основно на периода 2012-2019 г.  

След 2020 г., за първи път от много години, се наблюдава положителен коефициент на нетна миграция (т.е. имиграцията е по-висока от емиграцията). Това се дължи както на завръщането на много българи по време на пандемията, така и на бежанския поток от Украйна след инвазията на Русия през 2022 г. Не е ясно дали тази тенденция ще се запази в бъдеще, или само отразява специфичните особености на този период, отбелязват авторите на анализа.

Освен броя на населението, важен индикатор за демографското състояние и особено за неговите икономически последствия е възрастовата структура на населението, посочват авторите на анализа. Основният индикатор, описващ възрастовата структура на населението, е т.нар. коефициент на възрастова зависимост. За периода от 1960 г. насам стойността на коефициента за България е около 50. От 2010 г. насам обаче демографският натиск върху населението в трудоспособна възраст се увеличава значително, като към 2023 г. стойността му е над 60. Това нарежда България сред европейските страни с най-неблагоприятна възрастова структура на населението.  

Общият коефициент на възрастова зависимост е съотношението, умножено по 100 на сумата от броя на младите и броя на възрастните хора на възраст, когато и двете групи обикновено са икономически неактивни (т.е. под 15 години и на 65 и повече години), спрямо броя на хората в трудоспособна възраст (т.е. 15-64 години).  

Причините за нарастването на коефициента на зависимост след 2010 г. е бързото застаряване на населението. Последното се дължи на два основни фактора. Първият е високата емиграция в този период, основно на населението в трудоспособна възраст, а вторият е свързан с кохортни ефекти, породени от ниската раждаемост през 90-те години на 20-и век, която води до недостатъчно заместване на възрастно население в трудоспособна възраст. Допълнително влияние оказва и увеличението в средната продължителност на живота в този период. Към края на периода се наблюдава известна стабилизация в структурата на населението, но на по-високо ниво.

Стабилизация или по-плавно нарастване на коефициента на зависимост могат да се очакват и през следващите 10 години при допускане за липса на нови високи нива на емиграция като тези в периода 2012-2019 г. След 2035 г. обаче, при липса на промени в демографските тенденции, към 2050 г. се очаква ново ускорение и силно увеличение на коефициента на възрастова зависимост.  

Авторите на анализа посочват, че застаряването е сериозен средносрочен и дългосрочен риск пред икономиката. Ефектите от нетната миграция, поради трудността от точното отчитане на миграцията, крият основният краткосрочен и средносрочен риск пред демографската перспектива на страната. Ако тенденцията от 2012-2019 г. продължи и през третото десетилетие на 21-ви век, това ще има силно отрицателен ефект върху растежа на БВП, сравним с тези от второто десетилетие на 21-ви век Обратно, при евентуално трайно обръщане на посоката на нетна миграция, е възможен и положителен принос през този канал на въздействие.

В анализа е отчетено, че възможните политики за преодоляване на негативните ефекти могат да бъдат разделени най-общо в две групи. На първо място са тези, които пряко въздействат върху демографията. Такива са например политики, свързани с миграцията, раждаемостта, семейството и здравеопазването. Втората група са т.нар. компенсиращи политики, които въздействат на останалите (недемографски) фактори, влияещи върху икономическия растеж. Това са например политики, насочени към подобряване на заетостта и увеличаване на активността на пазара на труда. Други компенсиращи политики са насочени към повишаване на производителността – например образователни политики, повишаващи качеството на трудовите ресурси и политики, целящи увеличаване на инвестициите и растежа на общата факторна производителност.

Според изследователите политиките, насочени към насърчаване на раждаемостта, са със силно дългосрочен характер по отношение на икономически ефекти. Причината е, че тяхното основно влияние върху икономиката е по линия на промяната в структурата на населението и увеличаването на относителния дял на населението в трудоспособна възраст. Такива промени обаче биха настъпили с хоризонт от десетилетия, а не години.

В анализа е посочено, че могат да бъдат приложени и политики, насочени към миграцията, която е основен краткосрочен и средносрочен демографски риск за България. 

Отчетено е също, че са нужни и здравни политики, защото високата смъртност и ниската средна продължителност на живота се открояват като демографски индикатори с особено силно изразена специфичност за страната. Според авторите на изследването здравните политики са важни директни мерки за преодоляване на тези специфични за страната проблеми. Мерките в тази сфера могат да бъдат групирани в три категории: Подобряване на достъпа до здравни грижи, разширяване на обхвата на услугите на майчино и детско здравеопазване, както и подобряване на организацията на грижите за възрастни хора. Освен това е необходимо да се обмисли по-широка подкрепа за лечение на безплодие, като например въвеждане на безплатни тестове за плодовитост.