Кметове готови да вдигат данъци, но за имоти, и да облагат солари – така ще пълнят бюджетите си (Обзор)

За първи път от 29 години общините и държавата постигнали абсолютен консенсус за пари

Вдигане на данъчните оценки на имотите, което да влезе в сила от началото на идната година и ще увеличи налога за сградите, двойно нарастване на облагането при придобиване на имот и данък за дейността на вятърните и слънчевите централи - това са трите основни идеи на кметовете за увеличаване на приходите на общините.

Те бяха представени в сряда на изпълнителната власт по време на среща с министри непосредствено след общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

И по трите идеи ще се работи, щом през парламента мине бюджетът

за 2025 г., обеща зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев. Той допълни, че тази година общините ще получат 8,925 млрд. лв. От тях 7,892 млрд. са за делегирани от държавата дейности, а 460 млн. лв. е изравнителната субсидия. За зимно поддържане на общинските пътища са отделени 50 млн., а капиталовите разходи са 454 млн.

Сдружението на общините ще формулира по-точно исканията си и ще ги представи на работна група, която ще бъде създадена, обеща Даниел Панов - председател на НСОРБ и кмет на Велико Търново.

От трите идеи само вдигането на данъчната оценка на имотите не е нова - тя се предлага вече втора година. У нас до 2008 г. съществуваше законов текст, според който при промяна на цените на имотите с повече от 20% за една година, формулата за образуване на данъчната оценка се преразглеждаше. Този текст бе премахнат и от 11 години насам данъчните оценки не са актуализирани.

Разминаванията вече са драстични, оплакаха се кметове. Къща с голям двор в която и да е община, която е построена тази година и е продадена за 200 хиляди лева, на практика е с данъчна оценка 2000 лева, а според тях не се плаща почти никакъв данък сгради и такса смет.

Облагането при придобиване на имот според закона в момента е от 0,1 до 3% от стойността му.

Повечето кметове настояват да се увеличи поне двойно и горната граница да е 6%,

тъй като не засяга всички, а само хората, които и без това са имали пари, за да придобият имущество.

Идеята да има данък за зелените енергийни мощности даде кметът на Кюстендил Огнян Атанасов, но веднага бе подета от още негови колеги.

Мотивът е, че при всички концесии общините получават отчисления от таксите, докато при вятърните и соларните централи единственият общински приход е таксата за разрешителното за строеж. “Все пак тези централи са изградени често върху земеделска земя или върху земя, чието предназначение е променено. Редно е

общините, върху чиято територия работят, да получават нещо

от тази дейност”, каза Атанасов.

“За първи път от 29 години - откакто съществува НСОРБ, сме постигнали абсолютен консенсус по отношение на всички въпроси за бюджета на общините. Имахме спорове по инвестиционната програма. До февруари Министерството на финансите трябва да изплати 524 млн. лв. Ще ни трябват за 2025 г. общо 1,7 млрд. лв.”, посочи Даниел Панов.

“През изминалата година често се сблъсквахме със затворени врати, неясни правила и липса на комуникация между институциите. Надявам се това да остане в миналото и че държавата и общините ще работят заедно при ясни правила, с прозрачност и без фаворизиране”, каза столичният кмет Васил Терзиев. И допълни, че новото правителство е все още в своите 100 дни толеранс, но кметовете ще бъдат взискателни, защото реформите не могат да чакат.

Министър спря санирането с 20% участие от собственици

Няма да има втори етап на санирането по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), при който хората трябваше да платят 20% от разходите и кметовете трябва да престанат да работят по него. Този призив на регионалния министър Иван Иванов към градоначалниците разбуни духовете по време на годишната среща на НСОРБ и породи маса въпроси от страна на кметовете.

Тези 89 жилищни блока, които са кандидатствали и са избрани, ще бъдат прехвърлени към предстоящата Национална програма за повишаване на енергийната ефективност, която стартира още в края на тази година, обясни министър Иванов. “Спираме втория етап, защото преценихме, че няма да успеем да го довършим до средата на 2026 г. и има голям риск за средствата”, каза още той.

Той ги призова да не процедират повече по този етап, защото от общините зависи да се обявят обществени поръчки и да се изберат фирми. През 2022 и особено през 2023 г. се е получило 15-месечно закъснение на програмата, а правилата на НПВУ изискват всичко да е готово и разплатено до 30 юни 2026 г., а няма време за това.

Блоковете, които бъдат прехвърлени към бъдещата Национална програма за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради, която ще се финансира с 2,5 млрд. лв. от националния бюджет, на практика ще спечелят от тази операция, тъй като е предвидено по нея хората да получат безвъзмездно 100% от средствата за санирането.

Кметове обаче обърнаха внимание на министър Иванов, че при този призив има опасност някои нарочно да бавят процедурите. Причината е, че по НПВУ се налагат финансови корекции, каквито по предишната национална програма не е имало.

“Не го приемайте като призив изобщо да спрете проектите. Става дума за това, ако още не са започнати процедури за избор на фирми, да не ги обявявате, защото няма смисъл - няма да имате време”, отговори министър Иванов. 

Илияна Йотова призова за реална децентрализация

Общините в България имат нужда от свобода, равнопоставеност и реална децентрализация, каза при откриването на годишната среща вицепрезидентът Илияна Йотова.

Тя пожела на общините да останат единни, защото “не са малко политиците и институциите, които се изкушават да разделят и противопоставят с измамната представа, че чрез общините ще печелят партийни или политически дивиденти, което е цинично. Насъскването на едни общини срещу други налива още в огъня на разделението, което е един от най-големите проблеми на днешното ни общество”, заяви Йотова.

И повдигна въпроса за финансовата децентрализация на общините. “В период на кризи гъвкавият подход и развързаните ръце на общините ще доведат до по-големи резултати и до успехи. Целта е по-бедните и по-малките общини да не бъдат ощетени”, каза вицепрезидентката. Тя подчерта, че общините имат нужда от равнопоставеност, защото един от най-големите проблеми на българските общини днес е липсата на справедливост особено при разпределение на публичните финанси. Засилването на децентрализацията ще премахне зависимостите, ще направи по-видима местната власт и работата на общините, така че хората наистина да повярват и да знаят, че не са излъгани, коментира Илияна Йотова.