Джан Съюен е базиран в Пекин коментатор по международна отношения, който редовно пише статии за „Синхуа“, „Глобъл таймс“, „Чайна дейли“ и др. медии. Изразените мнения в статията принадлежат изцяло на автора и не отразяват непременно възгледите на CGTN.

            Ако можехте да се разходите по улиците на Ню Йорк през 1931 година, щяхте да видите мъже с изпити бузи, чакащи на опашки за хляб; магазини, претъпкани с непродаден инвентар, и малки търговски обекти с табели „Под наем“. Само година по-рано Вашингтон е подкрепил закона за митата „Смут-Хоули“ с увереността, че изолирането на Америка от чуждестранната конкуренция ще укрепи икономиката ѝ.

            Случва се обаче точно обратното – законът успява да задуши както американската икономика, така и глобалната търговия. Американският внос и износ спадат с около 50%, БВП се свива с почти 15%, а безработицата скача до 25% около това време. Ответни мита заливат целия свят, задълбочавайки Великата депресия и подхранвайки националистическата вълна, която по-късно ще обхване планетата.

            Почти век по-късно Вашингтон отново играе същата неуспешна роля. Най-новите тарифи на американското правителство – представяни като стратегия за „спечелване на геополитическата надпревара“ – рискуват да възпламенят същия разрушителен цикъл.

Митът за „изравняване на силите“

            Вашингтон твърди, че тези тарифи ще защитят американските работници, като коригират „несправедливата“ глобална система. Но този наратив пренебрегва десетилетия на икономическа асиметрия, създадена от Запада. Развитите икономики, включително САЩ, отдавна монополизират индустриите с висока стойност, като авиационната и полупроводниковата, докато аутсорсват трудоемките, с ниска печалба сектори – текстилна промишленост, сглобяване на електронни компоненти и други – към развиващите се нации. Това изкривено разделение на труда подхранва американския консуматорски бум: евтини вносни стоки от Китай, Мексико и Виетнам поддържат ниска инфлация и висок жизнен стандарт. Често цитираната ирония – „Китай трябва да продаде милион ризи, за да купи един самолет Боинг" – е по-скоро свидетелство за система, нагласена в полза на Америка, отколкото критика спрямо Китай.

            Сега, когато започват да изплуват негативните страни на този модел – стагниращи заплати, свиване на индустриите – САЩ трябва да си направят равносметка. Решения като преквалификация на работната сила, реформи в образованието и модернизация на инфраструктурата са необходими. Но вместо това, политиците отново прибягнаха до тарифния чук, инструмент, който е толкова политически удобен, колкото е икономически разрушителен.

Тарифите - рецепта за самоунищожение

            Присъдата на историята е ясна: протекционизмът убива работни места. Индустриите, зависими от вносни материали – от автомобилното производство до фотоволтаичната индустрия – ще изпитат рязко увеличение на разходите. Притиснати от нарастващите разходи и чувствителните към цените потребители, бизнесите ще съкратят работни места или ще се преместят в безмитни пазари. По време на първата администрация на Тръмп, подобни политики костваха на Америка около 245 000 работни места, по данни на Американско-китайския бизнес съвет. Тарифите днес рискуват да повторят тази глупост.

            Междувременно американските домакинства ще платят цената. До 2025 г., гледките в Ню Йорк може да не включват опашки за хляб, но затворените малки бизнеси и мръщещите се на касовите бележки купувачи, ще нарисуват познатата картина на икономическо напрежение.

Странични щети в глобален мащаб

            Вълнообразният ефект от тарифите на Вашингтон се разпространява далеч отвъд неговите граници. Като нарушават веригите за доставки и увеличават разходите за бизнеса по целия свят, тези тарифи ще създадат домино ефект от неефективност и несигурност. Почти всяка индустрия, зависима от трансграничната търговия – от европейските автомобилостроители до производителите на електроника в Югоизточна Азия и текстилните фабрики в Латинска Америка – вероятно ще бъде засегната, докато се опитват да се адаптират към по-малко предсказуемата търговска среда.

            Още по-дълбоко последствие ще бъде ерозията на доверието в международната търговска система, основана на правила. Световната търговска организация (СТО), която някога беше основополагаща за глобалната икономическа стабилност, е поставена на заден план, създавайки вакуум в разрешаването на спорове и многостранното сътрудничество. Липсата на доверие ще се натрупва, а вероятността от отмъстителни мерки е голяма. Глобалният растеж ще бъде затруднен от конкурентни тарифи и търговски бариери. Колективните международни усилия за справяне с общи предизвикателства, от конфликти до климатични промени, ще бъдат отслабени. Светът ще стане по-малко проспериращ и не толкова склонен към сътрудничество, а всички ще платят цената.

Поуки от историята

            Необходима е реформа в търговията, но тарифите са реликва от миналото. Планът за 21-и век изисква многостранно сътрудничество: модернизиране на правилата на СТО, насърчаване на устойчивите вериги за доставки и инвестиране във вътрешната конкурентоспособност без политики, които водят до „обедняване на съседа“.

            Урокът от 30-те години на миналия век е, че издигането на стени води до бедност, а не просперитет. Докато веригите за доставки се разкъсват и инфлацията е сериозна, САЩ трябва да изберат: да повторят миналите грешки или да прокарат път към инклузивна глобализация. Залогът е голям и се простира отвъд областта на икономиката – той определя дали светът ще работи заедно или ще се разпадне пред лицето на екзистенциалните предизвикателства.

            Марк Твен е казал: „Историята не се повтаря, но често се римува“. Въпросът е дали Вашингтон ще се вслуша в отекващото ѝ ехо.