Кой смел юрист ще следи дали бизнесът играе по честни правила?

Кой ще слага ред в отношенията между бизнес и държава в следващите 5 години?
Всички партии се вълнуват за името на наследника на Петко Николов. Човекът, който царят издигна за един от най-отговорните постове в държавата - Комисията за защита на конкуренцията.

Юристът Николов 12 години успя да балансира между интереси за милиарди левове, въпреки че беше подложен на изключителен натиск. След слизането от политическата сцена на Симеон Кобургготски на Петко Николов приписваха близки контакти ту с БСП, ту с ДПС.

“Трябва да си смел човек, за да поемеш КЗК”, коментира политик от опозицията днес.

Освен че отговаря за разбиване на картелите, комисията е основен фактор за спазване на законността на обществените поръчки и по- същество е основният инструмент на държавата за контрол на законността и защита на добрите практики в бизнеса. Както е известно, бизнесът обжалва поръчките именно в КЗК.

Комисията е колективен орган, който се състои от председател, зам. - председател и петима членове. Те трябва да бъдат юристи. Всички са с равен глас при гласуванията. Мандатът на всички е 5 години. Избират се и се освобождават от парламента.

На 23 септември изтече дългият мандат на Петко Николов. Идната седмица парламентът трябва да одобри процедурните правила за избор на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията. И да стартира избора.

Правилата отлежават в архивите на икономическата комисия от 16 септември, но още не са получили зелена улица от парламентарната зала.

След лятната ваканция парламентът единодушно промени членове от закона,
които направиха невъзможен пореден нов мандат на Петко Николов.

В кулоарите на парламента вече упорито се говори, че в ГЕРБ първоначално са залагали на две известни имена, които да оглавят антимонополния регулатор. На Росен Желязков, бивш главен секретар на МС по време на първия мандат на Бойко Борисов, и на председателя на правната комисия на парламента Данаил Кирилов.

Тъй като и двамата категорично отказват да коментират, а официални номинации няма, остават кулоарните разкази.

А те гласят, че Кирилов се бил отказал сам. Сред номинациите се споменава и името на общинския съветник и бивш председател на СОС Андрей Иванов. Кандидатурата му обаче била малко вероятна и приличала на самореклама, тъй като той не е юрист, каквото е изискването за комисията. Иванов бе отстранен пак през първия премиерски мандат като председател на общинския съвет в София и като лидер на ГЕРБ в столицата. Днес той е само съветник в СОС.

Пак мълвата води към председателския пост

Мартин Димитров като кандидатура

на реформаторите “24 часа” се свърза с него, но бившият лидер на СДС, който днес е десен депутат, отрече да е имало такива разговори в блока, а и самият той да е с апетити към поста.

Смята, че името му е завъртяно в надпреварата заради това, че като политик е един от най-яростните критици на работата на КЗК и затова
“някой явно се
е заблудил, че
правя това за
лична изгода”

Хора от групата на сините обаче са категорични, че реформаторите трябва да имат свой кандидат ако не за председателския пост, то поне за комисарски. Твърдят, че изчакват с номинациите, за да извадят достоен конкурент на избраника на ГЕРБ.

Вероятно са го намерили - “24 часа” научи, че другата кандидатура за председател на КЗК от Реформаторския блок е на депутата Петър Славов.

Две са имената на червени лица, които могат да бъдат лансирани от Коалиция за България - на депутатите Кирил Добрев и на Анна Янева, бивш зам.-министър на икономиката и човек от екипа на Румен Овчаров.

Хора от партията допускат, че сблъсъкът на партийните лобита може да роди и трета, изненадваща кандидатура.

Бившият червен депутат, а сега в президентската АБВ - Пламен Ранчев, също може да играе или за шеф, или за член на важната комисия.

Въпреки че според правилата кандидати могат да излъчват всички парламентарни групи и отделни народни представители, информация от номинациите на останалите - ДПС, ПФ, БДЦ, не се споменяват. Засега.  Много вероятно е патриотите да лансират Димитър Кюмюрджиев, който в момента е зам. министър на отбраната. В политиката влезе преди години, като началник на кабинета на неуспелия еврокомисар Румяна Желева. Той обаче има опит като бивш член на КЗК.

Източници от всички групи се обединяват в една прогноза. Най-вероятният кандидат за поста на Петко Николов е Росен Желязков.

Бившият главен секретар на Министерски съвет от първия мандат на Бойко Борисов, а по време на кметуването му - главен секретар на столична община, има всички шансове да седне на стола на Николов.

Желязков е опитен юрист, който познава добре административното право. Дори опонентите на ГЕРБ казват, че той незаслужено е бил атакуван в “Костинбродската афера”. Като главен секретар на МС Желязков отговаряше за провеждане на изборния процес. Тогава управляващите днес бяха обвинени от БСП и ДПС, че се опитват да манипулират парламентарните избори чрез бюлетините.

Росен Желязков мина през пътя от обвиняем до напълно оправдан, и нито веднъж не си позволи коментари по адрес на тези, които измислиха аферата, и го завъртяха в нея.  “Той е перфектен в своята работа, спокоен е, никога не би заиграл за партия или бизнес структура”, коментира негов бивш колега от Столична община.

ПРАВИЛАТА

Всеки депутат може да предложи член на комисията,

но трябва да се аргументира с качествата му

1. Предложения за председател, заместник-председател и членове да правят народни представители или от парламентарни групи в писмена форма.

2. Към тях трябва да има писмени мотиви, които да аргументират качествата им - професионални и лични.

3. Трябва писмено съгласие на кандидата, автобиография, копие от диплома и свидетелство за чисто съдебно минало.

4. Трябва да има документи, доказващи, че издигнатият кандидат отговаря на изискванията на закона за защита на конкуренцията.

5. Всички кандидати се изслушват от Комисията по икономическа политика и туризъм проверява на открито заседание, което се излъчва по интернет

6. Вносителите представят кандидатите по азбучен ред на собствените им имена и в следната поредност - за председател, заместник-председател и членове - до две минути на кандидат.

7. Всеки кандидат представя своята концепция за дейността на КЗК.

8. Комисията изготвя доклад от изслушването и без да класира кандидатите, прилага пълен списък с имената им, подредени по азбучен ред.

9. Изборът става в пленарна зала след изслушване на доклада на комисията.

10. Изборът се прави поотделно на председателя, заместник - председателя и членовете

11. Гласуването е явно. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако парламентът реши друго.

12. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.

13. Ако няколко кандидати за една длъжност са получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, който е получил най-много гласове “за”.

14. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове “за”.