38 засега може да искат държавен безлихвен заем

150 общини продължават да трупат просрочия. Към края на март те са с 43,1 млн. лв. повече спрямо март 2015 г. и със 7,6 млн. лв. повече от декември м.г. Така общата сума на забавените плащания вече е 197,4 млн. лв.

Това показва анализ на финансовото министерство, обявен в понеделник. Повод е публикуването на закона за публичните финанси в “Държавен вестник”. Той позволява на закъсали кметове да искат безлихвен държавен заем. Оценката се прави по 6 критерия - неспазване на фискалните правила, задължения над 15% от средния размер на разходите за последните 4 г., поети финансови ангажименти за над 50% от разходите за 4 г. назад, отрицателно бюджетно салдо в три последователни години, над 5% годишен ръст на просрочените задължения, под средната за страната събираемост на местните данъци. За да получи финансова помощ, трябва да са валидни едновременно 3 от условията.

Анализът на финансовото министерство показва, че към края на март 38 общини попадат в тази графа. Оценката обаче ще се прави в края на годината.

Данните сочат, че 64, или 1/4 от всичките 264 общини, са свили просрочените си задължения към март в сравнение с края на 2015 г. с общо 17 млн. лв.

Други 69 са натрупали нови забавени плащания за 58,6 млн. лв. за година. 115 кметства са завършили първото тримесечие без просрочия.

Общинският дълг и общинските гаранции към края на март са 1,251 млрд. лв., което е с 65,1 млн. лв. по-малко от края на 2015 г. 635,6 млн. лв. е вътрешната задлъжнялост и 616,2 млн. - външната.

42 общини са поели финансови ангажименти над 50% от допустимия размер, като при Сливен, Смолян, Родопи, Карлово и Девня превишението е с над 100%. 125 са общините, при които събираемостта на данъците е под средната за страната. Най-ниска е в Радомир, Бобовдол, Горна Оряховица. Само 38 кметства имат събираемост над средната, сочат данните от анализа.