Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2014 г. броят на заведенията остава без промяна, а легловият им фонд нараства с 428 легла, или с 0.8%. Това съобщиха от пресцентъра на Националния статистически институт.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2015 г. многопрофилните болници са 181 с 35 140 легла, или в 56.2% от болниците е съсредоточен 71.7% от легловия фонд на всички болници в страната.

Към 31.12.2015 г. специализираните болници са 141 с 13 888 легла. Разпределението им по видове е следното:

- за активно лечение - 81 с 4 906 легла;

- за долекуване и продължително лечение - 3 с 345 легла;

- за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - 17 с 1 924 легла;

- за рехабилитация - 28 с 4 330 легла;

- държавни психиатрични болници - 12 с 2 383 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. В края на 2015 г. те са:

- центрове за кожно-венерически заболявания - 7 заведения със 70 легла;

- комплексни онкологични центрове - 7 с 1 250 легла;

- центрове за психично здраве - 12 с 1 585 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2015 г. е 726.0 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (936.5 на 100 000 души от населението), Габрово (863.7), Смолян (856.6) и Ловеч (818.3), а най-ниски - в областите Ямбол (339.2) и Перник (380.2). Към 31.12.2015 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 915 с 1 044 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2014 г. броят на тези заведения намалява с 0.8%, а броят на леглата в тях се увеличава с 9.2%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2015 г. тези заведения са 136 с 2 394 легла, като най-голям е броят на хосписите - 44 с 965 легла. В сравнение с края на 2014 г. другите лечебни и здравни заведения намаляват с 6.2%, а легловият им фонд - с 24.2%. Причината за това е стартиралият процес по закриване на домовете за медико-социални грижи за деца в изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. Към 31.12.2015 г. в страната остават 18 дома с 1 429 легла.

По предварителни данни на НСИ в края на 2015 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 039 лекари . Лекарите по дентална медицина са 7 513, като 6 746 от тях имат сключен договор с НЗОК. В сравнение с края на 2014 г. броят на практикуващите в лечебни заведения лекари по дентална медицина се увеличава с 500, или със 7.1%, което се дължи на увеличения брой на тези лекари в дентални практики, сключили договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 47 349, от които 30 972 медицински сестри и 3 278 акушерки. Осигуреността с лекари в края на 2015 г. общо за страната е 40.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.5 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 54.6 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 3). Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (54.6 на 10 000 души от населението), София (столица) (49.1), Пловдив (48.1), Варна (46.9) и Стара Загора (44.0). Най-нисък е показателят за областите Разград (26.2 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Перник (26.8). Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.2 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Добрич (7.3), Видин (7.2), Стара Загора и Кюстендил (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград (4.1 на 10 000 души от населението), Кърджали (4.4) и Търговище (4.5).