Може ли Европейският съюз да се конкурира с водещи производители на земеделски суровини и стоки като САЩ и Бразилия? Може, но не с пмлощта на субсидиите, а на агроиновациите, които увеличават ефективността на производството и намаляват себестойността му. Единствено това може да помогне на европейските производители да предлагат стоки на конкурентни цени, без да се налага да намаляват цената на труда си.

Козът на Брюксел е инструментът ЕIP – AGRI или Европейско партньорство за иновации (Еuropean Innovation Partnership) в земеделието, който е залегнал в националните програми за развитие на селските райони в 28-те страни от общността. В България възможностите за субсидиране на иновативни проекти в земеделието са записани в специализираната мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост “.
Ще имат ли възможност българските ферми да реализират агроиновации или всичко ще остане само приказки от бъдещето? Това е въпросът. За момента изгледите не са добри. На третата година от 7-годишния програмен период Министерство на земеделието и храните все още

не е изработило наредба за прилагане на мярката

в България. По-лошото е, че не показва, че ще се работи активно по този приоритет на ЕС – няма сформирана работна група, не се разработват селекционни критерии. Ведомството не е заложило старта на мярката в индикативния си план за 2016-та година, а при липсата на наредба на този етап това едва ли ще се случи и през 2017-та.
Правилата на играта звучат сложно, но всъщност са лесни за изпълнение. Брюксел не иска патенти, които да казват кое е иновация и кое не е. Иска нови продукти да решават фермерски проблеми и да генерират растеж на земеделския бизнес.
„Целта е иновативната идея да бъде внедрена успешно в производството на съответния фермер. Не са ли налице факторите: нова идея, метод, процес, технология, внедрени в практиката и даващи резултат, значи не говорим за иновациите, които Брюксел подкрепя в земеделието“, разяснява Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации и бивш зам.-министър на земеделието. Затова още в бизнес плана си фермерът трябва да посочи например, че с прилагането на иновативната идея очаква броят на бактериите и соматичните клетки в млякото му да намалеят, така че да се покрият нормите на ЕС и той да стане конкурентоспособен на този пазар. Или пък да посочи, че третирайки почвата с нов иновативен органичен тор, производителността на градината му да се увеличи поне с 20 на сто и т.н.
И сега внимание! Сами по себе си научни изследвания, които се правят самоцелно, без връзка с бизнеса и реалните проблеми на производителите, не могат да бъдат финансирани по мярката за агроиновации. “Могат да кандидатстват фермери, притежатели на стопанства, които имат конкретен идентифициран проблем за решаване. А ако няма проблем, те трябва да докажат как приложението на новата идея, с която кандидатстват, ще подобри ефективността на бизнеса им“, обяснява Боянова.
Всъщност

Брюксел не иска нови гениални идеи от фермерите.

Повече - в книжното тяло