В събота огласяват резултатите за всяка поотделно - за
някои ще има препоръки да увеличат капитала си
Точно в 16,46 ч в четвъртък управителят на БНБ Димитър Радев обяви края на стрес тестовете и оценката на активите на 22 български банки.
Банковата система е стабилна и може да издържи и на най-тежката криза, обяви Радев. (Пълния текст на изявлението му виж на 3-а стр.)
Това стана 30 минути, след като на свое заседание управителният съвет на централната банка прие резултатите от двете “изпитания”, обобщени от авторитетната консултантска компания “Делойт”.
След като получи решението на управителния съвет, изпратено по специален куриер, в 17,01 ч, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че заделеният от него буфер за подкрепа на проблемни банки няма да бъде използван (Пълния текст на изявлението - виж по-горе).
На 13 август, в 13 часа, БНБ ще оповести публично резултатите за всяка от 22-те “стресирани” банки.
Няколко от тях ще получат препоръки да продължат да поддържат капиталовите си буфери. На други ще бъде препоръчано да увеличат капитала си и да намалят още рисковите си експозиции.
Изпълнението на препоръките ще започне от понеделник, 15 август. Същия ден докладът с резултатите ще бъде депозиран в парламента.
Два хипотетични сценария приложи централната банка при стрес тестовете - базисен и утежнен.Базисният сценарий бе изграден на основата на макроикономическата прогноза, а утежненият симулира едновременна проява на вътрешни и на външни рискове.
Всяка банка е симулирала ефекта от криза, при която: брутният вътрешен продукт
се свива с 2,2%
през първата
и с още 3,2%
следващата година, имотите поевтиняват с над 9%, безработицата достига 9,6% през 2018 г., дефлацията слиза до 2,6% през 2016 г., през 2017 г. тя се свива до 0,9% на средногодишна база и преминава в положителна от 0,5% през 2018 г.
Стабилността на банковия сектор бе доказана и от последните данни на БНБ, обявени преди седмица. От тях стана ясно,че за първите
6 месеца на
2016 г. банките
са спечелили
рекордните 773
милиона лева
Най-голямо нарастване на печалбата за първата половина на годината има при ПИБ (86 млн. лв.), Райфайзенбанк (42 млн. лв.), ОББ (26 млн. лв.), Банка “Пиреос” (23 млн. лв.) и Сосиете женерал Експресбанк (22 млн. лв.).
Най-голямо намаление на разходите за обезценка има при Райфайзен банк (39 млн. лв.), Банка “Пиреос” (24 млн. лв.) и ПИБ (24 млн. лв.). Повечето банки са свили и административните разходи - най-много при Уникредит Булбанк (17 млн. лв.) , Сосиете Женерал Експресбанк (15 млн. лв.) и ПИБ (15 млн. лв.). Активите са нараснали с 4,7 млрд. лв., като увеличението се дължи основно на петтте най-големи банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, ОББ и Пощенска банка.
Отпушва се кредитирането - заемите за нефинансови предприятия се увеличават с 254 млн. лв. Ипотечните са с 58 млн. лв. повече, а потребителските - със 103 млн. Най-голям ръст във фирменото кредитиране има при Банка ДСК и ЦКБ. Лошите кредити са 7 млрд. лв., или 13,8% от всички. За сравнение миналата година делът им е бил 15%.
Димитър Радев, управител на БНБ:
За банките в България съотношението базов капитал
към рискови активи е много над изисквания минимум
То е и над средните равнища за европейските
Днес (четвъртък- бел. ред.) Управителният съвет на БНБ прие резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес теста на банките в България, обобщени от международната консултантска компания “Делойт”.
Основната цел на прегледа беше да се даде задълбочена и независима оценка на банките и банковата система като цяло.
Това беше безпрецедентна по своите мащаби инициатива в банковата история на страната, в която под ръководството на БНБ бяха пряко ангажирани над 900 експерти, включително представители на най-реномираните международни одитни компании.
В събота съгласно предварително обявения график в 13 часа ще бъдат оповестени подробните резултати за цялата банкова система и поотделно за всяка банка.
БНБ ще предостави отговор на всеки поставен конкретен въпрос, свързан с тези резултати, след тяхното оповестяване.
Провеждането на прегледа и стрес тестът бяха възложени на БНБ със закон и произтичат от Националната програма за реформи на правителството. На това основание предоставих доклада с резултатите на министъра на финансите, а в понеделник ще го депозирам в Народното събрание.
Целта на това изявление е да информирам широката общественост за основните заключения на Управителния съвет от прегледа и стрес теста. Те са главно три:
1. Банковата система на страната е стабилна. Основният показател за финансова устойчивост на банките, измерен като съотношение между базов собствен капитал и рисково претеглени активи, е значително над минималните регулаторни изисквания на системно ниво, а също така и над средните равнища за европейските банки, отчетени при наскоро приключилия европейски стрес тест. Този показател, след корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите, възлиза на 18,9% при регулаторен минимум от 4,5%.
Стрес тестът показва, че ако актуалните макроикономически прогнози до 2018 г. се материализират, този показател допълнително ще се подобри до 22,2%.
В случай на дълбока икономическа криза, която е малко вероятна, този показател би се понижил до 14,4%. За европейските банки данните са значително по-ниски и възлизат съответно на 13,9 и 9,4%.
Следователно, капиталовата позиция на нашите банки на системно ниво е стабилна с възможност да абсорбира шокове при неблагоприятни пазарни условия.
2. Капиталовата адекватност на всяка една банка, след прегледа на качеството на нейните активи, остава над минималните регулаторни изисквания. Разбира се, индивидуалните данни варират спрямо посочените осреднени числа.
В зависимост от това са изготвени мерки, които за някои банки предвиждат поддържане на съществуващите капиталови буфери, докато за други са насочени към увеличаване на капиталовите буфери и намаляване на рисковите експозиции.
Конкретните мерки и срокове са посочени в документите, които ще бъдат публикувани в събота. Изпълнението им започва от понеделник, 15 август 2016 г. Те ще бъдат включени както в плановете на банките за оптимизация на техния капитал и баланси, така и в надзорния процес, осъществяван от БНБ.
3. Резултатите от прегледа не налагат публична подкрепа на банките с ресурси, финансирани от държавния бюджет. Мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения и частни източници.
В заключение искам да посоча, че прегледът на качеството на активите и стрес тестът на банките не бяха самоцелно действие, а важна част от 18-месечния план за реформи и институционално развитие на БНБ, който представих при избора ми за управител през юли 2015 г.
Други ключови елементи на този план са същественото подобряване на дейността на банковия надзор и изграждането на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор. Стриктното изпълнение на плана досега помогна за установяването на дисциплина и подобряване на резултатите в сектора. Постигнатите много високи финансови показатели на банките през първите шест месеца на тази година ги поставят в добра изходна позиция за изпълнение на мерките, набелязани в резултат от прегледа на качеството на активите и стрес теста.
Искам да уверя обществеността, че линията на дисциплина и реформи в банковия сектор ще продължи, като нейната основна насоченост ще бъде не към решаване на проблеми от миналото, а към успешно посрещане на бъдещите предизвикателства, свързани с поддържането на финансовата стабилност в страната и нейното пълно интегриране в европейската финансова инфраструктура.
Владислав Горанов, финансов министър: Буферът - застраховка за
банките, ще отиде за обслужване на дълга
Удовлетворен съм от резултатите и отличната организация, при която бяха проведени оценката на качеството на активите на банките и последвалият стрес тест на банковата система. Като министър на финансите за мен е от огромно значение, че резултатите показват, че не е необходимо ангажирането на публичен ресурс за подкрепа на стабилността, ликвидността и доверието в нито една банка.
Заделеният от правителството фискален буфер, който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания по дългови падежи, с което отпада нуждата от рефинансирането им с нов дълг.
Оценявам високо професионализма на колегите си от Българската народна банка, които осигуриха спокойно и адекватно провеждане на тази изключително сложна процедура в съответствие с установената европейска практика.
Така българската държава изпълни стриктно препоръките на Европейската комисия.