Ръстът на БВП в региона е двойно по-висок от средния в ЕС
Бавно и неусетно Източна Европа се превръща в новия икономически тигър. В региона ръстът на брутния вътрешен продукт е средно двойно по-висок от този в ЕС. В тази група на отличници влизат Румъния, Чехия, Словакия, Полша и България. С подобни икономически резултати извън Източна Европа могат да се похвалят още само Швеция и възстановяващата се от кризата Испания.
Всъщност източноевропейски страни заемат четири от първите пет места за най-бърз икономически растеж в Европейския съюз за последното тримесечие, показват последните актуални данни на Евростат. Според експертите разходите на потребителите в региона балансират спада в инвестициите, така че тези страни бележат икономически ръст, какъвто не е виждан от кризата през 2008 г. насам.
БВП у нас
нараства с 3%
през второто тримесечие на годишна база и с 0,7 на сто спрямо януари-март, показват т.нар. експресни оценки, обявени наскоро от НСИ. Така икономическият растеж на България се запазва над средните нива за ЕС. По-висок е само в 4 страни от ЕС, колкото нашия е в Полша. (Виж табл. - б. р.)
Според експресните оценки българският БВП в номинално изражение достига 21,753 млрд. лв. през второто тримесечие. Най-голям дял заема крайното потребление, което е нараснало с 2% на годишна база.
Именно то е с основен принос за добрите данни, които бележи българската икономика. На тримесечна база
крайното
потребление
се повишава
с 0,4 процента
Като стойностно изражение то се равнява на 16,894 млрд. лв., което е 77 на сто от произведеното от икономиката между април и юни.
Инвестициите на компаниите, или т.нар. бруто образуване в основен капитал, се повишават с 0,4 процента на тримесечна база. За сравнение за периода януари - март те бяха със спад от 3,5%. Като стойностно изражение инвестициите възлизат на 4,689 млрд. лв., или 21,5 на сто от създадения БВП през второто тримесечие.
Румъния обаче
е безспорният
номер 1
сред бившите социалистически страни, които отчетоха предварителните прогнози за икономическия растеж през второто тримесечие на 2016 г. При северните ни съседи годишната експанзия е скочила от 4,2% на почти 6 на сто.
Икономическият ръст в Унгария, Словакия и Полша, която е най-голямата икономика в региона, също се е ускорил спрямо предходните три месеца. Една от причините е връщането към растеж на еврозоната, към която основно е насочен износът на страните от източния блок. Но за 19-те страни, които са в европейския икономически и валутен съюз, ръстът на БВП е доста по-нисък от този в Източна Европа, или само 1,6%.
Общото производство в страните от Източна Европа се
измерва на
1 трилион долара
и се очаква да нарасне с 3,5% през тази година, като така ще изпревари прогнозните стойности за ръст на световното производство, посочени от Международния валутен фонд.
“За пореден път ръстът в региона е задвижван от търсенето на вътрешния пазар, което е подкрепено от спада на безработицата и повишаването на заплатите”, коментира Яна Стекерова от Komercni Banka AS в Прага. И добавя, че “инвестициите си остават слабото място на региона, след като финансирането от новия бюджет на еврофондовете се забави”.
Икономическият растеж в Източна Европа “ще се засилва още тази година”, казва пък Уилям Джаксън, икономист от Capital. “Очакваме постепенно подобрение в еврозоната, което ще подкрепи ориентирания към експорта индустриален сектор в региона. Вътрешното търсене трябва да продължи да укрепва заради напредъка в пазара на труда, по-лесните условия за отпускане на кредити и отхлабването на фискалните икономии”, смята Джаксън.
Експертите обаче отчитат, че икономиките на Източна Европа имат и по-висок потенциал за развитие. Брутният вътрешен продукт на региона понася удари заради хората, заминали на Запад в търсене на по-добро бъдеще.
“Източна Европа все повече се опитва
да върне назад
вълната
от емигранти,
която подкопава икономическите ѝ перспективи и влошава вече мрачното ѝ демографско бъдеще, коментира Bloomberg. “Искам ви обратно” (I want you back) е мотото, което Латвия избра, за да примами обратно гражданите си, решили да заминат към Западна Европа в търсене на повече възможности за работа и по-високи заплати.
Полска програма пък предлага съвети за заетост, жилища и здравеопазване, а Румъния се обединява с частния бизнес, предлагайки стипендии и организирайки кариерни изложения, за да изкуши талантливите си граждани да се завърнат.
Кампаниите получиха нов тласък, след като вотът за Brexit хвърли съмнения върху бъдещия статут на чуждестранните работници във Великобритания.
Броят на мигрантите във Великобритания от осемте източноевропейски страни, присъединили се към ЕС през 2004 г., за първи път е преминал 1 милион души, предаде Би Би Си.
От април до юни работниците от Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения са се увеличили с 44 000 души в сравнение със същия период за 2015 г.
Данните от пазара на труда показват, че броят на работниците от осемте страни от Източна Европа е близо 4 пъти по-голям от нивото, регистрирано преди 10 години, когато те са били малко над 250 000 души.
Статистиката сочи, че 266 000 българи и румънци работят в Обединеното кралство - с 87 000 повече спрямо второто тримесечие на 2015 г.
“Диаспората, която живее в чужбина, представлява огромен неизползван потенциал за техните родни страни”, казва Рокас Граяукас, икономист в Danske Bank, базиран в литовската столица Вилнюс.
21 страни от Централна и Източна Европа
са изгубили
средно около
7 процентни
пункта
от брутния вътрешен продукт заради отлива на работоспособни лица, заминали за други страни, изчисляват от Международния валутен фонд (МВФ). Той прогнозира спад от 9 процентни пункта през следващите 14 години, ако сегашните тенденции продължат. Фондът препоръчва ЕС да поддържа финансирането си, за да облекчи миграционния натиск, а страните да подобрят условията си на пазара на труда и да ангажират диаспората извън границите.
Само Ирландия е
пред Румъния по растеж
Според анализаторите големият ръст в Румъния се дължи на намалението в данъците и увеличението на заплатите, които подкрепят покупателната способност на потребителите. Прогнозите на Европейската комисия са, че през 2016 г. по-висок темп на нарастване на БВП от този при съседите ще има само в Ирландия. Все пак финансистите предупреждават, че отслабването на фискалната дисциплина в Румъния може да застраши бюджетните цели за следващата година. Освен подобреното потребление другият фактор за добрите резултати на местната икономика е повишаване на износа.
Румъния разчита на автомобилния експорт от филиалите в страната на Renault SA и Ford Motor Co., за да подсили икономическия си ръст. Добрата реколта също се очаква да се отрази положително на БВП. Като цяло при съседите се наблюдава увеличение на дела на средната класа и намаление на бедността.
“Румънският растеж остава силен заради добрия експорт и подобреното търсене от страна на потребителите”, казва пред Bloomberg Даниел Хюит, базиран в Лондон икономист от Barclays.