Ако до 2018 г. няма избран
изпълнител за
опасния участък,
губим милиони
250 катастрофи с по
45 ранени и убити хора
на година в дефилето
Тир с прасета се обърна в Кресненското дефиле тия дни и пейзажът край най-опасния път на България съвсем се освини.
Шофьори грабеха изтърваните и убити животни, оцелели прасета тичаха между автомобилите. Инцидентът предизвика усмивки, но за близките на 100 българи и чужденци Кресненското дефиле е мястото, където те са загубили живота си. Толкова човешки смърти има за последните 20 години.
Според пътната агенция в най-тежката точка на България, която води към Гърция, средно на година има 250 катастрофи с по 45 ранени и убити. За последните осем месеца - до август 2016 г., в Кресненското дефиле са загинали 5 души в 30 катастрофи. Най-често коли и тирове се удрят челно и смъртоносно заради острите завои и тесния път.
Трафикът към
Солун ще скочи
рязко в сряда, когато хиляди българи ще използват четирите почивни дни за гръцко море. Около 6 септември тапата в Кресненското дефиле беше от километри.
От 25 години еколози и строители воюват за трасето.
Двата еднопосочни пътя през Кресненското дефиле, наречен “източен” вариант, е най-вероятното решение. Преди 2 седмици 25 от 27-те членове на Комитета за наблюдение са се обединили, че това е оптималният маршрут да се спасят човешки животи и дивата природа, както и да се усвои европейското финансиране.
Ако до 2018 г. няма избран изпълнител за Кресненското дефиле, губим 350 милиона евро от Брюксел и ще връщаме 1 милиард и 200 милиона лева, вложени вече в магистрала “Струма”.
Двата еднопосочни пътя предвиждат към Гърция да се пътува по двете ленти на стария път. На връщане ще се заобикаля дефилето и пътят ще се изкачва към Кресненското плато.
По този начин ще се намали наполовина трафикът, наполовина по-малко диви животни - гущери, змии и мишки, ще попадат под гумите на автомобилите.
Аргументът на АПИ, която пое преговорите с еколозите, е, че с двата пътя ще бъде запазена по-добре природата.
В момента върви прединвестиционно проучване, следва оценка за въздействие върху околната среда. Възможно е през декември и януари да тече публично обсъждане и проектът да успее да влезе в график. Това ще е най-тежкото магистрално строителство - по-трудно от Витиня заради скалите и голямата денивелация.
Според експерти вече са били загубени 6 месеца от времето за проекта в спорове с еколози, тъй като те събориха варианта “етажерка”. Той предвиждаше използване на старото трасе и вдигане на второ платно на различна височина.
Магистралата към Гърция трябваше да е готова за олимпиадата в Атина през 2004 г., но точно екологичните спорове бавят до днес изграждането на сигурен път в дефилето.
За сравнение - всичките инциденти по магистрала “Тракия”, 20 пъти по-голям участък, са 5 пъти по-малко.
Тревогата на еколозите и на строителите е как да се опазят животните от дефилето и да се брани биоразнообразието.
Годишно тук загиват 42 горски мишки.
25 години не
стигат, за да се
реши проблемът
с пролома.
През 1990 г. е първото предпроектно проучване. Оттогава има поне 12 разработки. В последните години актуалните варианти бяха дългият 15 км тунел и двуетажен път - двете посоки да са на две нива.
“Източният” вариант е последният и сякаш най-вероятният. Преди месец го оповести министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
“За момента това, което сме постигнали с почти 100% консенсус без двама еколози, представители на една екоорганизация, е разделеното движение в дефилето", съобщи тя в неделя по bTV.
Новият вариант предвижда да се обнови сегашният път, да се направят проходи за животните, тунелчета, както и заграждения за птиците. (За изцяло новото трасе от 20 км виж карето.)
Дори “крайните еколози” са съгласни с варианта, но донякъде. Зеленият Андрей Ковачев, който пострада в дефилето, докато помагаше на пътната агенция да направи карта с мерки за защита на животните, казва, че са “за” източния вариант, но само като междинен етап.
Еколозите искат второ платно източно от пролома и извеждане на автомобилите изобщо извън Кресненското дефиле.
На 19 август 8 екоорганизации са изпратили в Страсбург доклад за Кресненското дефиле. Той е до Постоянния комитет на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания. В него те искат отново тунел или изнасяне на трасето извън дефилето.
По този повод пък Камарата на строителите готви становище до ЕК, което е в подкрепа на източния вариант.
Проектантът Йордан Прашанов, който е в екипа за прединвестиционно проучване, предупреждава, че всяко по-нататъшно забавяне ще е фатално. “Ще направим всичко, което ни кажат еколозите. Ще направим проходи за животните, тъй като те слизат по ската, за да пият вода от реката. Ще предвидим заграждения за птиците, тях ги убиват тировете”, обещава той. Според него “източният” вариант е по-добър от “етажерката” от екологична гледна точка. Технически обаче е по-труден, минава се през пресечени местности, трасето тръгва от 300 м надморска височина и стига до над 600 м, после пак се спуска.
Мирослав Мазнев от Камарата на строителите в България заяви, че
А ако се прави още едно платно, за да се изведе трафикът от Кресненското дефиле изобщо, това означавало поне още 300 млн. евро.
При новия, последен вариант щяло да се наложи доплащане с около 100 млн. лв. от бюджета.
Опасността, ако не се построи отсечката по лот 3.2 (Кресненското дефиле - б.р.), е България да трябва да връща вече получените средства за построените лотове на магистрала “Струма”. Те са над 1,2 млрд. лв., както и да загуби възможността да получи финансиране за пътя през дефилето, заявяват от пътната агенция.
Според разбивка на пътната агенция за построено по “Струма”: по програмата “Транспорт” (2007-2013 г.) изградени и пуснати за движение лот 1 - от Долна Диканя до Дупница, лот 2 - от Дупница до Благоевград и лот 4 - от Сандански до Кулата. Всички те струват 538 031 140,30 лв. с ДДС, които са безвъзмездна европейска помощ.
Стойността на договора за “Струма” - лотове 3.1, 3.3 и тунел “Железница”, които предстои да се изграждат, е 739 245 318 с ДДС, които също идват от Европа. Средствата са от ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” (2014-2020 г.) Ако не решим проблема с Кресненското дефиле, тези пари - над милиард и 200 хиляди лева, трябва да се връщат. Освен това няма да получим и предвидените около 350 милиона евро безмездна помощ за пролома.
А по пътя към Гърция ще продължат да умират хора.
20 км нов път заобикаля
дефилето в едната посока
Скоростта при това трасе ще е 90 км в час
В сегашния, т. нар. източен вариант на трасето за Кресненското дефиле двете платна са разработени самостоятелно едно от друго. Едното ползва изцяло съществуващия път, а другото е по нов терен, който преминава около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава, с предвидени тунели, виадукти, подпорни стени и насипи, съобщават от пътната агенция. Изработено е прединвестиционно проучване, което предоставя необходимата информация за детайлна оценка за въздействието върху околната среда и оценка за съвместимост (ОВОС/ОС).
През годините е имало спорове около вариантите за трасе и много решения, но в крайна сметка експертите се обединяват около варианта за физическо разделяне на двата потока на движение: Кулата - София и София - Кулата, съобщават от пътната агенция. Това ще наложи изграждането на близо 20 км нов двулентов път, няколко виадукта и няколко къси тунела, най-големия с дължина около 1,6 км.
Щом бъде построен новият участък, двупосочното движение ще се прехвърли върху него и тогава ще започне рехабилитацията на съществуващия път. Експлоатационната скорост ще бъде 90 км в час. Според предварителни изчисления строителството ще е по-евтино от досега предлаганите варианти – около 800 млн. лв.
За сравнение - при т.нар. дълъг тунел строителството ще продължи над 15 г. и ще струва поне 1,5 млрд. лв
-5 °
4 °
