След 2020 г. Благоевград ще е центърът на Югозападният регион, тъй като София ще бъде отделена в самостоятелен район за планиране. Това обяви регионалната министърка Лиляна Павлова на осмата дискусия „Региони в растеж“, която в. „24 часа“ и СИБанк организираха в Благоевград със съдействието на Конфедерацията на работодателите и индустриалците - КРИБ.
С годините Благоевград се разви и сам се издигна в йерархията на градовете, заслужи си да е център при новото административно и бизнес делене на страната, обясни Павлова.
„Югозападният район в момента е най-силно развитият в цялата страна. Това се дължи и на столицата, но ако изключим София, дори тогава Благоевград и регионът имат огромен потенциал. Областта и района са важен фактор за икономиката, земеделието, туризма. Очертава се като своеобразен хъб. Едно от местата в България с най-голяма концентрация на млади хора“, подчерта министърката.
„Имаме добри тенденции в региона и с подкрепа на еврофондовете трябва да ги развием“, допълни тя.
414 млн. лв. са предвидени от „Региони в растеж“ за Югозападният район, само Благоевград има инвестиционна програма за 45 млн. лв., насочена към развитие на градската среда, градския транспорт и социалната инфраструктура.
200 млн. лв. ще бъдат дадени и за ремонти на професионалните гимназии в България, като в Югозапада ще бъдат ремонтирани и преоборудвани 31 училища за 31,7 млн. лв., съобщи Павлова пред събраните близо 100 кметове и представители на бизнеса в региона. На дискусията дойде и опозиционният народен представител Кристиян Вигенин, който е в Народното събрание от този регион.
3 от училищата са в Благоевград, 2 в Перник, 15 в София, изброи Павлова.
160 млн. лв. ще бъдат инвестирани в здравеопазването – изграждане на спешни центрове в по-малките населени места и закупуването на линейки, обяви още регионалната министърка. По думите й ще бъдат закупени 300-400 линейки.
270 млн. лв. е стартовият капитал по програмата към Фонда на фондовете, обяви още Павлова. Ще бъдат финансирани всякакви по вид проекти и няма да има значение дали кандидатства община, частен инвеститор и т.н., нужно е само проектът да допринася за градското развитие, обясни министърката. Надеждата на държавата е бизнесът поне да удвои тези пари като инвестиция.
По „Джесика“ инвестирахме успешно в тържища, борси, завод за автомобилни части, киноцентрове, медицински центрове, аквапарк, изброи Павлова като успешни примери какво може да се финансира по Фонда на фондовете.
380 млн. са заделени за второкласна и третокласна пътна мрежа, което е новият приоритет, посочи още Лиляна Павлова. Първият проект до дни ще бъде завършен и това е отсечката Рила-Рилски манастир, съобщи тя. До 20 ноември ще е готов, увери Павлова.
Важен фокус са инвестициите в туристическа инфраструктура, подчерта министърката. Това ще става през фондовете за финансов инженеринг. Може да бъдат финансирани на 100% през фонда за градско развитие. Когато обаче има паметник на културата с национално и световно значение, тогава проектът може да получи още 100 млн лв. дофинансиране, за да може паметникът да бъде обновен и съхранен.
Като особено важно за региона Павлова открои завършването на магистрала "Струма" в участъка през Кресненското дефиле. Целият бюджет е 670 млн. лв. Надявам се след 16 години да завършим магистралата, като до 2018 г. трябва да имаме проектиране и консенсус за избрания маршрут, за да не загубим средствата.
По участъка Благовеград-Крупник вече активно се работи по отчуждителните процедури. Отделен търг в този участък е тунелът "Железница" и до края на годината трябва да има избран строител. Това ще е най-големият тунел в България с дължина 2,5 км.
След дефилето има участък от 24 километра от Кресна до Сандански, където строителството реално започна, каза още Павлова. Сега най-голямото предизвикателство по думите й е да се намери решение за дефилето.
Анализираме четири варианта за участъка през дефилето, обясни регионалната министърка. Според нея ще бъде избран най-добрият, за да може да премине екооценките.
Компромисното решение е вариантът, който включва съществуващият път. Той ще бъде запазен и подобрен с изправяне на част от завоите и допълнително разширяване. Ще бъдат направени и специални тунели за животните. Вече изграждаме стени и тунели, по които да се движат животните, специално гущерите, каза Павлова. Този път ще се ползва в направлението Симитли-дефилето-Кресна еднопосочно.
Втората посока на движение Кресна-Благоевград ще започва с обход на Кресна и през тунел ще се качва нависоко и източно в планината. През Стара Кресна ще стига до пътния възел при Симитли. Ще има пет тунела и 7 виадукта по този нов участък, посочи министърката. 25 от 29 екологични организации вече се обединиха по този вариант и до края на годината трябва да имаме извършен анализ на оценка на въздействието.
Така пролетта-лятото на 2017 г. можем да стартираме избора на изпълнител, заяви регионалната министърка.
Още по темата:
Васил Грудев: Няма да има пари за ВиК в област Благоевград, ако няма единен оператор
-5 °
4 °
