23 фирми вече работят в Инкубатора

Уникалните ни лаборатории са достъпни за всички вузове, казва  Елица Караджова изпълнителен директор на “София Тех Парк” АД

- Госпожо Караджова, напълни ли се инкубаторът на “София Тех Парк” с прохождащи фирми?

- Към момента сме сключили договори с 23 компании, като 18 от тях са стартиращи, а останалите са утвърдени. С това сме запълнили почти 80% от офис площите на Инкубатора, но сме в процес на преговори с още фирми, така че съвсем скоро целият капацитет ще бъде запълнен.

Освен стартъпите тук присъстват компании като акселератора за чисти технологии “Клийнтех България”, акселератора Eleven, мрежата за рискови инвеститори Tech Tour, Junior Achievement Bulgaria и други компании, които допринасят за цялостната екосистема в “София Тех Парк”. Съгласно условията за финансиране на парка от страна на ЕК до края на първата година поне 51% от Инкубатора трябва да са заети от стартиращи компании. Ние стриктно спазваме това изискване и дори вече сме го изпълнили предсрочно. С течение на времето този процент трябва да достига 100.

Важно е да се знае, че има редица критерии, на които стартъпите трябва да отговарят, за да бъдат настанени тук. Те трябва да са регистрирани не по-късно от 3 години преди кандидатстването за офис площи, задължително трябва да имат иновативни дейности и, то такива, които попадат във фокусните области на парка: информационни и комуникационни технологии, науки за живота и зелени енергии. Друго съществено изискване е поне 30% от дейността им да е научно изследователска. Към момента успяваме чрез планиране и гъвкави преговори да удовлетворим нуждите от офиси на повечето стартъпи, желаещи да дойдат тук. Другият вариант, който анализираме, е разширяване на Инкубатора.

- Те получават редица преференции, доколкото знам. Какви са те?

- На първо място,

стартъпите

плащат

преференциален

наем

от порядъка на 3 евро на квадратен метър плюс още по 2 евро за озеленяване, почистване, охрана, поддръжка на сградите и др. Тази цена е доста по-ниска от пазарната за района. Зрелите компании плащат пазарен наем. Паркът и операторът на Инкубатора, който предстои да бъде избран, ще предоставят на наемателите услуги, които ще помогнат на стартиращите компании да пораснат. Това са счетоводни, маркетингови, правни услуги, достъп до финансиране и други. Все още не ги получават в пълния обем, но ние с помощта на партньори се стараем да им предоставяме подкрепа чрез дейности, които надграждат основния преференциален пакет. Всички тези услуги се получават безплатно от наемателите.

- А какво ще правите, когато целият капацитет на Инкубатора бъде запълнен?

- Наемането на офиси тук е динамичен процес. Според правилата

максималният

престой на

стартъпи е

до 3 години

В момента обаче, в който стартиращата компания е достатъчно подготвена, за да стъпи на свободния пазар, тя може да предпочете да напусне парка или да се възползва от други възможности на територията на парка.

- Докъде стигна процесът по избиране на фирма оператор на Инкубатора?

- На финалната права сме за обявяване на обществена поръчка за избора. Готови са всички анализи, документацията и техническите спецификации, критериите, методиката за оценяване. Реалистично е до 6 месеца да имаме оператор на Инкубатора, като договорът за управление ще е за 5 години.

- Някои критикуват “София Тех Парк”, че нещата стават твърде бавно.

- Зависи какви са били очакванията и дали са реалистични. Мога да спомена опита на наши партньори от чужбина, например на един от южнокорейските технологични паркове. Те са постигнали пълна синергия в рамките на период от 20 г. Научно-технологичните паркове освен изграждането на инфраструктурата и доставката на оборудване - нещо, което вече се случи при нас, минават през един период от 5 до 7 г., за да навлязат в етап на зрялост. Вземете например един стартъп, който ползва лабораториите на парка. Това, което създаде там, ще трябва да мине през период от няколко години, за да се комерсиализира. В някои случаи минават поне 10 г. от научното откритие, което лежи в основата му, до пускането му на пазара. Самата разработка на дадения продукт или услуга - като научни и лабораторни изследвания и проучвания, ще отнеме също доста време, както се случва с разработването на ново лекарство например. Световната практика показва, че не е реалистично да се очаква в рамките на 1 г. от изграждането на един парк вече да има иновации, внедрени в икономиката.

- Знайно е, че българските университети нямат кой знае какви лаборатории и оборудване. По какъв начин могат да се възползват от Лабораторния комплекс на “София Тех Парк”?

- Според едно от изискванията на финансирането на проекта достъпът до лабораториите трябва да е прозрачен и недискриминационен. Партньори в сдружението, което управлява Лабораторния комплекс, са Софийският университет, Техническият университет в София и Медицинска академия. Спазваме стриктно правилото, че 80% от капацитета на лабораториите трябва да се използват от за нестопанска дейност. Тоест на практика те са достъпни за всички вузове. Останалите 20% се предоставят за стопанска дейност и на бизнеса.

- Има ли интерес от страна на фирми да ползват лабораториите и за какво?

- Вече се появи. Лабораториите са на практика почти напълно изградени, само в някои от тях все още тече процес по дооборудване. Стойността на Лабораторния комплекс плюс оборудването в него е една значителна част от цялото финансиране по проекта на “София Тех Парк”, което е около 80 млн. лв.

Разполагаме с

последната дума

на техниката

и технологиите по отношение на научното оборудване. Някои от лабораториите са уникални. Мога да дам пример с лабораторията за 3D прототипиране – един от принтерите там е 6-ият по рода си в света.

- Кога ще се видят реални резултати от дейността на “София Тех Парк”, или направо казано – кога ще започне да печели?

- Изграждането на инфраструктурата и доставянето на оборудването са част от така наречената инвестиционна фаза на “София Тех Парк”. Оттам нататък стартира реалната дейност, като в това отношение има разнопосочна практика по света. В Кувейт например са направили първо изследване на пазара и още докато са изграждали инфраструктурата, са получили поръчки за ползване на лабораториите. Подходът при “София Тех Парк” е малко по-различен – първо да се изгради, а след това да се изпълни със съдържание. Ще отнеме няколко години, докато стигнем до научно откритие. А и патентът сам по себе си все още не означава приходи. Приходите, които паркът има към момента, са от различни източници - от наемите, от етажния паркинг, от събитията, които се случват в иновационния форум “Джон Атанасов”. Друго съществено перо е учредяването на право на строеж. Но съществени приходи от синергията между отделните звена в парка може да се очакват след 3 - 5 години.

- Ще има ли европейски средства за парка в новия програмен период?

- Да, има предвидено финансиране, за което “София Тех Парк” е в процес на кандидатстване по оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”.

Предвижда се

финансиране

от 26 млн. евро

То ще се използва за разширение на Лабораторния комплекс и на Инкубатора. Но разширяването на пространствата не ни е самоцел, основен приоритет в работата ни е да имаме стартъпи с успехи и да работим за постигане възможно в най-кратки срокове на нужната синергия между бизнеса и науката в рамките на парка.

- Техпарковете по света за колко време са си избили инвестицията?

- Практиката е изключително разнообразна, още повече, че не всички паркове са държавни, има и частни инициативи. А и не всички научно-технологични паркове по света са успешни. Повечето от успешните паркове са имали сериозна държавна подкрепа за дълъг период - най-малко 5 години.

- Има ли обвързаност между успехите на стартъпите и “София Тех Парк”? Плащат ли те нещо на парка, ако започнат да печелят от откритие, създадено тук?

- Не, няма такава обвъ«рзаност. Идеята е държавата да помогне на стартъпите да станат големи и стабилни фирми, да откриват работни места, да плащат данъци. Т.е. ако има финансов успех, той е за съответната компания, паркът не получава дивидент от това. Успехът на компаниите ще е успех и за България като значима дестинация за високи технологии, а и за българската икономика и нейното развитие като цяло.

CV

Елица Караджова стана изпълнителен директор на първия ни технологичен парк през лятото. Тя има над 20-годишен опит на различни управленски позиции в Софийския градски съд, Министерството на околната среда и водите, както и в компании като Ecommera, Orderdynamics и “Мобилтел”. От края на 2015 г. оглавява УС на Сдружението за научноизследователска и развойна дейност към “София Тех Парк”.

Завършила е право в СУ. Има и MBA от Университета в Шефилд, Великобритания, както и специализация от Chartered Management Institute в Лондон.