Мъдрите хора казват, че историята винаги се повтаря, но като фарс. Така е, защото мнозина не могат да си направят поуките от негативното, случило се в дадена област и са готови да повторят допуснатите грешки.
Преди кризата например у нас беше модерно да се купуват жилища на зелено. Този пазар порасна в пъти за няколко години. От една страна защото наличният жилищен фонд не предлага кой знае какви удобни съвременни апартаменти, а от друга - заради вярата, че цените ще растат безкрайно и купеният имот е възможно най-доброто вложение.
Така мнозина изгоряха, защото строителите не можаха да достроят сградите и някои и до днес чакат платените вече жилища. Но въпреки това модата да се купува на зелено е на път отново да се възроди. Много по-ограничено отпреди и само в столицата и големите градове. Но пък ръстът е впечатляващ – според някои имотни агенции през първото полугодие на 2016 г. са осъществили с 80% повече продажби на зелено на годишна база. Разбира се и защото този тип сделки бяха напълно изчезнали доскоро.
„Чак ние не можем да повярваме, че този пазар се възстановява с такава скорост. Изглежда неблагополучията вече са забравени“, каза за “.bg” шефът на най-голямата консултантска фирма за кредити - „Кредит център“ Тихомир Тошев. Наскоро той се е сблъскал със случай, в който строител му представя новата си „сграда“ - всъщност ограден парцел, в който дори още не е почнал да копае. И въпреки това вече е продал 30 от 40-те апартамента. Заключението е, че ако проектът е правен с мисъл, ако местоположението му е добро, а разпределението на апартаменти удовлетворява изискванията, продажбите са гарантирани дори преди първата копка.
Разбира се, еуфорията по продажбите на жилища на зелено отпреди кризата няма как да се повтори в същия вид. Защото сегашните купувачи се различават от онези, които бяха готови преди 2009 г. да платят за една дупка в земята.
„В никакъв случай не мога да кажа, че хората купуват жилища на зелено като обезумели. Купува се само от утвърдени строители, от такива, които през цялата криза не са спрели да строят. Търсят се познати имена. Такава информация се намира с ровене в интернет, с ходене на място да се види какво е построила досега фирмата, разпитват се живеещите в такива сгради, питат ни и нас, изобщо се прави подробно проучване“, казва Тошев. В случаите, в които инвеститорът е различен от строителната фирма, мнозина проучват и инвеститора, и строителя.
Другата особеност на този пазар в момента е, че самите строители вече предлагат доста изгодни за клиента схеми и условия на плащане. Ако преди кризата най-често купувачите плащаха предварително половината от стойността на апартамента и след това чакаха, сега в най-масовия случай при подписването на предварителния договор се плащат 10 до 20% от стойността. Още 30% се плащат, когато сградата достигне до положение да получи акт 14, т.е. готов е грубият строеж и е положен покривът. Около 40% се плащат на акт 15, когато цялата сграда е готова и има положени инсталации. Остатъкът се плаща при акт 16, т.е. когато строителният контрол е допуснал в сградата да има обитатели. Това е основната схема и тя е масово разпространената с различни подварианти.
Тази схема доста съществено се различава с онази отпреди. Всъщност, проблемите с недостроени жилищни сгради преди финансовата криза дойдоха най-вече от случайни строителни фирми, които се включиха късно в имотния бум, защото видяха, че от това се печели. Много такива фирми просто се надяваха с парите от продажбата на апартаменти в една сграда да довършат самата сграда.
Сега също има известна опасност случайни играчи да се включат в този пазар, макар и не толкова масово. Тошев твърди, че се е натъквал вече на случаи когато съвсем нови фирми започват да строят и купуват парцели. „Но за разлика от преди тези фирми почват строежа със собствени пари, защото никоя банка не дава заеми на фирма без история. Освен това, за да вдъхнат доверие у купувачите, съвсем изтеглят плащанията за накрая и често практикуват схема, при която в началото се плащат само 20% от стойността на жилището, а 80% се оставят за след акт 16“, казва той.
Другото, което прави впечатление е, че купувачите на неготови апартаменти са много по-взискателни отпреди. Обикновено те много държат в договорите да се запише всичко онова, което се твърди в брошурите. В масовия случай в България новото строителство се продава на шпакловка и замазка, но купувачите на жилища на зелено държат да се напише в договора каква марка ще е дограмата, колко камерна, какви врати ще има, какви шпакловки и замазки. Избират дори с какви тухли ще се построи и изобщо навлизат в големи детайли.
Всичко това разбира се не може да даде 100-процентови гаранции за гаф. Винаги може да се появи фирма, която не е преценила правилно финансовите си възможности. Или по време на строителството се отклонява от проектите и после има проблеми с получаване на актовете.
Всички купувачи на жилища на зелено имат нещо общо помежду си. Това са хора, които са загубили преди това много време да оглеждат готови апартаменти и не са намерили нищо, което да удовлетворява изискванията им.
Иначе се делят на няколко големи групи. Едните са такива, които просто искат да се нанесат в по-голямо и хубаво жилище. Много често такива купувачи са от същия квартал, които виждат, че наблизо се строи нещо и започват да се интересуват.
Купувачите, които искат да повишат стандарта си на живот, са със съвсем малка преднина пред онези, които до момента са живели под наем или при роднини. Преди кризата този тип купувачи купуваха обикновено двустайни жилища, докато сега предпочитанията им клонят към тристайни, казва Тошев.
Според него изискванията на всички типове купувачи на имоти на зелено са доста високи и строителите, които възнамеряват да градят такива сгради, трябва да си направят добре проектите.
„Хората например искат спалните да са с нормални размери – мина времето на спалните от по 8-10 квадрата. Искат хубави помещения с прави ъгли и стени и с добро разпределение. Много често хората, които купуват на зелено, го правят и защото могат да се намесят по време на строителството и да направят промяна, ако нещо не им харесва. Ако се спазват проектите, е напълно възможно вратата да е на друго място, а не на предвиденото, както и да се преградят помещения или да се премахнат стени“, казва консултантът.
Преди кризата банките имаха специален кредитен продукт при покупка на жилище на зелено. Тогава трезорите се включваха още преди получаването на акт 14 и финансираха покупката на такива жилища срещу ипотекиране на правото на строеж.
Неблагополучията обаче доведоха до там, че