За 50 години най-голямата българска топлоцентрала е дала на страната 250 милиона мегаватчаса електроенергия
“За България нашата централа е особено ценна, защото работи с местни въглища и местни хора. А за самата централа основната ценност са хората с техните умения и опит”, казва изпълнителният директор на ТЕЦ “Марица изток 2” инж. Живко Динчев.
Тази година най-голямата топлоелектрическа централа на Балканите навършва 50 г. Изчислено е, че за половин век тя е дала на страната 250 милиона мегаватчаса електроенергия и е натрупала 1,8 милиона работни часа.
Изгорени са
половин милиард
тона въглища
за този период. Но тази визитка трябва да започне от хората. В момента тук работят 2438 човека, а за всички тези 50 г. централата е била работно място за 10 987 човека.
ТЕЦ “Марица изток 2” е пусната официално в експлоатация на 10 ноември 1966 г. Когато преди 10 г. в. “24 часа” подготвяше материал за 40-годишния ѝ юбилей, откри, че единственият работник, който тогава беше останал на работа в теца от деня на неговия пуск, и то без ден прекъсване, е шофьорът от Раднево Димо Николов Димов. Неговият 40-годишен трудов стаж бе навъртян единствено тук. Мъжът се пенсионира година по-късно.
В материала Димо сподели, че започнал зад волана на уазката, с която зареждали стола. Той дошъл на обекта на 1 юни 1966 г. - 5 месеца преди пуска, защото го навил негов съсед, който по това време бил шофьор на първия директор Богдан Шарков. През 1966-а той бил на 22 г., с професионална шофьорска книжка в джоба и току-що върнал се от казармата - идеален кадър за “Марица изток”.
Днес вече няма как тук да работят хора, които са в централата от първия ѝ ден. Но спомените за онези начални дни и месеци са живи. През 1962 г. държавата решава да изгради нова енергийна мощност, защото икономиката на страната се развивала бързо и необходимостта от електричество била голяма, имало криза за ток.
Искали да пуснат в експлоатация централата на тогавашния национален празник - 9 септември 1966 г., но не сколасали и трябвало да се задоволят само с пробно завъртане на първата турбина.
От онова време останала приказката на началника на монтажниците Иван Бекяров: “Като те натискат за срок, приеми го, защото иначе ще те бият два пъти - като не си го приел и като не си го изпълнил. Поне да е един път, пък може и да ти се размине боят, ако измислиш някоя по-сериозна причина.”
На 25 октомври вече нямало причини да се отлага и включили първи блок на теца в паралел.
А официалното откриване насрочили за 10 ноември 1966 г. Най-големите хора на тогавашната власт обаче кой знае защо не дошли - събитието уважили с присъствието си само Живко Живков, член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-председател на Министерския съвет, и Константин Попов, министър на енергетиката и горивата. Най-интересното е, че първите официални минути от живота на централата започнали с
гаф, за който
никой от
официалните
гости не разбрал
За него приживе разказвал председателят на пусково-приемателната комисия инж. Дачо Дачев. Той бил известен като Дачо Пускачо, защото преди това като експерт участвал в пуска на ТЕЦ “Марица изток 1”, на централите в Девня и на Захарните заводи в Горна Оряховица.
“Никак не мина спокойно на 10 ноември 1966 г. - спомня си Дачев. - Първият котел аварира през нощта - проби се една тръба, а вторият не беше напълно готов. Съветските специалисти работили по него цяло нощ и криво-ляво го промили. Но когато започна тържеството, централата все още не работеше.
Стоя на официалната трибуна - чете се докладът, а аз само чакам прекъсвачът да гръмне - знак, че котелът заработва.
И като бумна и се чу шумът, всички изръкопляскахме. Пара излиза оттук-оттам, коминът пуши, нещо бучи - централата уж работи. Големците нищо не разбраха, само ние си знаехме, че да се разпали котелът, още не значи, че се произвежда ток.”
В първите години трябвало едновременно да строят и да усвояват технологията, да събират и да обучават хората за работа в теца. Било много трудно, защото нямали подготвени кадри - нито ръководни, нито изпълнителски, а мнозина от тези, които се навивали да дойдат, си тръгвали след първите проблеми.
От онова време останал лафът на дългогодишния дежурен инженер Димитър Славов: “Бяхме обрали всички бръснари на Ямболско.”
С годините идват и опитът, и самочувствието на енергетиците от ТЕЦ “Марица изток 2”.
Днес централата е с инсталирана мощност 1620 мегавата, разполага с 8 енергоблока. Последният от тях бе включен в паралел с енергийната система на страната на 18 декември 1995 г.
В хода на разширението на централата бяха издигнати и два комина с височина по 325 м, които днес се използват само при разпалване на блоковете. Технологията бе усъвършенствана и сега въглищата се изгарят директно, без да се сушат - иновационна разработка на екипа на проф. Никола Тодориев.
В наше време вече всички блокове работят със сероочистки, каквито са екологичните изисквания на Европа - да стане това, бе едно от най-големите предизвикателства пред колектива в новото хилядолетие.
Средната степен на очистване на димните газове от серен диоксид е 96%, което гарантира денонощен режим на работа на блоковете.
През годините бяха подменени и модернизирани турбините и генераторите, при което се увеличиха както мощността, така и ресурсът им за живот с 25 г.
Показателни са и резултатите след направения през ноември 2013 г. втори надзорен одит на защитения международен екосертификат EN ISO 14001:2004, издаден от оторизиран орган в Брюксел. По време на одита не е установено нито едно несъответствие, което ясно показва, че системата за управление на околната среда в централата работи изключително ефикасно.
ТЕЦ “Марица изток 2” продължава да пише своята история. Днес това е една от най-добрите реновирани централи в България, работеща на лигнитни въглища. И всички са убедени, че в следващия четвърт век няма да има никакви проблеми с нейната експлоатация.
-10 °
7 °
