Първият информационен ден на поредната, осма сесия на Националния иновационен фонд предизвика такъв небивал интерес, че подготвената зала в столицата се оказа тясна, да събере всички желаещи. 12 години след създаването си фондът остава единствения държавен орган, който влага публични средства за създаване на иновативни продукти и услуги. През това време той е финансирал 455 проекта с общо 45 млн. лв. И съдейки от зададените по време на информационния ден доста конкретни въпроси, у нас има фирми и хора, които са се явявали многократно на сесиите.
„Фондът имаше нужда от опресняване на правилата и изискванията вече са съобразени с Националната стратегия за интелигентна специализация“, обясни пред „Иноватор“ директорът на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Мариета Захариева. Агенцията е ведомството, което управлява фонда още от създаването му през 2004 г.
Рестартът е в няколко посоки. Едната е, че според новите правила вече се набляга на това предложените за финансиране иновации да могат реално да влязат в икономиката. „Само така може да се получи лавинообразен ефект и да се стимулира икономическият растеж“, казва Захариева.
Другото, което тя изтъква е, че осмата сесия ще бъде най-прозрачната в сравнение с досегашните. През годините е имало доста критики както за финансираните проекти, така и за реалната полза от тях. Но агенцията не съобщаваше официално нищо, освен крайния резултат от класирането под формата на списък с проекти. „Сега предоставяме на медиите възможността те сами да проследят как фирмите и организациите, получили средства от държавата, ги оползотворяват“, казва Мариета Захариева.
В практически план едната разлика е, че проектите вече ще се изпълняват не за 36 месеца както преди, а само за 18 месеца. Таванът за финансиране на един проект си остава 500 000 лева, но няма определен минимум. Кандидатите трябва да имат предвид, че досега средната стойност на едно финансиране е било в рамките на 250 000 до 300 000 лева. Имайки предвид скъсения срок за самите проекти, може да се очаква, че занапред финансирането ще е и по-малко. От тази сесия вече може да се кандидатства и изцяло по електронен път.
Другата голяма разлика е, че вместо от двама независимата оценка на проектите вече ще се прави от трима външни експерти. Двама ще правят техническата и икономическа оценка, а третият – финансова оценка на бюджета. Проблемът досега е бил, че никой не е проверявал истинността на направените разходи и оценителите са ги приемали за даденост. Кандидатите трябва да знаят, че се признават стандартните разходи за дейността – за персонал, за материали и консумативи, амортизационни разходи за оборудването, както и за командировки в чужбина, но само в случай, че кандидатът е консорциум, в който има и участник от друга държава. До 70% от разходите може да са за персонал, а за външни услуги ограничението е до 20%.
От осмата сесия нататък изобщо няма да има оценяващ комитет както досега. Външните експерти ще правят независимата оценка на кандидатстващите проекти, а отделно ще има секретариат от страна на агенцията, който ще има чисто организационни функции. Това наподобява схемата на работа на оперативните програми и по-специално на програма „Конкурентоспособност“. Освен това на доброволни начала ще бъдат привлечени служители и на други ведомства, които ще работят като наблюдатели.
Критерии за оценяване
Критериите, по които ще се оценяват проектите, са в две основни групи: икономическа перспективност и иновативност. Максималният брой точки, който може да се получи по всеки един от критериите, е 100. На всеки следващ етап ще се допуска само проект, който е получил минимум 60 точки. Дадена е по-голяма тежест на оценките за пазарната реализация на иновацията. „За съжаление тя ще се оценява като потенциал – няма как от един проект предварително да разберем дали ще намери своето място на пазара“, казва Захариева.
Любопитното е, че за първи път Националният иновационен фонд се отваря и към стартъпите – досега пари за прохождащи фирми, които разполагат само с идея, не са отпускани. Няма да има определена квота за стартъпи, но агенцията вече работи със „София Тех парк“ и с университети, опитвайки се да създаде екосистема за иновативни компании.
„Съзнаваме, че средствата не са особено много, особено на фона на европейските пари. Цялото финансиране за осмата сесия е в рамките на 6 млн. лв. Затова се опитваме да създадем банка с иновативни проекти, които да предложим на други организации за финансиране“, казва Захариева.
Наскоро в агенцията са гостували американски инвеститори от Hub Silicon Valley (HUBSV). Това е фонд за дялово инвестиране в стартъпи, като уговорката с тях е след приключване на осмата сесия агенцията да им предостави информация за кандидатите, на които малко не е достигнало за да се класират. Захариева е убедена, че по този начин, а и с помощта на други инвеститори почти всеки кандидатстващ проект ще намери пари, за да развие намерението си.
По-силен контрол
Нито една сесия на Националния иновационен фонд досега не е минавала без някой да обжалва резултатите от класирането. Правилата в това отношение се запазват без промяна. Обжалването става по общия ред, в 7-дневен срок от обявяването на резултатите. Като може да се обжалва всеки етап, например още в началото, когато се гледа допустимостта на документите.
Промяна обаче има по отношение на контрола над спечелилите проекти. По време на 18-месечното изпълнение ще се контролира всеки етап, като ще се изготвят
-8 °
4 °
