Лъчезар Цоцорков,
Людмил Стойков, Георги Чопев,
Спас Русев, Ветко
Арабаджиев са сред новите
лица в организацията
Рестарт на Националния борд по туризъм с нови сили и с много нови лица. Това се случи в четвъртък в столичния хотел “Кристал палас”.
Големите в хотелиерския бизнес у нас се събраха и заявиха, че вече освен с капиталите си ще участват активно в туризма и с идеи за промяна на закони, наредби и правила. А щом предложенията идват от хората с най-големи инвестиции в хотелския бизнес в България, очевидно ще бъдат чути.
Да чуе, а и да открие годишното събрание на Националния борд по туризъм дойде и министърът в оставка Николина Ангелкова.
Впрочем организацията се възражда след 4 г. “във фризера”, както отбеляза изпълнителният й директор Мартин Захариев.
Новите лица в нея са Спас Русев, собственик на “Грандхотел Радисън”, Лъчезар Цоцорков, собственик на “Асарел медет” и на “Трейшън хотелиерс”, Людмил Стойков, собственик на “Дюни роял ризорт”, Ветко Арабаджиев, собственик на хотел “Маринела”, “Елените” и др , Николай Пехливанов, собственик на “Грийн лайф ризорт”, Георги Чопев, собственик на хотел “Сенс”, и др.
Досегашни членове са Цоло Вутов, Радка Минева, Цветелина Бориславова, Калин Пешов, Радосвет Радев, Румен Драганов, Красимир Гергов, Мартин Захариев, Поли Карастоянова и др.
Всички те се
обръщат с писмо
до премиера
в оставка Борисов, до министър Ангелкова с пакет от мерки до 2026 г. (Виж в карето - б. а)
“За повечето от нас основният бизнес не е туризъм, ние сме инвестирали в него”, отбеляза Красимир Гергов, председател на борда по туризъм. И призова колегите си от организацията всеки да отговаря за областта, в която е най-силен. Националният борд по туризъм ще има сайт, на който ще качват вижданията и предложенията си, ще се правят коментари, каза Гергов.
Големите в туризма поздравиха Ангелкова за работата ѝ като министър, отбелязаха рекордните резултати в туризма тази година, безпрецедентното присъствие на БГ министър в руската Дума и връщането на руските пазари.
“Самостоятелно Министерство на туризма беше много важно за политическа изява в сектора. Следващата крачка е туризмът, който носи 12-13% дял в БВП, да бъде обезпечен и финансово. С 14 млн. лв. в новия бюджет
туризмът е
бедно сираче”,
заяви Мартин Захариев. Подкрепиха го и другите. “Такъв малък бюджет при тази тежест в БВП е наистина срамота", каза Кънчо Стойчев. Според него обаче проблемите идвали заради абсурдите в бизнессредата. Той обяви, че бизнесът започва битка за приемане на закон за мълчаливото съгласие. Ако чиновникът не отговори до 14 дни на искане или разрешително, да се счита за одобрение. Ще се предложат и тестове за наказателна отговорност на администрацията, ако причини щета за бизнеса.
“Поздравявам ви за инициативата да възродите Националния борд по туризъм, резултатите от работата в сектора е да бъдете обединени”, обърна се към инвеститорите Ангелкова. Това е болна тема, тъй като като министър има нелеката задача да общува с цели 302 организации в сектора. Тя увери хотелиерите, че са създадени къса писта и
инвестиционна
карта,
чрез които ще се подпомагат инвеститорите в бранша, независимо дали са чуждестранни, или български. След това към Ангелкова заваляха въпроси и предложения.
Туристическият данък, събиран от общините за нощувка в хотели, който е от 30 ст. до 3 лв. на човек, да бъде превеждан в републиканския бюджет, но да не потъва в него, а да се харчи за туризма, предложи Мартин Захариев. Ако данъкът действително се събира, без да се крият нощувки, сумата би била около 15 млн. лв. годишно. “Аз съм против тези пари да се харчат безконтролно от администрацията”, репликира обаче Кънчо Стойчев.
Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, пък направо завъртя на 360 градуса данъка. “Това е наказание за хотела, че е довел турист. От този турист печелят таксита, банки и телекоми наоколо, но парите се вземат от горкия хотелиер. Вместо това на всеки хотелиер трябва да се плаща 1 лв., че е докарал турист”, отсече Драганов.
Ветко Арабаджиев и Николай Пехливанов се интересуваха от европарите за туризма и новата регламентация за плажовете. “Туризмът е най-силната платформа, с която България се представя пред света”, заключи Поли Карастоянова, която бе предният изпълнителен директор на борда по туризъм.
Предлагат 6 мерки
до 2026 г. за
тласък на туризма
Шест предложения, събрани в пакет от мерки до 2026 г., одобри на общото си събрание Националният борд по туризъм. Те са описани и в писмото им до премиера в оставка Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и до министрите Ангелкова и Горанов.
1. Подкрепа за въвеждане на единната система за туристическа информация, която трябва да изсветли сектора.
2. Създаване на допълнителни условия за подобряване на местните икономики и създаване на нови работни места за целогодишен туризъм, включващи увеличение на средната брутна заплата на заетите в сектора до 1400 евро.
3. Подкрепа на идеята за емитиране ва ваучери за здравна превенция в размер на 720 лв. годишно.
4. Реализиране на туристически бизнес паркове.
5. Туристическият данък, събиран от общините, да бъде превеждан в републиканския бюджет, но сумата да бъде целево разходвана за нуждите на националната реклама в чужбина.
6. В проекта за бюджет на Министерството на туризма за 2017 г. да се заложат 28 млн. лв.
-10 °
7 °
