Намесата на политиката в частния сектор може и да носи краткосрочни изгоди, но винаги води до катастрофа, казва главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк

Колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре

Не очаквам  у нас да има отрицателна доходност по депозитите

Таксите са толкова по-високи, колкото по-качествена  е услугата

През 2014 г. бяхме на ръба на сериозна криза. Днес финансовата система е спокойна  

- Честити цели две награди, г-н Хампарцумян. Защо точно “УниКредит” е най-добрата банка?

- Винаги сме полагали усилия да бъдем най-добри. И успяваме. Наградите са признание за усилията ни. Голяма институция сме - с 1,2 милиона клиенти. Пазарът е свободен и всеки може да избира. Доволен съм, че усилията ни се оценяват.

- Спокойна ли е банковата система преди “банкерския празник” и след стрес тестовете?

- Финансовото посредничество е сериозна инфраструктура на икономиката. Колкото по-малко дискусии има по това какво там се случва, толкова по-добре - означава, че функцията се изпълнява без стресове. През 2014 г. имаше напрежения заради КТБ. Стрес тестовете създадоха допълнителен интерес. Естествено, та през 2014 г. бяхме на границата на сериозна финансова криза. Преодоляхме я.

- 2017-а ще бъде ли година на банковите консолидации?

- Има икономически смисъл за тях от гледна точка на рентабилност и ефективност. Това не означава, че малките нямат място на пазара. Стремежът е продиктуван от икономически нужди, които не са спешни. Стимулите са налице, а кога и как ще се случи, предстои да видим.

- Клиентите искат ниски лихви по кредити и високи по депозити. Защо това е невъзможно?

- Наивно е. Ако приемем, че има свят, в който човек може да живее само от проста лихва, то ще означава, че има и нулеви стимули някой да рискува капитал в предприемчиво действие, създаващо нещо ново. За мен лихвите по депозитите и по кредитите имат един смисъл - колкото са по-ниски, толкова по-стабилна е средата. Вървим към конвергенция с нивата им в развитите страни. А и при тях лихвите не са еднакви, дори за всички клиенти. За по-рисковите има по-високи лихви. Вие не искате да взема вашите пари и да ги дам на някого, който може би ще ги върне, а може би не, нали? За създаването на ново богатство е важно лихвите по кредитите да са относително ниски.

- Както вървят надолу май ще плащаме на банките да ни пазят парите, а не да ги умножават?

- Не мисля, че у нас ще се стигне дотам. Където го има, то е временна мярка, която да стимулира вземането на кредити. Въпрос на икономически цикли - ще дойде момент, в който

ще влезем и в

по-висока

инфлация и в

по-високи лихви

- “Тарифите за бедни” ще свалят ли банковите такси?

- Те не са за бедни, а са за базови услуги, които да позволяват на повече хора достъп до банковата система. Паневропейска директива, която вече прилагаме.

- Но таксите извън тарифата ще растат...

- Колкото по-качествена, по-достъпна и лесна е една услуга, толкова е по-скъпа. Давам пример от миналото - два пъти месечно се извиваха опашки пред касиерките в учреждения, работата спираше за половин ден, всеки броеше пари. Това беше безплатна услуга. Днес просто се превеждат пари по карта, има овърдрафт, има достъп 24 часа и 7 дни в седмицата. За да ги поддържаме, се искат информационни системи, зареждане на банкомати... Това струва пари и трябва някой да ги плати.

- Всички казват, ако сме в еврозоната лихвите по заемите ще са по-ниски. Въпросът е защо още не сме?

- Нямаме структуриран и ясен дебат колко бързо, кога и как. Има недомлъвки, “ако”-та, намерения. Без да съм директно отговорен за това, аз казвам - колкото по-бързо, толкова по-добре. Процесът на влизане е по-важен от резултата, защото него си го имаме - фиксирания курс на лева. Влизането предполага интеграция с развитата част от Европа, което не всички харесват. Не гражданите, а чиновници. Смятат, че процесът крие заплаха, но не я дефинират много ясно.

- Чух ви да казвате, че набъркването на политици в частната собственост е толкова вредно, колкото и на бандитите.

- Грубата намеса в частно правни икономически отношения винаги е с негативен ефект. Дори и да има кратковременни политически изгоди, тя дългосрочно води до катастрофа. Наивно е да вярваме, че някъде има свръхразум, който знае как е най-добре да харчим парите си.

- Бъдещото банкиране - все повече онлайн и все по-малко в класически офис. Не всички обаче вярват на интернет, предпочитат живи хора.

- Въпрос на избор. Двете неща ще съществуват паралелно. Както телевизията не е убила киното, така и интернет банкирането няма да убие класиката. Може би, ако купувате жилище и поемате ангажимент за 30 г., ще е по-добре да се посъветвате с човек от банката.

За корпоративни

решения също е

важен човешкият

интерфейс

Ще се увеличи многократно способността на всеки наш служител да е по- полезен на клиента. Защото зад гърба му ще има мощни информационни системи с профили на клиенти, с продукти. Може да се стигне и дотам - да предскажем вашето желание. Някои виждат в това заплаха за частния им живот. Други го намират за лесно и удобно.

- Банкирането с един клик от дома не привежда ли по-бързо в действие глупави финансови решения?

- Погрешни решения има и при емоционални покупки, като си излезете от дома. Дигиталният свят не може да направи човек по-разумен, а само да го улесни. Глупавият човек може да направи много по-големи бели, като има мощна кола, отколкото, ако може да похарчи всичките си пари с един клик. Така че дигитализацията не премахва отговорността на всеки за добруването му.

- Идват празници и хората се изкушават да посягат към кредитните карти. Съветът ви?

- Българинът е много разумен и консервативен в харченето, макар че винаги има хора, влезли в дългова криза. Фактът, че депозитите растат бързо, означава, че повечето хора разумно си управляват парите.

Харченето е

израз на доверие - за да вземеш кредит, или да похарчиш спестени пари, означава усещане за сигурност и предсказуемост.

- Сега в криза ли сме?

- Политиците усилено насаждат усещане за криза. Съгласете се, че 3000 души са половин селски стадион и обикновено селският стражар се оправя с тях. Не искам да подценявам проблема, но той е много по-малък, отколкото се опитват да ни го обяснят.

- Защо го правят?

- Със създаването на усещане за криза, опитват да се позиционират като тези, които ще я разрешат. Шекспир е казал - безпределната любов има само една възможна трансформация - омраза. Като създадеш безпределни очаквания, граничещи с безпределна любов, рискуваш тези, които са викали “Осанна”, да викнат “Разпни го”. Създаването на безсмислени очаквания е ефективна, но много опасна политическа технология.

- Тогава посланието ви като банкер може ли да е: Независимо от внушенията, криза няма?

- Няма, разбира се. Те го правят, а ние си растем с 3%. Колкото по-бързо влезем в рационален режим на политически дискусии за решаване на реални проблеми в образованието, корупцията, бюрокрацията в администрацията и неработещата съдебна система, толкова по-добре. И дано хората разберат, че времето на спасителите е отминало - няма Крали Марко, няма Дядо Иван, който идва и свършва вместо нас работата ни.