Търсенето на застрахователна защита гарантира бързо и навременно покриване на щети, категоричен е главният изпълнителен директор на ЗК “УНИКА” Николай Генчев
Кой се справя по-добре при катастрофични събития - държавата или застрахователите? Да потърсим отговор на този въпрос, като си припомним само няколко трагични събития от последните две години. (Виж снимките - б.р.)
Доброто във всеки от тези случаи е, че поне част от хората възстановяват напълно домовете, колите си. Тези, които са загубили близък, получават обезщетение. Ако са били застраховани. Лошото е, че все още много хора не го правят.
А действията, които застрахователните компании предприемат при извънредните ситуации, са за улеснение на хората. И често са по-бързи от държавата. Всички лицензирани застрахователи
работят с
удължени
срокове
за регистрация на претенции и извършване на огледи на щети. Отварят и допълнителни гишета, увеличават екипите за огледи, удължават работното време, допускат бързи начини за регистриране на претенции чрез онлайн форми за уведомления, откриват телефонни линии за връзка, опростяват процедурите.
Част от обезщетенията за загинали се изплащат авансово, без да се искат документи за наследници. Държавата реагира по-бавно, по- тромаво, а размерите на помощта зависят повече от това колко може да си позволи бюджетът, отколкото от размера на щетите. Освен това тя насочва помощта си към възстановяване на държавна и общинска инфраструктура, където най-често и тя самата споделя риска със застрахователите.
Пример за бърза и професионална реакция е трагедията край Горни Лом и реакцията на “УНИКА Живот” АД, към която е сключена задължителната застраховка “Трудова злополука”. Компанията максимално облекчава цялата процедура и в рамките само на 10 дни на базата на направено собствено проучване установява кои са законните наследници на жертвите и
изплаща общо
над 800 хил. лв.
Размерите на обезщетенията са много по-високи от държавната помощ. Индивидуалните суми за риска смърт по полиците са в размер на седем брутни годишни работни заплати.
Стои въпросът “Защо държавата е по-бавна от застрахователните компании?”. Мнението на експертите от “УНИКА” е, че скоростта на действие зависи от държавните институции и от това как те се отнасят към отговорностите си.
“Като цяло е по-добре да се даде възможност на бизнеса да се справи с управлението на рисковете, в частност обезщетяването при настъпване на застрахователни събития, защото все пак те са професионалистите в тази област”, каза Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на УС на ЗК “УНИКА” АД и изпълнителен директор и член на УС на ЗК “УНИКА Живот” АД.
Ако трябва да се направи сравнение колко получава пострадал от едно и също бедствие, в случай че има полица, или очаква държавна помощ, то трябва да се изясни, че държавната помощ зависи от наличния бюджет за съответната година, т.е. колко пари е одобрил парламентът и колко са реално изхарчени. В години като 2014-та, когато има много бедствия и аварии, парите няма как да стигнат. Поради този факт съществуват застрахователите и застраховките.
“Всеки човек, домакинство, бизнес може да прецени от кои рискове иска да се защити, до каква степен (сума) и да си купи съответната застрахователна протекция. Така в случай на бедствие или настъпила щета той може да разчита на пълна и навременна финансова помощ. Например при сключена застраховка домашно имущество, дори домът и покъщнината да изгорят напълно, дано не се случва естествено, застрахователят би платил за пълното възстановяване на имота и прилежащите вещи - колкото реално са стрували. Домакинството ще има възможност да възстанови нормалното си функциониране. Разбира се важно е застраховката да покрива пълния размер на имота, а не само частично стойността му, което понякога се среща”, коментира Николай Генчев.
Интересно е мнението на експертите каква е причината все още да
не е създаден
застрахователен
пул в България
за големи бедствия, при който държава и застрахователи да си поделят риска. Темата многократно е дискутирана през годините, но това не е задължително най-успешният подход, нито панацеята, която да реши проблема изцяло. По мнение на Генчев “Правилният път минава през осъзнатото търсене на застрахователна защита и свободния и доброволен избор на покритие - и като рискове, и като суми”. От друга страна, при такова ниско ниво на застрахователна грамотност, което впрочем е типичен белег на недоразвития пазар, един “форсиран” подход може да изиграе известна позитивна роля. Явно обаче държавата у нас смята, че поема своя дял точно по пътя на изплащаните обезщетения при бедствия и аварии, което действа демотивиращо на населението да се застрахова доброволно, защото се създава очакването, че има кой да помогне. Така бюджетните помощи често са по-скоро вредни.
Как обаче да се промени нагласата на хората към застраховането? Необходимо ли е въвеждането и на други видове задължителни застраховки, освен “Гражданска отговорност” за колата? Оказва се, че има твърде много такива, които не са масово познати за хората - за най-различни отговорности. Такъв е и случаят при инцидента в с. Хитрино - превозвачът задължително трябва да има застраховка на отговорността си. Отделен е въпросът какво покриват те. Според Генчев “по-скоро има нужда от повече спазване на разпоредбите и съществуващите правила, както и от по-добро осъзнаване на рисковете, които ни грозят”.
4 °
13 °
