“6 години продължава моето ходене по мъките. През това време съм под постоянен стрес и страх, че може да ми се наложи да напусна единственото си жилище и да остана на улицата”, казва 90-годишната В. М.

Вече години наред тя се бори да си върне четиристайния апартамент на централната софийска ул. “Сан Стефано”. Жилището ѝ попада в пипалата на имотни измамници през 2010 г. То е единствено за нея и близо 60-годишната ѝ дъщеря. Двете жени все още живеят в него, но в постоянен страх, че ще бъдат принудени да го напуснат. От 2014 г. В. М. води дело, за да докаже, че е собственик на 3/4 от имота и не е продавала жилището си.

Поредното предизвикателство пред тях бе през ноември т.г. На 9 ноември съдия-изпълнител

пристига в

апартамента, за

да запечата две

от стаите

Върху другите две помещения В. М. има безвъзмездно право на ползване до края на живота си. Апартаментът е продаван и препродаван с правото на ползване. Първият опит за запечатване е неуспешен, затова следва ново посещение на частния съдебен изпълнител в края на ноември. В. М. и дъщеря ѝ са в огромно напрежение, докато го очакват. Запечатването е стопирано само защото има дело, с което В. М., която притежава апартамента от 57 г., доказва, че не го е продала.

Апартаментът е собственост на семейството на В. М. от 50-те години на миналия век.
Апартаментът е собственост на семейството на В. М. от 50-те години на миналия век.
В края на 2010 г., притисната от недоимък и кредити, дъщеря ѝ заявява пред нотариус, че продава жилището на врачанката Лалка Луканова за 118 хил. лв. За 4-стайния апартамент в центъра на София обаче не взема стотинка. Самата продавачка не е стопроцентов собственик на имота, майка ѝ притежава 3/4 от него. Това обаче не спира купувача Лалка Луканова, която е готова да даде пари за апартамент, който никога не е виждала.

Уговорката между продавача и купувача била фиктивно да се извърши продажба като залог срещу пари. Вместо посочените в договора 118 хил. лв. дъщерята трябвало да вземе само 40 000 лв. А щом до 2 месеца ги върне с лихвите - отново да си получи имота.

Условието на Лалка било да даде сумата след продажбата, защото чакала пари от чужбина. Но не спазила уговорката.

“Сама съм си виновна за случилото се”, казва сега дъщерята. Но към онзи момент имала дългове към банки и познати за над 40 000 лв. С един кредит запушвала друг, докато накрая останала без алтернатива.

Тя се грижи

сама за

възрастната

си майка и

двамата

си синове през

последните 18 г.

В интернет жената попаднала на някой си Киро, който давал залог срещу имущество. Той правил оглед на апартамента, но казал, че е стар и не може да даде 40 000 лв. Мъжът с Киро се представил за адвокат и предложил да свърже дъщерята с позната, която давала пари срещу лихва. Така тя се свързала с Луканова и на 25 октомври 2010 г. сделката била изповядана от нотариуса. Според нотариалния акт Лалка броила 118 хил. лв. за апартамент от 127 кв. м на ул. “Сан Стефано”, което е с над 70 хил. лв. под данъчната му оценка.

Само 2 седмици по-късно тя препродала апартамента на Г. и Б. М. Те също сключили сделката, без да правят оглед на имота, за който платили 130 000 лв.

Двете жени така и не виждат пари за апартамента и разбират какво е станало, когато един ден Лалка просто спряла да им вдига телефона. Оттам насетне следват години на страх и безкрайна борба да си върнат апартамента.

Така се стига и до гражданското дело, което от края на 2014 г. В. М. води. С него тя иска съдът да признае, че е собственик на три четвърти от апартамента, а за останалата една четвърт, която всъщност е на дъщеря ѝ, е направила искане да я купи.

Когато получава призовката за делото през лятото на миналата година, Г. М. дава две от стаите под наем. На 31 август той отдава за срок от 6 месеца помещенията на Даниела Цурева срещу 120 лв. През цялото време наемателката нито се появява, нито се настанява да живее в стаите.

Г. М. и адвокатите му заверяват договора пред нотариус и пускат искане пред съда по реда на т.нар. заповедни производства, които са въведeни в ГПК през 2007 г. Те дават възможност да се извадят изпълнителни листове въз основа на нотариално заверени договори. Не се провежда истинско съдебно производство, а съдът преглежда документа само от формална страна. Ако прецени, че той съответства на изискванията на закона, се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, обясняват юристи.

До момента на издаване на изпълнителния лист другата страна, т.е. в конкретния случай В. М. и дъщеря ѝ, които обитават апартамента, изобщо не се уведомява и не участва в процеса. След това документът се отнася при съдия-изпълнител и се образува дело. Възможностите за защита обаче са много ограничени, възмущават се юристи. Единственото, което кодексът казва, е, че може да се търсят вреди от съдебния изпълнител.

Точно същото се случва и с В. М. През ноември домът е посетен от частен съдебен изпълнител, който идва да запечата стаите. И така наемател, чийто договор е приключил още през февруари тази година, изявява претенции към стаи, в които не е живял и секунда, и дори и наемодателят не е имал достъп.

Оказва се обаче, че макар договорът за наем да е ограничен във времето и да е само за 6 месеца, то изпълнението му е неограничено, което си е пълен правен абсурд, смятат юристи. Съдът решава, че то е безусловно, сякаш по всяко време може наемателят да се появи и да изяви претенции. Това е нелогична ситуация - наемател, чийто договор за наем отдавна е изтекъл, тръгва на дело срещу собственик, коментира адвокат.

Второто странно нещо в съдебното решение е, че съдът разпорежда да се предаде владението на недвижимия имот, въпреки че наемател не може да бъде владелец, а такъв се явява само собственик.

В. М. и дъщеря ѝ се чудят и как е възможно посред зима да се иска запечатване на стаи. По чисто хуманни причини подобни действия не бива да се правят през тези месеци от годината, категорични са юристи.

Другият голям проблем, с който се сблъскват В. М. и дъщеря ѝ, а и десетки хора в тяхната ситуация, са обезпеченията. Според определението на съда

пенсионираната

лекарка В. М.,

която е със 180

лв. пенсия,

трябва да

внесе близо

15 хил.

лв. обезпечение

Ясно е, че то е непосилно за нея. Смисълът на тази гаранция е да се обезпечат вредите на страната, срещу която е предявен искът.

Когато става дума за обезпечение, изобщо няма норма, която да дава възможност на бедните хора да се защитят, смятат адвокати. Според тях още по-жестока била практиката на съдилищата напоследък. Преди години магистратите съобразяваха размера със социалното положение на човека, а сега се наложи практиката обезпечението да е 10% от размера на иска, възмушават се юристи.

Засега запечатването на две от стаите в дома на В. М., се отложи, но едва ли за дълго. Вероятно ще бъде направен пореден опит.