Проектът в кв. "Лазур" е уникален с архитектурата, озеленяването и безплатните паркоместа, казва архитект Димитър Шаренков
- Преди по-малко от месец жп гара "Бургас" спечели наградата "Сграда на годината за 2016" в категория "Градски проекти с принос към развитието на градската среда и транспортна инфраструктура". Вие самият сте носител на тази награда в други категории. Как могат да съжителстват историята и новата архитектура в града?
- Да, Бургас се представи отлично на конкурса "Сграда на годината за 2016". Архитектурното наследство трябва да се пази и представя по най-добрия възможен начин, за да бъде достъпно за всяко следващо поколение. Разбира се чрез архитектурни похвати трябва да му се вдъхне и нов, модерен живот. В Бургас имаме много добри примери за такива сгради като жп гара "Бургас" иобщинският център БизнесИнкубатор. Що се отнася до новото строителство, то трябва да е съобразено със средата, в която се реализира проектът, отчитайки всичките й особености - природни, исторически и т.н.
- Как се развива в архитектурен план Бургас през последните години?
- Бургас претърпя сериозна трансформация през последните години. Превръща се в модерен европейски град, пример за социално и културно развитие. Не е тайна за никого и е видно, че много се работи в посока създаване на съвременна градска среда, търсят се модерни зелени решения. Категорично това е пътят за постигане на устойчиво развитие. В последните години се построиха редица красиви нови сгради, съществуващите обществени пространства са добре поддържани, реновират се сградите, паметници на културата. Търси се интегритет. Разбира се, има още много да се работи, но това е правилната посока за постигане на модерен европейски облик на Бургас.
- Има ли характерни грешки в развитието, които Бургас успя да не допусне в сравнение с други градове в България?
- Градът до голяма степен успя да се предпази от стихийното презастрояване по време на бума в строителството, характерно за други места по нашето Черноморие и в някои планински курорти. Не се допусна строителство в морската градина, зелената система на града се увеличава. Бургас е
уникален и
с езерата си,
може би тепърва ще се работи, за да се използват и тези дадености. Но както и на много други места, така и тук, се допуснаха някои грешки на растежа. Местата за паркиране в някои от по-старите квартали не са достатъчни, а озеленяването е оскъдно. Има и какво да се желае по отношение на транспортната мрежа, но хубавото е че има желание за промяна към по-добро и се търсят правилните решения.
- Предстои реализацията на последния ви архитектурен проект - 18-етажна жилищна сграда в комплекс Лазур, в близост до морската градина, за която се твърди, че е уникална за цяла България. Какво в нея е толкова различно?
- Това е уникален проект. Уникален е най-вече с това, че сградата се разширява осезаемо във височина и по цялото й продължение няма два еднакви етажа. Като архитектура е доста различна от всичко, което сме свикнали да виждаме в жилищното строителство у нас. Еркерите са във всички посоки, хвърлят сянка и така тя изглежда леко и ефирно в средата. Формите са заоблени, меки и обтекаеми. Осигурено е подземно паркиране за всички апартаменти в сградата, през удобна двойна рампа. Предвидено е богато озеленяване,както на терен, така и във височина по етажите. Някои
сравняват визията с
висящи градини,
други с морски вълни
Почти всички апартаменти имат уникална гледка към морската градина. Пространство около сградата се облагородява, създават се нови паркоместа, които ще могат да се използват от всички жители в района.
- Освен в архитектурен план, този проект се очаква да зададе нов социално отговорен модел на новото строителство. Възможно ли е това да се случи у нас?
- Да, мисля че обществото вече го изисква от нас като архитекти, както и от строителите, и от контролните органи. Трябва да се зададе нов еталон за реализация на такъв тип проекти, като се създава и среда около сградата т.е. да се инвестира в общественото пространство, до което ще имат достъп всички в района. В конкретния случай инвеститорът ще вложи 1 млн. лв. за изграждане на две нови улици, които ще улеснят трафика в квартала, нова детска площадка за всички семейства в коплекса, зелени площи, парко места със свободен достъп за жителите на "Лазур". Трябва да разберем, че в града всички споделяме една среда и е добре за всички да я изграждаме и опазваме заедно. Такъв социално отговорен модел е неизбежно да започне да се случва и у нас, защото трябва да осъзнаем, че без това няма устойчиво развитие.
- И въпреки всички тези позитиви около предстоящия строеж се появи напрежение. Защо според вас се случва това?
- Сградата се намира на много хубаво място, близо до морската градина. Кварталът като цяло е с високо строителство. Навярно хората се притесняват за зеленината и паркирането, но с проекта реално се решават тези проблеми. Мястото се облагородява,
създават се нови улици,
паркоместа, пешеходни
зони и зеленина
Хората в района имат възможност да получат информация за проекта, диалогът с тях е отворен, което също е нещо сравнително ново като подход. Още преди да е започнало строителството всъщност получаваме и доста положителна обратна връзка от повечето жители на квартала.
- Може ли да се говори за презастрояване в Бургас в сравнение с други градове в страната?
- Бургас е пример за зелен град, с невероятна голяма морска градина, няколко локални парка в кварталите, доста зеленина в центъра. Малко са градовете в България, а и в Европа, които могат да се похвалят с такова нещо. Някои дори биха казали, че бургазлии сме разглезени. Аз бих предпочел да мисля, че държим на града си. Разбира се, има какво още да се направи, има потенциал да се надгражда зелената система. Важно е да има баланс между всички компоненти на градската среда. Но с изключение на някои ограничени локално места, категорично не може да говорим за презастрояване в Бургас, сравнено с други градове в страната.
- Променят ли се архитектурните вкусове на българите? Има ли успешна формула за следващите години?
- Всичко е много динамично - нуждите на хората се променят, появяват се нови технологии в строителството, които позволяват органични форми, немислими досега. Както и досега формулата е да се следват реалните потребности на хората, но с мисъл и отговорност за бъдещето и устойчивото развитие на градовете. В момента например работим върху подобен нов проект,уникален по рода си за региона на страната, наречен "Сентръл парк",защото е разположен в близост до парк Изгрев в Бургас и до новоизграждащия се плувен комплекс. Отново наблягаме на създаването на среда - облагородяване на околните пространства, богато озеленяване, създаване на нови обществени пространства - нови площади, паркинги, обслужващи улици, места за срещи и бизнес. Комплексът ще съдържа сгради от смесен тип с офиси клас А, жилища, магазини, обществено обслужване. Ще се създаде среда за устойчиво развитие на града, която ще допринесе за създаването на нови работни места и ще помогне за растежа в региона.
Арх. Димитър Шаренков е участвал в създаването на архитектурните проекти на над 100 жилищни сгради, къщи, хотели, търговски и административни сгради в България и Румъния. Неговата експертиза е в основата на създаването на проекти като "Марина Диневи" Св. Влас, сградата "Тринити" Бургас на пл. Тройката, "Долче Вита" и други. През 2014 г. печели II наградата на конкурса "Сграда на годината"за ваканционно селище "Олимп", Св. Влас, както и Грамота "Архитект на годината 2014" за хотел "Вила Рома", Несебър. Има магистърска степен "Архитектура" от УАСГ в София. Заедно с екипа си в момента е един от застъпниците за налагането на нов социално отговорен модел на строителство у нас и визия за устойчивото развитие на Бургас.