Градът е мястото, където кукери срещат... цепелини
До днес историците не са се разбрали откъде точно идва името на Ямбол. През миналия век бе наложено, че градът е кръстен на римската богиня на лова Диана и тя се смяташе за негова закрилница. После историци обориха това твърдение с аргумента, че било измислено от краеведи през 30-те години, и насочиха вниманието към друг бог - Дионисий.
В наши дни стана ясно, че градът няма от какво толкова да се защитава, защото неговите истински защитници се оказват кукерите. Ямбол е всепризнат за техен център, а кукерството неизменно е свързано с наближаването на Сирни заговезни и обичаите по прогонване на злите сили, посрещането на пролетта и събуждането на земята. Фестивалът "Кукерландия", който тази година ще се проведе за 18-и път от 22 до 26 февруари, е емблема на Ямбол като фестивален град. Събитието събира хиляди участници и гости на града, дошли да съпреживеят пъстрото и оглушително зрелище.
Мотото на "Кукерландия" е "Когато фестивалът е живот" и отразява както пълнокръвния живот на древните кукерски традиции по този край, така и пищното настроение, с което се зарежда всеки, който е станал част от празника. Миналата година във фестивала са участвали 72 групи, рано е да се каже колко ще дойдат тази година, но със съгурност ще са много.По мащаб ямболският фестивал е сред най-големите и пищни събития в страната. Участват хиляди кукери, бабугери, сурвакари, старци и други маскирани, буквално от всички краища на България. Кулминацията на фестивала е двудневното състезателно дефиле на маскираните. Сред отличителните му черти са гигантските кукерски маски - страховити 3-метрови съоръжения, които внасят неповторим колорит на празника.
Територия на фестивала е ямболският градски парк, който тук всички наричат Градината, превърнат в "Кукерград". Четиридневното събитие е изпъстрено с много концерти, изложби, конкурси, работилници на открито, дефилета, скари и мезета.
А който не приема шегата, че кукерите са истинските закрилници и защитници на Ямбол, може да се посети единствения у нас общински Музей на бойната слава. Тук вече оръжията и военната служба са истински. Цялостната идея на музея е да представи българската военна история през призмата на ямболските военни формирования. Още повече, че градът винаги е бил център на едни от най-големите войскови райони в страната.Музеят е в част от някогашните Пионерни казарми, територия на знаменития 29-и Пехотен ямболски полк, който през 1913 г. се прочува с превземането на Одринската крепост, а по-късно участва и във Втората световна война. "Открихме музея на 9 май 2013 г. Експозицията ни е разположена в бившите казарми и на открито, общо върху 9 декара. Вече получихме от военното министерство цялия казармен район и ще разширим музея върху 84 декара", разказа пред "24 часа" негоният директор о.р. подполковник Милчо Начев.
През миналата година обектът е посетен от 6973 човека, от които 423 чужденци. Тези, които са служили войници, тук ще си припомнят как изглеждаха казармите и бойната техника. В музея могат да се видят уникална колекция от немски танкове и бронетанкова техника, огнестрелни оръжия от времето на опълченците до наши дни, войнишки и офицерски униформи. И тези, които се разминаха с военната слубжа, има какво да научат. "Много от тях дори не вярват, че това, което им разказваме, наистина се е случвало. Например това, че всеки ден войниците е трябвало да шият нови бели якички върху зимните си куртки", споделя екскурзоводката Ива Панева.Специално място е отделено на ямболските цепелини - през Първата световна война градът е бил летище на немските военни дирижабли. Тази година през ноември се навършва точно един век от знаменития полет на цепелина "L-59", който поставил световен рекорд, след като точно за 95 часа и 5 минути успял да излети от Ямбол, да стигне до град Хартум в Судан и да се върне невредим в ямболската си база след полет от близо 6 900 километра. По този повод в музея ще бъде изложен макет на този цепелин в мащаб 1:80, тъй като размерите на истинския били наистина внушителни - дължина около 260 метра, диаметър 25 метра и възможност да носи 50 тона товари.
Музеят е място и за възстановки на военни събития, но те са запазена мярка и за археологическия резерват "Тракийски и античен град Кабиле", който се намира на 7 км от Ямбол. Архитектурните останки на Кабиле - градът възниква през второто хилядолетие преди Христа, са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Те имат шанса да бъдат съхранени и до днес, за разлика от Севтополис, останал под язовир "Копринка" край Казанлък, или другия голям тракийски град -Филипопол, върху който пък е застроен съвременен Пловдив.Кабиле просъществувал до края на 6 век от новата ера, когато го превземат и разрушават аварите. Известен е и с това, че бил единственият град във вътрешността на Тракия, който имал собствена монетарница, където са сечени царски и градски емисии в периода ттт - тт век преди Христа.
Днес посетителите могат да видят намясто филм за историята на Кабиле, както и 3D възстановки на част от експонираните обекти, да се разходят самостоятелно из резервата с аудио-гид система или да поръчат специална беседа за астрономични и биометрични наблюдения, свързана с тракийското скално светилище "Зайчи връх"- древна слънчева обсерватория наблизо.
В рамките на резервата е обособен атракцион "Кастелум" - умалено копие на землено-дървен римски лагер, изграден на площ от 1 декар. Той е естествен декор за възстановки на исторически събития - сражения между римски и тракийски войни, пресъздаване на елементи от бита, ежедневието и бойните техники на римските легионери.
Резерватът "Кабиле" бе определен за символ на българския туризъм през 2016 г. при определянето на носителите на първите Годишни награди в туризма, връчени по инициатива на ресорното министерство. За него потребителите гласуваха в категорията "Изборът на българите", а те можеха да избират измежду 100-те национални туристически обекта и още 50 по-малко познати места в България. Заедно с Регионалния исторически музей на Ямбол резерватът е под номер 99 в списъка на 100 национални туристически обекти.
Друга покана в Ямбол, на която туристите не могат да устоят, е да влезат в историята. Тя идва от Безистена - единствената у нас запазена сграда - покрит пазар, от този тип от времето на османското владичество. Строена е около 1510 година. По-възрастните още я помним като градските хали, от 2015 г. тя е превърната в модерен културно-информационен център, който представя по атрактивен начин богатото културно-историческо наследство на Ямбол и региона.
Подземният етаж е оформен като "Тунела на миналото". Визуализирани в 3D-формат, оживяват личности, музеи и крепости, църкви, обществени сгради и паркове. Истории за себе си и времето, в което са живели, разказват 25 личности, свързани с Ямбол. "Кладенецът на времето" показва най-интересните маршрути за разходка из района, а "Интерактивна земя" на Безистена ще ви направи свидетели на най-значимите моменти от обществения и културния живот на града. Тук е мястото, където могат да се видят и чуят истории за ямболския театър, за ямболските цепелини, за конския трамвай, който в началото на миналия век свързвал града с Елхово, за анархизма - също запазена марка на Ямбол.
В залите на Безистена са подредени редки икони и произведения на приложното изкуство от фонда на ямболската художествена галерия "Жорж Папазов", както и ценни археологически експонати, предоставени от Регионалния исторически музей.
Дори и да сте уморени от толкова преживявания, "24 часа" препоръчва да посетите и Музея по история на медицината. Любопитното е, че той не се рекламира никъде, а притежава близо 15 хиляди експоната - повече, отколкото прочутия медицински музей на Варна. Работата е там, че сбирката, събирана с години от краеведката Стефана Алексиева, е заключена в заседателната зала на ямболския ДКЦ-1. Директорът на центъра д-р Венцислав Славов отключва на всеки, пожелал да разгледа богата сбирка. Сам син на археолог, докторът се надява най-после експонатите да бъдат подредени на подходящо място и да станат лесно достъпни за гостите и жителите на града. Говори се, че това място ще бъде общинският Музей на бойната слава, който ще бъде разширен в бившите Пионерни казарми.
КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ
2017 ГОДИНА
22 - 26 февруари - Ямбол
ХVIII Международен маскараден фестивал "Кукерландия" - Ямбол 2017"
Февруари - село Скалица, община Тунджа
XII Общински празник на виното - конкурси за производител на най-добро вино и ракия
25 март - село Тенево, община Тунджа
Пролетен празник на коня и конния спорт
4 април - Ямбол, Художествена галерия "Жорж Папазов"
Изложба "Непознати автори от Италия и Франция" - частна колекция Михаил Михалев
22 април - Ямбол
Фолклорен ученически фестивал "Родило се, преродило"
22 април - община Тунджа
Ден на община Тунджа
24 - 28 април, Ямбол
Национален куклено-театрален фестивал "Михаил Лъкатник", с международно участие
Честване на 60 години от основаването на Куклен театър "Георги Митев" и издаване на летописна книга
Април - село Завой, община Тунджа
Празник на поканените зетьове, "Зетьова вечер"
Април - село Роза, община Тунджа
Трети Национален конкурс "С песните на Бинка Добрева"
Април - село Генерал Инзово, община Тунджа
18-то издание на Международния фолклорен празник "От Цветница до Гергьовден"
6 май - Ямбол , Музей на бойната слава
Откриване на експозиция в Музея на бойната слава
7 - 10 май - Ямбол
Музикални празници "Златната Диана"
9 май - Ямбол, Музей на бойната слава
Военно-историческа възстановка на епизод на военни действия от Втората световна война
25 май - Ямбол
Национален тракийски християнски събор за Спасовден
Единадесети национален конкурс на обработения фолклор "Маестро Стоян Гагов"
28 май - село Голям манастир, община Тунджа
Българо - гръцки събор
3 юни - Ямбол
Национален графити фест
3 - 4 юни, Ямбол
Арт фестивал "Отворени пространства"
5 юни - Ямбол
Ден на Ямбол - Свети Дух /по специална програма/
Юни - Археологически резерват "Тракийски и античен град Кабиле"
Национален панаир на туристическите забавления и анимации
Юни - Ямбол
ХХII Театрални празници "Невена Коканова"
Юни - село Търнава, община Тунджа
Тържествено откриване на жътвата - възстановка на традиционно зажънване
Юни - село Генерал Инзово, община Тунджа
Общински празник на традициите "Модата се мени, фолклорът остава"
4 - 8 септември - Ямбол
IX Международен живописен пленер "Певецът на Тунджа"
Септември - Ямбол
ХV Регионален преглед на българската фолклорна и градска песен "Ямбол 2017"
Септември/октомври - Ямбол, Музей на бойната слава
Военно-историческа възстановка на военни действия през Първата световна война
Септември - село Кабиле, община Тунджа
Втори национален фолклорен събор-надсвирване "Ангел Кръстев", за тъпанджии - солисти и участници в народни състави
12 - 15 октомври - Ямбол
Тракийски хоров фестивал
Октомври/ноември - Ямбол
Литературни дни "Ямбол чете" /по специална програма/
Ноември - Ямбол, Музей на бойната слава
100 години от полета на Ямболския цепелин L-59, представяне на експозиционна зала с макет на цепелина
25 декември - Ямбол
Коледарски празник
МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ
Регионален исторически музей - Ямбол
Работно време
Понеделник - петък
8-12 часа, 13-17 часа
Почивни дни
Събота и неделя - посещения по заявка
Цени на билетите
Възрастен - 6 лв.
Ученици, студенти и пенсионери над 65 г. - 4 лв.
Археологически резерват "Тракийски и античен град Кабиле"
Работно време
Без почивен ден
1 март - 30 октомври
9-18 часа
1 ноември - 1 март
9-16 часа
Цени на билетите
Възрастен - 6 лв.
Ученици, студенти и пенсионери над 65 г. - 3 лв.
Семейни билети: възрастен - 4 лв., дете - 2 лв.
Интерактивен музей "Безистенът"
Работно време
Вторник - неделя
10-18 часа
Почивни дни
Понеделник
Цени на билетите
Възрастен - 6 лв.
Ученици, студенти и пенсионери над 65 г. - 3 лв.
За провеждане на сватбен ритуал - 250 лв.
Музей на бойната слава
Работно време
Вторник-събота
8-12 часа, 13-18 часа
Почивни дни
Неделя и понеделник /по заявка/
Цени на билетите
Възрастен - 5 лв.
Ученици, студенти, пенсионери над 65 г. - 4 лв.
Музей по история на медицината
В ДКЦ-1, Отваря се по заявка в работни дни, безплатно
Художествена галерия "Жорж Папазов"
Работно време
Понеделник - петък
8,30-12 часа, 13-17,30 часа
Почивни дни
Събота и неделя /по заявка/
Ямбол дава на България таланти и политици
Дълъг е списъкът на родените в Ямбол известни българи, но по-внимателен прочит показва, че сред тях преобладават хора на изкуството и... политици, а политиката също е изкуство. Сред тях се откроява фигурата на ген. Стилиян Ковачев, който още 16-годишен участва в Априлското въстание срещу турското робство, по-късно е командир в Балканската война. За кратко военен министър, генералът е известен с това, че не позволил на дъщеря си Димитрина да се омъжи за турския военен аташе у нас Мустафа Кемал, известен повече като създателя на съвременна Турция Ататюрк.Конституционните съдии Любен Корнезов и Анастас Анастасов си приличат по това, че кариерата им на юристи започва от Районния съд в Ямбол, а преди да станат членове на Конституционния съд са били депутати. Антон Станков беше министър на правосъдието, новият служебен министър на туризма Стела Балтова също е родена в Ямбол. Както и лидерът на Атака Волен Сидеров.
Бизнесменът Сашо Дончев също е роден в града край Тунджа.
Ямбол дава на света и на България художниците Жорж Папазов и Иван Газдов, писателите Георги Господинов, Христо Карастоянов, Любомир Котев, Стефан Чирпанлиев, Михаил Лъкатник и поетът Георги Братанов, режисьорите Александър Морфов и Еди Шварц. Музиката е другата запазена територия за ямболлии. От тук са композитори Борис Карадимчев и Митко Щерев, който кръщава знаменитата си група "Диана експрес" на влака, който дълги години пътуваше между Ямбол и София. Певиците Славка Калчева и Бинка Добрева, както и рано отишлата си от този свят Рейхан, също са от града на богиня Диана.
Забравете за холестерола, закусете с ямболски милинки
Тайната им е заливката, твърдят кулинари
Много български градове спорят чий са милинките - сред тях са Сливен, Бургас и дори Велико Търново, но поне според автора на тези редове предимството в този спор е на Ямбол. Те бяха любимата ни закуска в детството и вкъщи настъпваше истински празник, когато баба донесеше от закусвалнята до минералната баня или от площад "Боровец" топли ухаещи милинки, увити задължително в мазна амбалажна хартия. 1 милинка - 1 стотинка, така вървеше тази закуска през 60-те години на миналия век.Днес закусвалните в Ямбол, където приготвят милинки, са значително по-малко, но все още ги има. Всеки гост на града трябва поне за една сутрин да забрави за холестерола и диетите и да закуси с ямболски милинки, ако не иска след посещението му в града да остане чувство за празнота. Майстори-кулинари разказват, че милинките се пекат, докато отгоре хванат хрупкава коричка, а вътре са пухкави и се топят в устата. Всяка милинка е от тесто с големината на орех. Казват, че тайната им е в заливката от брашно, масло, мас, яйце и малко вода. Накрая се поръсат обилно с пудра захар, която убива мазното във вкуса. Ако искате да сте съвсем като старите ямболлии, хапнете милинките с боза или айрян.