Иначе има 7 играчи, част от тях са с руски и турски капитали. Компанията снабдява с ток 40% от бита и малкия и средния бизнес

Българската държава може да изкупи обратно ЧЕЗ - енерго-разпределителното дружество, което снабдява с ток Западна България.

Този план е обсъждан неофициално на високо ниво в държавата. На експерти е било възложено да направят анализ на подобна хипотеза, според която държавата купува обратно акциите на ЧЕЗ. “24 часа” потърси двама служебни министри за потвърждение, но те деликатно отклониха темата.

Икономически обяснимо и обосновано е обаче тази хипотеза да стане съвсем реална теза. Мотивите за това са няколко. ЧЕЗ е най-голямата компания у нас, тя снабдява с електроенергия 40% от бита и малкия и средния бизнес.

През 2004 г. енергоразпределителното дружество бе закупено от чешката държава чрез нейното дружество ЧЕЗ за над 282 млн. евро.

Логично би било тази фирма, която е част от националната сигурност, да се поеме от държавата, за да не рискува с купувач, който може да се окаже не така добронамерен.

Другата причина е, че държавата може да демонстрира модел на управление на публична компания, който да постави другите в сериозна конкурентна среда.

Експерти, разсъждавайки върху хипотезата, описаха

повече

положителни

неща в нея,

отколкото

отрицателни

Според мениджъри в енергетиката е добре държавата да придобие отново най-голямото енергодружество, но при условие, че не се правят политически назначения в компанията.

И ако държавата не се изкуши да натовари такава компания със социални ангажименти. Като например да се отказва от печалба, от дивидент и т.н. с цел задържане на цените.

Това би я декапитализирало, а подобни действия, особено в енергетиката, са се случвали. Пример - АЕЦ “Козлодуй”, за който регулаторът е определил 1,76% норма на възвръщаемост. В същото време в първите 3 години, след като държавата продаде енергоразпределителните дружества, нормата на възвръщаемост за чуждите инвеститори - ЧЕЗ, Е.он и ЕВН, беше 16%, след това бе намалена на 12%.

Енергийни специалисти са категорични, че БЕХ има сили да се справи с покупката на активите на ЧЕЗ, като емитира облигационен заем.

Необходимо е обаче проучване на мрежата и съоръженията. Ако трябва да се правят огромни инвестиции в тях, сделката няма да е изгодна.

ЧЕЗ вече обяви, че продава бизнесаси в България

и на 27 януари компанията съобщи, че проучва инвеститорския интерес. Ясно е, че сделка няма да има на всяка цена и собствениците ще искат да получат максимална цена за дружеството.

Интерес към ЧЕЗ в България има. Както “24 часа” вече писа на 27 и на 29 януари, първоначален интерес са проявили 4-5 кандидата. Чуждите инвеститори, които се споменаха, са румънска и френска компания, руски и китайски фирми.

Имало интерес и от български бизнесмени - Николай Вълканов, председател на Съвета на директорите на “Минстрой холдинг”, братята Атанас и Пламен Бобокови. Появи се и името на малко известния бизнесмен Валентин Христов, който чрез своята компания “Фючър енерджи” купува и продава ток.

Различни източници посочват възможна цена на сделката в широк диапазон - от 200 млн. до 400 млн. евро. Една компания обаче струва толкова, колкото някой е готов да плати за нея.

В случая се продава бизнесът с доставка и разпределение на ток за повече от 1/3 от България. И най-вече пазар, в сърцето на който е столицата София с най-голяма гъстота на населението и с най-платежоспособни домакинства.

“24 часа” научи, че още миналата година български бизнесмени са питани дали проявяват интерес към бизнеса на ЧЕЗ в България. Подобни сондажи са правени и преди година.

Към края на ноември евентуалните инвеститори са подписали договори за конфиденциалност. Някои са изпратили и оферти. Дори по две - едната за “ЧЕЗ Разпределение” и “ЧЕЗ България”, и друга за затворената “ТЕЦ Варна”.

Преди 15 дни

са обявени

нови правила

от чешката компания. Процедурата стартира отново, казват източници, близки до фирми, които са подали оферти.

От ЧЕЗ са поискали да бъдат подписани нови договори за конфеденциалност. В момента те са на ниво обсъждане, бележки, одобряване. След това ще се пишат нови оферти.

Говори се вече за 7-8 фирми, които имали интерес към активите в България. Отново се споменава френска фирма, както и турска и международен консорциум.

Министърът на енергетиката Николай Павлов заяви, че от ЧЕЗ са поели ангажимент, когато има оферти, да информират министерството. Заявили са още, че

продажбата

няма да е на

всяка цена

Източници от КЕВР казват, че от ЧЕЗ са уведомили председателя Иван Иванов за намерението да проучат оферти за активите в България.

Тъй като компаниите на ЧЕЗ в България работят на регулирания пазар и имат лицензи за снабдяване и за разпределение, подобна сделка не може да се случи без одобрение на регулатора.

ЧЕЗ стъпи в България през ноември 2004 г., когато купи 67% от енергото, снабдяващо с ток Западна България за над 282 млн. евро. По-късно ЧЕЗ купи и ТЕЦ “Варна”, която вече не работи, тъй като не бяха направени сероочистващи инсталации.

Германската “Е.он” взе тока в Североизточна България, като по-късно продаде бизнеса си на “Енерго-Про”. А в Югоизточна България влезе австрийската ЕВН.

През 2012 г. държавата приватизира през борсата миноритарните си 33% от “ЧЕЗ Разпределение” и “ЧЕЗ Електро”.

Печалбата на дружеството

расте през 2016 година

Под контрол на ЧЕЗ в България са “ЧЕЗ Разпределение България”, “ЧЕЗ Електро България”, “ЧЕЗ Трейд България”, “ЧЕЗ България”, “ТЕЦ Варна”, “ФриЕнерджиПроджект”, “Бара груп”, “ЧЕЗ бългериън инвестмънтс” и “ЧЕЗ информационни и комуникационни технологии България”. Основната дейност е съсредоточена в “ЧЕЗ Електро” и “ЧЕЗ Разпределение”. .

В “ЧЕЗ Електро България” има лицензия за снабдяване с ток до август 2039 г., за доставчик от последна инстанция за срок от 28 години и за търговия с електрическа енергия за 10 години. Приходите за деветте месеца на 2016 г. са 942 579 000 лв., а нетната печалба - 17,1 млн. лева. Година по-рано показателите са били съответно 1 058 879 000 и 5,57 млн. лв.

За цялата 2015 г. приходите са 1,401 млрд. лв., а печалбата - 8,68 млн. лв. През 2014 г. приходите са били 1,436 млрд., печалбата - 24,75 млн. Активите на компанията за 2015 г. са за 306,041 млн. лв. при 318,98 млн. лв. за предишната година. Собственият капитал е 88,47 млн. лв.

Акционери са ЧЕЗ (67%), трите пенсионни фонда “Съгласие” - всеки с по 4,98%, Централна кооперативна банка (9,92%), а други юридически и физически лица имат близо 8%.

За 2015 г. през “ЧЕЗ Разпределение България” са минали 10 498 469 мвтч ток.

Акционери в компанията са ЧЕЗ (67%), трите пенсионни фонда “Доверие” с общ дял от 11,95%, трите пенсионни фонда “ЦКБ-Сила” (6,1% общо), а други юридически лица имат 13,94%.

За 2015 г. приходите са 384,034 млн. лв. при 391,422 млн. за 2014 г. Печалбата е 21,66 млн. лв. при 5,12 млн. за 2014 г. Активите са 772,305 млн. лв., собственият капитал е 597,47 млн. лв. Към 31 декември 2015 г. на дружеството са издадени наказателни постановления за 25,82 млн. лв.